Книгата разказва историята на млад сенегалски писател на име Диеган Латир Фей, живеещ в Париж, който открива роман от 1938 година на измисления африкански автор Т. Ш. Елиман, наричан от критиката Черния Рембо. Историята отразява живота на малийския писател Ямбо Уологуем, който печели наградата Renaudot през 1968 година, но по-късно е обвинен в плагиатство, напуска Франция и изчезва от обществения живот. Действието се развива предимно в Сенегал и Париж, но се мести също и в Амстердам и Буенос Айрес. Роман за желания край на литературата, за идолите и за нейната суета, за сблъсъка на култури, нации, раси. Списание L' ... |
|
В романа Феликс Австрия действието се развива в Станиславив (Ивано-Франкивск) от края на XIX и началото на XX век. Обикновен град в покрайнините на щастлива Австрия, в който хора живеят, страдат, неминуемо се влюбват, интересуват се от наука и от шарлатанските представления на световноизвестни илюзионисти, забавляват се на балове и карнавали, ходят на разходки и крият тайни в резбованите си скринове. На фона на епохата, която за бъдещите генерации все повече обраства с митовете за идиличния живот, съдбите на две жени са се преплели така, сякаш са стволове на дървета - в неразривна връзка, която не им позволява нито да ... |
|
Докато празнува сам Бъдни вечер, пие кафе и коняк, 55-годишният професор Андершен се приближава до прозореца и става неволен свидетел на убийство в отсрещната сграда. "Трябва да се обадя в полицията - мисли си натрапливо той. – Трябва да се обадя в полицията." Но не го прави. Отива до телефона и не вдига слушалката, споходен изведнъж от усещането, че не е в състояние да влезе в ролята на изобличител. И докато той се впуска в разсъждения, взема решения и не ги изпълнява, упреква се за действията и бездействията си, пред читателя се разкрива тайната на романа. Но в разкриването на убийството ли е тя? Имало ли е ... |
|
"Някои романи, наистина добрите, ни тласкат към ръба на собственото ни съществуване... Тласкат ни към изповед. Защото в крайна сметка тази книга е за идентичността на човека. Как я пишем и ретушираме. За да прикрием нещо, за да принадлежим някъде, за да бъдем включени и приети, за да не се разпаднем психически. Ние сме склонни да поддържаме много илюзии, за да избегнем необходимостта да се изправим лице в лице с истината за себе си и да не я разкриваме пред другите. Осъзнаването на колкото по-ниско падаш, толкова по-близо можеш да останеш до себе си, по известната мисъл на преподобния Дорненбал, не се удава на ... |
|
Господин Харалд е човекът на гардероба. Той е част от театъра също като завесата, но никой не идва заради него, светлината на прожекторите е за други. Взима връхните дрехи на хората, чантите, всичко, каквото му поверят, и чака финалните аплодисменти, това му е работата. Една вечер обаче един шлифер остава непотърсен, а в джоба му има пистолет. Господин Харалд отнася пистолета вкъщи, само че какво ще прави с него? Винаги му е било трудно да се справя с приумиците на света и хората. Но може би ще успее да привлече вниманието им към някого, който като него съществува незабелязан, жената, която прелиства нотите за друг и на ... |
|
"Мерено с днешна мярка, публицистичното дело на Раковски не е особено голямо по обем: то обхваща четири вестника и едно списание в общо 92 броя, два пробни броя, един извънреден лист, един летящ лист и четири притурки. Не количествените измерения обаче превръщат публицистиката на Раковски в нещо, коренно отличаващо го от дотогавашните прояви на българска журналистика. Значението на неговата публицистика е във въздействието, което тя оказва върху съвременниците му, свои и чужди, ценни са идеите на Раковски, които в много отношения звучат съвременно и днес. Много добре посочва тази особеност на публицистиката на ... |
|
Обещанията на равноденствието (1907-1937). Жътвата на слънцестоенето (1937-1960). ... "Мирча Елиаде (1907 - 1986), големият философ, историк на религиите, ориенталист и писател фантаст от румънски произход, е сред най-четените автори у нас през последните две десетилетия, след като отпадна забраната за публикуването му. Тази книга заема особено място в обемистото му и разностранно творчество. Тя е своеобразен гид из глъбините на неговата богата и сложна душевност и мистика на съдбата му. "Спомени" е всъщност житейската и философската автобиография на забележителния мислител, духовен учител на няколко ... |
|
Тридесет и две години след убийството на Пушкин, Александър Рибаков, млад руснак, който боготвори литературния гигант, решава да отмъсти за него. Научавайки, че убиецът води в Париж бляскавия живот на сенатор от Втората империя, Рибаков спонтанно напуска Русия и заминава за Франция. Разказа за страст, или криминална интрига!? В това странно преследване младият търсач на правдата, воден от обожанието си към Пушкин, ще преживее любовни афери и силна омраза. Жертва на своята благодарна наивност и на лошо изградената си стратегия, ще успее ли Рибаков да изпълни своята мисия? ... |
|
1917-а. Революцията бързо назрява в Москва и Петроград. Но бурният кипеж не засяга Юри и Соня, които растат заедно в огромното дворянско имение на семейство Самойлови, Юри е синът на семейството, Соня - дъщеря на една от прислужничките. Традиционни празници, игри, приятелска обич, сръдни и сдобрявания свързват двете деца. Драмата избухва неочаквано. Болшевишката вълна залива страната и принуждава семейство Самойлови да напусне Кусиново и да бяга. За Юри, Соня и техните майки започва дълго пътуване в товарни вагони, неудобства, глад, страх, нелегалност. Но докато стара Русия се руши около тях, Юри и Соня живеят със ... |
|
Едновременно очарован и отблъскван от Прага, дирещ Обетована земя и изгнаник в Берлин, плах и раним годеник и непоправим съблазнител, заклет спортист, хипохондрик и вегетарианец, безбожен евреин и захласнат от еврейската култура и подема на ционизма, верен на истинските приятелства и самотник, безумно влюбен в живота и обсебен от смъртта, Франц Кафка (1883 - 1924) е загадка за самия себе си и за другите. Французинът Жерар-Жорж Льомер се нарежда сред най-добрите познавачи на австрийския белетрист, автор на около четирийсет изследвания, посветени на творчеството му. В биографичното си съчинение той търси път към загадката ... |
|
В биографичната си книга "Да бъдеш Бош" Анатолий Корольов твърди, че вече живеел четвъртия си живот и че предишния път се бил родил около 1470 година в епохата на Късното средновековие в Северен Брабант, в Херцогенбос, където станал ученик на художника Йеронимус Бош и маестрото го допуснал до работата си над прочутия триптих "Градината на наслажденията" (музей "Прадо" в Мадрид). В новия си шедьовър - "Игрите на гения, или животът на Леонардо", писателят продължава невероятния си средновековен разказ на очевидец, само че този път герой на творбата му е станал Леонардо да Винчи, за ... |
|
"Този човек говори като равен с равните си - за равните им. Той гледа хората не от долу на горе, нито от горе на долу, а някак съвсем мъничко отстрани... Като че ли не иска да му обръщат внимание, не държи на собствените си умозаключения за човешката природа и на наблюденията си над нея, не се натрапва на читателя. Книгите му се четат на един дъх, за по три-четири часа - именно защото е трудно да се откъснеш от този негов тон, който не се натрапва, а възпитава у читателя сдържаност и отрезвява. Вие ставате той и това е най-добрата терапия, която може да бъде предложена на съвременниците, да не говорим за потомците...& ... |