Берфус пише пиеси с желанието да създаде качествено нови пространства на мисълта, в които зрителите са предизвикани да издържат на конфронтацията с другите и със самите себе си и то в рамките на обществените и политически измерения на съвременността. Странната смес от поезия и близост до живота изведе Берфус на челно място на немскоезичната театрална сцена. Своеобразните картинни светове и стегнатият език на текстовете му превръщат Бержус в поета сред театралните автори. ... |
|
|
Трето издание. С акварелни илюстрации от Дамян Дамянов. ... Това е история за светлината, която все пак побеждава мрака. За надеждата, която винаги крачи пред отчаянието. И за любовта, която надмогва загубата. История за новото начало, разказана със силата на думите и чистотата на образите. Млад мъж се събужда в реанимацията без спомен за тежката катастрофа, от която е оцелял по чудо. Единственото, което може да прави - обездвижен в шини - е да гледа болничния таван и с отегчение да слуша гласа на възрастния пациент на съседното легло. Съдбата трудно би събрала по-противоположни характери. Бъбривият оптимизъм на ... |
|
|
Случайно хрумване кара Филип да тръгне след една жена в тълпата след края на работния ден. Той не я познава, вижда само гърба ѝ, но като в някаква игра си казва: Ако тя тръгне натам, ще я оставя да си върви. Ако мине в тази посока, ще я последвам още малко. Това преследване нищо не означава, на никого няма да навреди, а и разстоянието е толкова голямо, че жената няма нищо да забележи. Това изглежда повече спортна задача да не я изгуби в тълпата. Какво го тласка да стори това? Защо изведнъж той започва да пренебрегва задълженията си? Какво иска от нея? Крие ли се зад действията му нещо друго? Дали това не е някакво ... |
|
|
Един баща разказва на сина си голямото пътешествие из живота. ... Един дзен монах седи в тишината на своята килия. Взема четка и много съсредоточено рисува кръг, който го затваря. Това е последният жест на ръката му на тази земя. В края на дните си Тициано Терцани разказва на сина си Фолко за своето голямо житейско пътешествие и за това - какво е животът. Така в Орсиня, под едно дърво на две крачки от гомпата, неговата къщичка в тибетски стил, в прекрасно състояние на духа той говори за живота, преминал в пътуване из света в откриване на истината. И търсейки смисъла на толкова неща, които е направил, и на толкова хора, в ... |
|
|
Д-р Тотко Найденов е с две висши образования - по хуманна медицина и по журналистика, специалист по социална медицина. Работил е като ординатор в Кардиологичното отделение, домашен лекар и в "Спешна помощ" в Ямбол. Бил е и селски лекар в с. Ръжена, Казанлък. Д-р Тотко Найденов е главен редактор на в. "Български лекар". Автор е на над 40 книги, между които "Аз, лекарят", "Болестите и сексът на държавниците", "Здравна азбука" - сертифицирана от МОН като учебно помагало за здравна и сексуална култура, "Децата, без които не можем", "Съдебните лекари разказват& ... |
|
|
Историята в романа се случва във време, когато в света надделяват омразата и насилието и когато съдбите на потисниците и жертвите се преплитат. По време на трагичните исторически обрати в Словения в последните месеци на Втората световна война и в годините след нея се разказват историите на хора, които са насилници, жертви или и двете. Да запазиш достойнството си и от всичко това да излезеш цял и непокварен, дали е възможно? Може ли любовта във време на война, когато и човечеството, и моралът на човешкия избор са поставени на изпитание, да оцелее? Или любовта е жертва на войната, която необратимо маркира и променя хората? ... |
|
|
Бронислав Вилдщайн (р. 1952 г.) е полски писател, журналист и публицист. Участва активно в дейността на демократичната опозиция преди 1989 г., десет години живее като емигрант във Франция. След завръщането си в родината работи като журналист в различни издания. През периода 2006 - 2007 г. е директор на полската национална телевизия. Автор е на белетристични и публицистични книги, сборници с разкази, есета и интервюта. Носител на много литературни и държавни награди. "От 30 години повтарям, че живеем в свят, обърнат наопаки, където смислите, ценностите са поставени с главата надолу, където леките жени се жалват от ... |
