Един съвсем обикновен човек, един съвсем обикновен живот и един съвсем обикновен край. Но нищо в тази история от новия роман на Лукас Берфус не може да ни се стори обикновено. Защото разказаният край е самоубийство, а онзи, който го е извършил, е братът на Берфус. Той се опитва да проследи съдбата на брат си, за когото в началото знае твърде малко. И се сблъсква с дълбоко мълчание. Изглежда, че разглежданата тема е табу. Или тя крие някаква тайна. Защо приятелите са наричали брат му Коала? Как тя крие някаква тайна. Как той е получил това име? И дали името не е определило съдбата му? Историята на животинския вид от ... |
|
Две бири, после още две... - напълно достатъчни за създаване на близост. Но двамата братя, които обикалят в нощта мюнхенските кръчми, знаят, че топлотата, породена от алкохола, е безсилна срещу студа. "Скоро ще стигна възрастта на брат ми, когато той умря." Така започва този роман, написан на един дъх и в един единствен абзац от началото до края. Но той не е толкова посмъртно слово, колкото размишление по един екзистенциален въпрос, неполучил отговор до днес: струва ли си да дадеш живот на едно невинно същество, на едно дете, което ще попадне в ужасния свят, който сме неспособни да променим. Хайнц Хеле (1978) ... |
|
Историята в романа се случва във време, когато в света надделяват омразата и насилието и когато съдбите на потисниците и жертвите се преплитат. По време на трагичните исторически обрати в Словения в последните месеци на Втората световна война и в годините след нея се разказват историите на хора, които са насилници, жертви или и двете. Да запазиш достойнството си и от всичко това да излезеш цял и непокварен, дали е възможно? Може ли любовта във време на война, когато и човечеството, и моралът на човешкия избор са поставени на изпитание, да оцелее? Или любовта е жертва на войната, която необратимо маркира и променя хората? ... |
|
Хънтър С. Томпсън пътува за Лас Вегас със своя адвокат Самоанеца, за да открият тъмната страна на Американската мечта. Докато фучат по пустинното шосе от Лос Анджелис, те разбират, че има само един начин да изпълнят тази опасна задача - като "се разбият нечовешки". Въоръжени с дрога в слисващи количества, двамата се хвърлят в маниакален, сюрреалистичен тур из световната столица на показността. Техните рисковани, заредени с химия сблъсъци със служители на казина, полицаи и разнородни представители на американското общество са изпълнени с халюцинации, хумор и кошмарни изживявания. Необуздано смешна, непостижимо ... |
|
Мемоарите на един германски войник от Източния фронт. ... За всеки германски войник, който се бие за Хитлер, воденето на дневник е строго забранено. Затова Гюнтер Кошорек, пехотинец от Вермахта, пише спомените си върху всяко парче хартия, което намира. Той зашива страниците в хастара на зимното си палто, а при редките си пътувания до дома ги оставя на майка си. "Незаконният" дневник в крайна сметка бива изгубен и излиза наяве чак след 40 години, когато Кошорек се събира отново с дъщеря си в Америка. Именно този забележителен документ, уникален ежедневен разказ за преживяванията на обикновения германски войник, ... |
|
Пътуване, почти религиозно аскетично през "Годината на Маймуната", към миналото, което се изплъзва. Година на загубите - както казва Пати Смит, "първо умря Мохамед Али, после Санди (Пърлман) и Кастро, и принцеса Лея, и майка ѝ". Тази книга звучи като сбогуване, но всъщност е търсене. На преживявания, на места, на родени във въображението на писатели истории, на любими хора..."...Ето какво знам аз. Сам е мъртъв. Брат ми е мъртъв. Майка ми е мъртва. Баща ми е мъртъв. Съпругът ми е мъртъв. Котката ми е мъртва. И кучето ми, което беше мъртво през 1957, все още е мъртво. Въпреки това не спирам да ... |
|
Густав Малер пресича за последен път Атлантическия океан от Америка към Европа на борда на голям пътнически кораб. Пътува от страната, в която е постигнал най-големия успех в кариерата си, към родната си Австрия. Той е неизлечимо болен и само няколко седмици по-късно умира във Виена, откъдето започва пътят му към големите музикални сцени. Композиторът лежи на палубата, увит в одеяла, предал се на спомените, и гледа към хоризонта. Спомня си за битките срещу закостенялостта, невежите критици и музиканти и дори срещу антисемитизма, на който е бил подложен. Паралелът с Томас Ман и неговата "Вълшебната планина" е ... |
|
Т. Сингер минава сам през света, но и предпочита да е сам. Т. Сингер е анонимен и непрактичен скитник по житейския друм, но и желае да е анонимен, неразпознат, дори невидим сред множеството. Т. Сингер сякаш отсъства от живота и в най-добрия случай е наблюдател на собственото си съществуване. Т. Сингер е загадка за себе си и не по-малко - за разказвача, който иска да разкаже неразбираемия и неразказваем, белязан с почти отсъстваща интензивност вътрешен живот на своя герой. От този конфликт се поражда голямата привлекателна сила на романа, меката ирония, пропиваща равното, без класическа интрига повествование, съчувствието ... |
|
"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
Роман за възрастни, на които им се иска да си останат деца. В последния си роман "Дечица божии" (2012) хърватската писателка Татяна Громача (1971) разглежда отношенията между обществото и индивида, но не както в "Негър" (бълг. изд. "Панорама", 2012), в тесния семейно-родов кръг на провинциалната паланка от 90-те години, а в непосредствената връзка между майка и дъщеря. Книгата представлява своеобразен доклад за душевната болест на майката, точен и изчерпателен. Съставена е от фрагменти, в които се оглежда разпадащият се свят на героинята. Това е искрена, отворена навътре творба, която не ... |
|
Книгата е част от поредицата "Женската памет". ... "Хайде да крадем дини" (2009) на румънката Нора Юга е шокираща книга, която разглежда две теми табу: детската сексуалност и сексуалното насилие. В основата на романа стои истински случай, разтърсил румънското общество преди няколко години: десетгодишно момиченце от ромски произход е изнасилено от шестнайсетгодишния си чичо. Бременно в шестия месец, детето е пратено в Англия, за да му бъде направен аборт. Дискурсът на Нора Юга е съсредоточен върху сравненията, авторката прави препратки съм собствения си жизнен опит и създава въображаеми светове и ... |
|
Книгата е част от поредицата "Женската памет". ... С чувство за хумор, с очарование и поезия е наситен разказът на Беса Мюфтиу за изчезналите места на нейното детство в Албания. Авторката избира перспективата на едно малко момиче, което наблюдава своето обкръжение. Описани са умелите стратегии за оцеляване и съпротива срещу режима на Енвер Ходжа на странните и симпатични роднини. В романа на Беса Мюфтиу е съхранен отминалият свят на 60 -те и 70 -те години. А в паметта ни остава констатацията на авторката: "Вманиачаването по красотата беше... болест, поразила цялата албанска нация... Твърдят, че Енвер ... |