Един съвсем обикновен човек, един съвсем обикновен живот и един съвсем обикновен край. Но нищо в тази история от новия роман на Лукас Берфус не може да ни се стори обикновено. Защото разказаният край е самоубийство, а онзи, който го е извършил, е братът на Берфус. Той се опитва да проследи съдбата на брат си, за когото в началото знае твърде малко. И се сблъсква с дълбоко мълчание. Изглежда, че разглежданата тема е табу. Или тя крие някаква тайна. Защо приятелите са наричали брат му Коала? Как тя крие някаква тайна. Как той е получил това име? И дали името не е определило съдбата му? Историята на животинския вид от ... |
|
|
Абстрактните цифри получават лице и глас в Алкохолен делир: Литературни репортажи за Русия от XXI век от Яцек Хуго-Бадер. Съветския съюз го разпаднаха през декември 1991 г. и значи формално не съществува. Но съществуват последиците от него. Измерени в цифри и статистики, те са страшни. Днес в Русия, само по официални данни, са регистрирани: алкохолици - над 4 580 000; наркомани - 8 870 000; психично болни - 978 000; ХИВ-позитивни - 2 380 000. Руската федерация заема първо място в света по: брой на умишлените убийства и самоубийства; честота на пътнотранспортните произшествия; обема на търговията с хора и още много ... |
|
|
Единадесетгодишният син на американския президент Ейбрахам Линкълн - Уили, умира. Духът му попада в "бардо" - гранично състояние и пространство между живота и смъртта според будизма. Там вече е населено с други призраци, чиито странни истории се преплитат с тази на Уили и неговия скърбящ баща. Сондърс придава свръхестествена атмосфера на една семейна трагедия и така преодолява всички жанрови граници. Историята за загубата на дете "звучи" на фона на свидетелствата за Гражданската война и общочовешките екзистенциални тревоги. Джордж Сондърс (р. 1958) e американски писател, автор на разкази, есета, ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Разказът - един пренебрегнат жанр. ... Варужан е бил министър на икономиката и търговията на Румъния няколко мандата, в момента е сенатор. Президент на Съюза на арменците в Румъния.Именно от перспективата на "Прошепната книга" може да се чете сборникът "Игра на сто листа и други разкази", публикуван в Румъния през октомври 2013 г. Той съдържа шест разказа, които говорят за безпокойството, търсенията и несигурността на нашето посттоталитарно съвремие, за множеството все още неизлекувани травми на комунизма и за болестите на прехода към демократично общество - ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Женската памет". ... С чувство за хумор, с очарование и поезия е наситен разказът на Беса Мюфтиу за изчезналите места на нейното детство в Албания. Авторката избира перспективата на едно малко момиче, което наблюдава своето обкръжение. Описани са умелите стратегии за оцеляване и съпротива срещу режима на Енвер Ходжа на странните и симпатични роднини. В романа на Беса Мюфтиу е съхранен отминалият свят на 60 -те и 70 -те години. А в паметта ни остава констатацията на авторката: "Вманиачаването по красотата беше... болест, поразила цялата албанска нация... Твърдят, че Енвер ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Женската памет". ... "Хайде да крадем дини" (2009) на румънката Нора Юга е шокираща книга, която разглежда две теми табу: детската сексуалност и сексуалното насилие. В основата на романа стои истински случай, разтърсил румънското общество преди няколко години: десетгодишно момиченце от ромски произход е изнасилено от шестнайсетгодишния си чичо. Бременно в шестия месец, детето е пратено в Англия, за да му бъде направен аборт. Дискурсът на Нора Юга е съсредоточен върху сравненията, авторката прави препратки съм собствения си жизнен опит и създава въображаеми светове и ... |
|
|
Роман за възрастни, на които им се иска да си останат деца. В последния си роман "Дечица божии" (2012) хърватската писателка Татяна Громача (1971) разглежда отношенията между обществото и индивида, но не както в "Негър" (бълг. изд. "Панорама", 2012), в тесния семейно-родов кръг на провинциалната паланка от 90-те години, а в непосредствената връзка между майка и дъщеря. Книгата представлява своеобразен доклад за душевната болест на майката, точен и изчерпателен. Съставена е от фрагменти, в които се оглежда разпадащият се свят на героинята. Това е искрена, отворена навътре творба, която не ... |
|
|
"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
|
Т. Сингер минава сам през света, но и предпочита да е сам. Т. Сингер е анонимен и непрактичен скитник по житейския друм, но и желае да е анонимен, неразпознат, дори невидим сред множеството. Т. Сингер сякаш отсъства от живота и в най-добрия случай е наблюдател на собственото си съществуване. Т. Сингер е загадка за себе си и не по-малко - за разказвача, който иска да разкаже неразбираемия и неразказваем, белязан с почти отсъстваща интензивност вътрешен живот на своя герой. От този конфликт се поражда голямата привлекателна сила на романа, меката ирония, пропиваща равното, без класическа интрига повествование, съчувствието ... |
|
|
Густав Малер пресича за последен път Атлантическия океан от Америка към Европа на борда на голям пътнически кораб. Пътува от страната, в която е постигнал най-големия успех в кариерата си, към родната си Австрия. Той е неизлечимо болен и само няколко седмици по-късно умира във Виена, откъдето започва пътят му към големите музикални сцени. Композиторът лежи на палубата, увит в одеяла, предал се на спомените, и гледа към хоризонта. Спомня си за битките срещу закостенялостта, невежите критици и музиканти и дори срещу антисемитизма, на който е бил подложен. Паралелът с Томас Ман и неговата "Вълшебната планина" е ... |
|
|
Пътуване, почти религиозно аскетично през "Годината на Маймуната", към миналото, което се изплъзва. Година на загубите - както казва Пати Смит, "първо умря Мохамед Али, после Санди (Пърлман) и Кастро, и принцеса Лея, и майка ѝ". Тази книга звучи като сбогуване, но всъщност е търсене. На преживявания, на места, на родени във въображението на писатели истории, на любими хора..."...Ето какво знам аз. Сам е мъртъв. Брат ми е мъртъв. Майка ми е мъртва. Баща ми е мъртъв. Съпругът ми е мъртъв. Котката ми е мъртва. И кучето ми, което беше мъртво през 1957, все още е мъртво. Въпреки това не спирам да ... |
|
|
Мемоарите на един германски войник от Източния фронт. ... За всеки германски войник, който се бие за Хитлер, воденето на дневник е строго забранено. Затова Гюнтер Кошорек, пехотинец от Вермахта, пише спомените си върху всяко парче хартия, което намира. Той зашива страниците в хастара на зимното си палто, а при редките си пътувания до дома ги оставя на майка си. "Незаконният" дневник в крайна сметка бива изгубен и излиза наяве чак след 40 години, когато Кошорек се събира отново с дъщеря си в Америка. Именно този забележителен документ, уникален ежедневен разказ за преживяванията на обикновения германски войник, ... |
