В настоящия си труд, на базата на антични текстове и артефакти, Валентин Йорданов изследва два свързани помежду си древни знака: тризъбецът на Тангра и цветето на Тангра. Тризъбецът символизира изначалната Света троица на Сътворението: Небесният отец Тан / Атон / Уран, Земната майка Гея / Макош (Великата крава) и Синът-слънце Ра / Хелиос. Цветето символизира отново Светото семейство, но в по-широк план, включвайки и внуците, и то през призмата на астрологичните превъплъщения на боговете. В плана на древната космогония цветето се явява модел на Слънчевата система, в който всяка планета принадлежи на божество: Сатурн / ... |
|
21 юни 921г. - 12 май 922 г. Второ издание. ... "Драги читателю, през 921 г. от Багдат тръгва делегация (5000 души с около 3000 животни) към столицата на България на река Волга, наричана тогава Ител, град Булгар, с цел да въведе исляма по желания на царя на българите. Силната хазарска държава притеснява българите живеещи по река Волга и те се надяват, чрез приемане на исляма се получат подкрепата на Великия арабски халифат срещу Хазария, което в идните години не става. Секретарят на делегацията, Ибн Фадлан, прави изключително интересни записки за това пътуване, които за щастие са се съхранили до днес. Ибн Фадлан ... |
|
На прага е вдъхновяващо културно пътешествие между София и Прага, събрало текстове, написани през последните години. Двойният смисъл на заглавието съдържа признание, че човек винаги остава само "на прага" пред огромното духовно богатство на този магичен град. Сред страниците на този "културен пътеводител" оживяват знакови личности и знакови места от Прага, преплитат се легенди, съвременност и визуални истории, създадени от авторските снимки. В книгата присъстват личности като Франц Кафка, Божена Немцова, Милан Кундера, Йозеф Лада, Иржи Трънка, Ярослав Вешин, Давид Черни и митичният Яра Цимерман, ... |
|
Сказка, държана на 4 ноември 1938 г. в София. ... "Едно общество от любители на българската история ме покани да държа сказка върху народността на старите македонци. Същото това общество откри родолюбивия българин и столичен печатар, господин Петър Глушков, който бе тъй любезен и щедър да издаде даром тая книжка, за което казаното общество и аз му благодарим най-сърдечно. Питането за народността на старите македонци не се изчерпва с тая книжка. В нея, обаче, е казано най-същественото, от което се вижда, че старите македонци продължават да живеят в днешните македонци и че те са принадлежали към оня народ, който ние ... |