Пронатализъм и социална политик. ... Главният акцент в изследването е поставен върху взаимовръзката между демографските промени в България след 1990 г. и трансформациите в системата на социалната защита с акцент върху политиките, насочени към семейството и раждаемостта. Идеята е да се проследи как се преплитат социално-политически елементи от типологията на трите модела на държавата на благоденствието (по Г. Еспинг-Андерсен) в общия европейски социален модел, който страната се опитва да следва в периода след края на социализма, и как амбивалентното съчетаване на тези елементи поражда доминиращите визии за справянето с ... |
|
Ако император Николай II бе възприел геостратегическите възгледи на генерал-майор Алексей Вандам, през 1917 г. в Русия едва ли щеше да има революция. Кой знае, може би Петербург щеше още да е столица, а някой Романов щеше да минава с велосипед по Невския проспект, имитирайки шведския крал. Книгите и статиите на Вандам (по рождение Едрихин) са много популярни в навечерието на Първата световна война. Тогава той е руският отговор на легендарния британски геополитик Хелфорд Макиндер. Докато Макиндер смята, че Великобритания трябва да пречи на обединението на "хартленда", т.е. на евразийския континент и да възпира ... |
|
Справочникът по висша математика, с автор Цветанка Стоилкова, подпомогна студентите от ВУЗ в самостоятелната им подготовка за семестриалните изпити по висша математика. ... |
|
"Днес, когато погледнем към бъдещето, не сме никак сигурни къде отиваме и как ще стигнем дотам. Вече не виждаме дългата права магистрала, простираща се чак до хоризонта. Вместо това пред нас се простира един свят, изпълнен с несигурност, създаден от вируса COVID-19. Макар че предизвиква промени и изменя направлението в някои тенденции, главният ефект от пандемията COVID-19 се състои в това, че тя ускорява съществуващата обществена динамика и като всяка друга криза крие възможности, които могат да бъдат реализирани с новите технологии. Именно на този сюжет е посветена книгата "Новите технологии - следващото ... |
|
"Настоящата книга е резултат от дългогодишни интелектуални усилия и натрупвания. Близо три десетилетия водих университетски курс по дисциплината Съвременни политически системи пред студентите от специалностите Политология, Международни отношения и Европеистика в Университета за национално и световно стопанство - София. А на магистрите и докторантите преподавах специализиран курс по Сравнителни политически системи. Други книги и ангажименти все отлагаха нейното публикуване. Освен това идеята бе, след като в Политологичната мисъл от древността до наши дни направих анализ на основните политически идеи и теории, в ... |
|
"Трябва да се помни, че няма нищо по-трудно за планиране, с по-съмнителен успех, нито по-опасно от това да се управлява нова система. Защото инициаторът има враждебността на всички, които биха спечелили от запазването на старите институции, и сравнително равнодушни защитници в лицето на другите, които печелят от новите." Николо Макиавели Днес, когато Владетелят не е владетел и инициатор на обществена промяна може да бъде всеки, сплотяването на гражданите - и заинтересованите, и губещите, около обща цел се превръща в необходимо условие за постигането ѝ. Тогава и планирането става възможно, и вероятността ... |
|
Един пояс, един път: Светът е за всички. Разривът между богатство и бедност, както и неразбирателството между хората, са най-належащите предизвикателства, пред които са изправени всички държави. Ние сякаш сме приели т. нар. глобализация за даденост; фактически, тя е по-скоро частична и се отнася само за крайбрежните и развитите райони. В модерните времена населението нараства от първоначалните няколко милиона в Европа до стотици милиони в САЩ, а после - към милиарди в нововъзникващите страни. Морските пътища, създадени от Европа, и правилата, въведени от САЩ, вече не могат да регулират отношенията на такова многобройно ... |
|
След победата на болшевиките започва утвърждаване на властта на Сталин, търсене на "враговете на народа", а тяхното преследване довело до "големия терор". В какво се крие тайният смисъл на 1937 г.? Каква била истинската причина за "големия терор"? Трябва ли масовите репресии да се считат за проява на "параноята" на Сталин - или те имали напълно рационални причини? Били ли показните процеси от 1936 - 1938 г. изфабрикувани, а признанията на подсъдимите - изтръгнати с изтезания? Тази книга е опит за обективно и безпристрастно разбиране на проблема, опирайки се не на емоции, слухове ... |
|
"Татяна Томова успешно е систематизирала теоретичната база на публичните политики и социалната политика в частност, водещите исторически казуси на формиране на социална политика, българската практика в тази насока за целия период на прехода след 1989 г. Намирам за перфектно доказана тезата, че пътят в българската социална политика тръгва от прехода, а не от държавния социализъм, както и че моделът на социална политика у нас се е превърнал в модел, който не създава икономически предимства, не допринася за европейската интеграция, а също така създава обществени нагласи, които разделят, а не обединяват." Проф. ... |
|
Този сборник съдържа задачи върху основните алгебрични структури групи, пръстени, полиноми и е съобразен с курса по висша алгебра, изложен в книгата "Записки по алгебра. Групи, пръстени, полиноми". Задачите са снабдени с отговори, а всички основни и по-трудни задачи имат решения или упътвания. В основата на сборника лежи дългогодишният опит и традиции на катедра Алгебра на ФМИ. ... |
|
Инициативата "Един пояс, един път" и форматът "16+1" между митовете и реалностите. Страните от Централна и Източна Европа са първите, които признават КНР през 1949 г. и ѝ подават ръка в нейните усилия за следвоенното икономическо и социално изграждане. През следващите десетилетия отношенията помежду им търпят възходи и спадове, подвластни на политико-идеологическото противопоставяне между съветския и западния блокове. След края на Студената война те навлязоха постепенно в своя собствена траектория, давайки възможност на страните да се преоткрият една за друга и да започнат да градят отношенията ... |
|
Как се изменя регионалното управление? Как да постигнем едновременно демократичност и ефективност на регионалното управление? Какви са резултатите от приложението на регионалната политика, къде е ползата (обществената полза) от нея? Възможно ли е да се гарантира ефективност на регионалната политика? Коя е онази институционална система, която би осигурила постигане на целите на регионалната политика, а не само усвояване на средствата от структурните и инвестиционни фондове на ЕС? Как да изберем инструменти? Как да направим оценка? Има ли и какви са възможностите за подобряване на системата за управление на регионалната ... |