"Писателят съсредоточава сюжетите на своите разкази в ежедневния бит на обикновените хора. Домът е тясна среда, но в нея се разиграват остри драми, разрешават се конфликти или просто протича живот. Като изключим чисто историческите разкази, Димитър Талев не пресъздава политически борби. В политиката действат други правила и закони, които опошляват бита, разрушават целостта на личността и опорочават добрите ѝ намерения. Затова пък чувствата са силни, чисти, неудържими. Героите на Димитър Талев са силни хора, а не егоцентрици; те са отворени за общуване и споделяне, защото или чувстват, или са с ясно съзнание ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съчинения в 15 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Точно 200 години след написването на Паисиевата история, през 1962 година, Димитър Талев издава романа си "Хилендарският монах". Преди и след това са написани четирилогията, започваща с "Железният светилник", романът-летопис "Самуил, цар български", редица романи, повести, много разкази, също безброй пламенни статии. Големият писател Емилиян Станев го нарече "Последният възрожденец". Здравко Дафинов, литературен историк и критик, издаде книгата "Последният ... |
|
|
"Спомням си ясно, през кожата, без никога да съм бил там, изгарящото слънце из безкрайните памучни полета на Луизиана. Помня с небцето си вкуса на мадлената у Пруст и трохите от нея, които плуваха в чая. Помня как в Макондо докараха лед за първи път и баща ми ме заведе при циганина Мелкиадес. Помня една страховита зимна виелица и свещта, която гореше у дома, свещта гореше... Бил съм летец от войната, кибритопродавачка, куче, което безнадеждно чака стопанина си. Понякога лежа ранен на Аустерлицкото поле, гледам как се движат облаците над мен и си мисля как съм могъл да не ги забележа досега... Тъгувам често по една ... |
|
|
"Орисани да избираме" е четвърти, последен том от тетралогията "Боже, защо Господ лъже?". През последните години Алгафари се е оттеглил от попрището на политиката, с което е известен, и се е отдал на писането. Така той създава няколко наистина вълнуващи романа, с които прави литературен гастрол из страната. От своя страна той търси обратната връзка с читателя, а на срещите научава все повече интересни факти, дали сюжети в различни глави от книгите му. В процеса на писането на историите от вчера, днес и утре някак неусетно историята му „пораства” и от замислена първоначално като трилогия, тя бързо се ... |
|
|
"Аз не завиждам на Калин Терзийски. Не мога да завиждам на никой, който праща писма от ада. Мога само да уважавам това, което прави, и да се надявам, че ще продължава да го прави, да слиза все по-дълбоко в мината и да вади парчета от най-полезното изкопаемо, за което мога да се сетя - собствената си душа. Прочетох "Алкохол" за няколко часа, изгълтах я. Погледът ми се движеше по страниците по-бързо от обикновено. Някои карат пияни, аз я четох пиян, без да съм пил нищо. Или почти. Когато стигнах до едни страници, се разплаках. В "Алкохол" има достатъчно страници, които да те накарат да се ... |
|
|
Първата жена писателка, получила наградата "Пулицър". ... Едит Уортън е писател и дизайнер, първата жена, носител на награда "Пулицър" за романа си "Невинни години". Родена през 1862 г. в Ню Йорк, тя прекарва по-голямата част от живота си в Европа, където се запознава с много известни писатели. Сред най-близките ѝ приятели са бележити личности като президента Теодор Рузвелт, писателите Скот Фицджерад, Джузеф Конрад, Хенри Джеймс. Уортън е личност разностранни интереси, светски човек, известна е с милосърдието и благотворителната си дейност по време на Първата световна война, за което ... |
|
|
Изключително ерудиран, загадъчен, скандален, изумителен, оригинален, иновативен, изпреварил времето си, гениален - това са само част от епитетите, описващи един от най-известните писатели, който не спира да вълнува читателите с поезията и прозата си вече близо 200 години. Едва ли има област на съвременното изкуство, която да не е повлияна в някаква степен от творчеството му, но влиянието му върху световната литература несъмнено е най-голямо - виден представител на романтизма, По създава детективския жанр и е един от пионерите в научната фантастика, психологическия ужас и американската готическа проза; допринася за ... |
|
|
"Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя. Романът на Мария Лалева Пътища от огън навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес - кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати. След успеха на ... |
|
|
Какво е саможертвата? Да загинеш на бойното поле в името на отечеството или да спасиш живота на едно дете? Сава е бежанец от пепелищата на Одринска Тракия след Балканските войни, сега студент по право в София. Елиза е генералска дъщеря, талантлива пианистка, сега в последния клас на Музикалното училище. Любовта им е невинна и кратка - новата, голяма световна война ще прати младия идеалист в школа за запасни офицери, а през септември 1916-а ще го отведе на Добруджанския фронт, където съдбата го среща с мобилизиран румънски писател и четиригодишно сираче. Затрогващ и хуманен, Рана e отзвук от жестоките болки на една ... |
|
|
Нелепости, доведени до гротеска, страшни описания, в които има зрънце ужас, остроумие, докарано до фарс, обикновеното, превърнато в странно и загадъчно - така накратко Едгар Алан По определя творческия си метод или по-точно изискванията, на които трябва да отговарят разказите и новелите му. Творчеството му тревожи и до днес и повдига редица въпроси. Доколко насериозно да бъде четено? Мъченик ли е авторът на необузданото си въображение? Или е баща на американския готически кич? А може би е просто шегаджия? Изразител на подсъзнателното, облечено в алегории? В стегнатото томче на издателство Труд са включени 14 разказа ... |
|
|
"Писането на Бюрхан Керим е магично, нежно и дискретно. Когато попаднеш в неговия свят, не искаш да излизаш от него. И колкото повече четеш, толкова повече се чувстваш у дома, сливаш се с редовете и усещаш истинската поезия и красота на всяка написана дума. А те са навързани като лавандулови мъниста в една безкрайна нишка от притчи и послания..." Георги Бърдаров "Това е роман, чието око гледа в процепа, от който струи светлината на магичното, надделничното, метафизично живеене. Вярваме безусловно в него, докато сме деца, но какво се случва с дръзналия да не се отказва от тази вяра и след това?" ... |
|
|
Когато в детективската агенция се появява Еди Ледуел, обезумяла от тревога и в неугледен вид, Робин Елакот е напълно объркана от ситуацията. Еди е съавтор на нашумялата анимация Мастиленочерно сърце и е преследвана онлайн от загадъчна личност, която се подвизава под псевдонима Аномия. Еди отчаяно търси съдействие, за да разкрие кой в действителност е Аномия. Робин решава, че агенцията не е в състояние да помогне, и отпраща посетителката, но само след дни прочита във вестника потресаващата новина, че Еди е поразена с електрошокова палка и после убита в гробището Хайгейт, където се развива сюжетът на Мастиленочерно сърце. ... |
