"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
|
"От няколко десетилетия въпросът за социалното неподчинение занимава трайно мислителите и политолозите. Цветан Тодоров подхожда към него с осем биографични очерка на Ети Хилезум, Жермен Тийон, Борис Пастернак, Александър Солженицин, Нелсън Мандела, Малкълм Екс, Давид Шулман, Едуард Сноудън. Тези наши предшественици или съвременници живеят и работят в различни страни и на различни поприща. Но всички те отхвърлят от морални съображения определено социално зло, от което страда цяло едно общество. Неподчинението им не е плод на негативизъм, евентуално присъщ на техния характер, а на стремеж да утвърдят положителни ... |
|
|
Книгата печели наградата Гонкур за 1970 г."Отвъд множеството скандали, които Горски цар съдържа и предизвиква с появата си през 1970 г., се извисява едно основно значение и предназначение: Човекът е създаден, за да носи в ръцете си дете. Абел Тифож, тревожещият герой на романа, който влече и предопределя хода на световните дела, преплетени в личната му съдба, изминава опак, опасен и потаен път до Източна Прусия и до Витлеемската звезда. Горно и долно, алфа и омега, събрани в едно, го очакват в края на маршрута. И духът на Горския цар - от баладата на Гьоте и от блатата на Мазурия, от старинните предания за ... |
|
|
"Вземете си почивка, оттеглете се за няколко часа с книгата на Иванка Могилска. В нея избухват деликатни, пастелни фойерверки. Тайните копнежи показват острите си зъбки. В някой срутен храм може да зърнете следа от стъпките на бог. Може да се опитате да си простите за нещо, което никой друг не помни. Да си върнете младостта под слоя огорчения и умора. Може да откриете в пощенската си кутия писмо. Или кестен. Може да чуете как делфините пляскат с опашки в каналите на Венеция, завинаги бистри като сълза. Всичко това живее в разказите и очаква да го открием." Мария Донева "Този сборник с разкази е пълен с ... |
|
|
Книгата Богини. Мистерии на женската божественост събира лекции, изнесени от Джоузеф Кембъл между 1972 и 1986 година относно фигурите, функциите и символите, свързани с женската божественост в различни култури и епохи. Следвайки проучванията на Мария Гимбутас, великият митолог предприема пътешествие в търсене на проявленията на Великата богиня от древна неолитна Европа до шумерската и египетската митология, пресичайки Омировата Одисея, култа към Елевзинските мистерии, Артуровите легенди от Средновековието и ренесансовия неоплатонизъм. Кембъл разкрива трансформациите и устойчивостта на символите на женската божественост, ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
Смехотерапия за дълъг живот от проф. Сотир Марчев. "За една минута смях, Господ два дни живот дава" е казал народът. А професор Сотир Марчев събира най-смешните медицински вицове, с които след като се посмее, човек може да научи и нещичко за себе си. Любимите ми медицински вицове е книга, която, ще ви накара да се надсмеете над болестите и състоянието си, ще ви помогне да сте здрави! Според проф. Марчев, медицината ни е натрупала доказателства, че смехът удължава животът, а оптимистите и позитивните хора по-рядко боледуват и по-бързо оздравяват. Дълголетниците може да се различават по много неща, но всички ... |
|
|
Той е един от най-великите режисьори на своето време - Георг Вилхелм Пабст, героят на романа Светлина и сянка. Когато Хитлер превзема властта в Германия, Г. В. Пабст снима във Франция, но зловещите новини го заставят да се отправи към Холивуд. Под парещото слънце на Калифорния обаче откривателят на Грета Гарбо се чувства като джудже. Старите лаври не му помагат, американската машина го смазва и той решава да се върне за кратко в родината си Австрия. Но германският министър на пропагандата го кани в Берлин с намерението да използва популярността му за свои цели. Г. В. Пабст не отказва предложението и предоставя таланта ... |
|
|
Документален роман за живота на инж. Иван Иванов, кмет на София (1934 - 1944)."Повелителят на София, Кметът на златното десетилетие - по този начин историци, изследователи и хроникьори определят човека, който от 1934 г. до 1944 г. управлява и съгражда българската столица. За мен Иван Иванов е инженерът с будна мисъл, безкомпромисен професионалист, с поглед в бъдещето. Впечатлен съм от разказа на Станислав Колев, който майсторски и увлекателно представя както големите и важни моменти от живота на инж. Иванов, така и привидно незначителните детайли. Радвам се, че Фондация Трейс за хората е част от създаването на ... |
|
|
Луд Оливър Харди, дебел Дон Кихот, проклет Тома Аквински, или единствен по рода си - за читателите Игнациус Дж. Райли от десетилетия е изумително присъствие. А за него ние, обитателите на съвременния свят, завинаги ще си останем просто оскърбление към добрия вкус. Създаден от сингулярност в литературната вселена, Игнациус се стоварва като свръхгабаритен метеорит на бреговете на Мисисипи, в Ню Орлианс, самото сърце на дремещата Луизиана. Обгърнат от собствената си спарена атмосфера, брониран със средновековна философия и измъчван от капризната си стомашна клапа, той се носи на талази из Америка от 60-те, принуден да ... |
|
|
Дневникът на Сатаната (1919 г.) е последното произведение на Леонид Андреев, публикувано едва след преждевременната му кончина. Този неомитологичен роман, написан под формата дневникови записки на въплътилия се в човешко тяло Сатана, разкрива противоречивата човешка природа, нееднозначното присъствие на Доброто и Злото в света, любовта като унищожителна сила. С присъщия си черен хумор авторът достига до горчиви изводи за покварата на модерния човек, надминал в земните си дела дори онзи, който наивно смята себе си за въплъщение на Злото, тоест самия Сатана."Ако кажа, че няма дяволи, ще те излъжа. Но ако кажа, че ... |
|
|
"Много радост и много тъга. Любов и смърт. Приливът на Ерос и отливът на Танатос. Между тези брегове се люшка животът и добре че са думите на Мария Донева, за да ни напомнят, че всичко в него си струва да премине през сърцата ни." Веселина Седларска "В лятото на Мария Донева бялото е онова, което светлината вече не може да бъде. Бялото е претворената светлина. В тези стихове сред чистата радост от дните се надвесват сенките на тъгата. Но силата на бялото е в това да смеси тъгата с всички останали цветове. За да бъде отново животът!" Здравко Дечев "Поезията в книгата на Мария Донева е такава, ... |
