С включена историческа карта на България. ... Датата 6 октомври 1014 г. е сред най-ярките знаци на онази драматична и героична епоха, която с право e наричана "Българската епопея". Дори още по-точно - "Векът на цар Самуил"! Паралелът с прочутия "век" на цар Симеон не е случаен, а и времето, чието олицетворение е Самуил, обхваща повече от едно столетие: от излизането му на историческата сцена през 969–976 г., през изпълнения с бурни събития негов живот, чак до големите въстания на Петър Делян (1040–1041) и Георги Войтех (1072)... Освен с цар Самуил, годините и десетилетията на непримирима ... |
|
Второ допълнително и преработено издание. ... "Ние живеем в земя с хилядолетни традиции. Неуловими на пръв поглед нишки ни свързват с миналото и само неговото проучване и опознаване ни ги разкрива. А в зората на това наше минало стоят траките. Затова и тяхната история е началото на нашата история - не е предистория. Затова и неслучайно, и ненапразно интересът към тях е толкова жив. Поради това сметнах, че ще бъде полезно да представя какво всъщност са траките - какви са произходът им и тяхната историческа съдба, техният бит, душевността им, отношенията им със заобикалящия ги чужд свят. И то не в една "История на ... |
|
Историко-археологическо изследване. ... В поредицата си "Дълг и чест" издателство "Захарий Стоянов" представя новата книга на Николай Овчаров "Цар Иван Шишман - защитникът на Отечеството". Тук ученият рисува друг образ на последния самодържец на средновековното Българско царство, коренно различен от налагания години наред от историци и литератори образ на слаб и малодушен владетел, погубил със страхливостта и колебанията си българската държава. В много научни статии и студии Николай Овчаров се е опитвал да опровергае тази несправедливост. И не от самоцелно желание, а защото новооткритите ... |
|
Планината на траките, земя на долмени и светилища, на римски гробници и средновековни крепостни стени, земя, в която върху древни тракийски оброчища векове по-късно издигат снага християнски храмове и параклиси. Тук езичество и християнство се вплитат в един пъстър венец. ... |
|
Филипопол или Филипи? Кой е "първият град на Македония", в който апостол Павел започва да покръства първите европейски християни? Доскоро се смяташе за установено, че това важно място в църковната история е било малкото градче Филипи, населено по онова време изцяло с римски ветерани. Но новите данни и критичният анализ ни насочват към трако-македонския Филипопол, известен и с местното си име Пулпудева / Пловдив. ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съкровищница на българската наука". ... Изследователски проучвания, открития и артефакти в Мездра, Враца, Берковица, Чипровци, Монтана, Кула, Никопол, Плевен. Борис Дякович (1868 - 1937) е български музеен и библиотечен работник и учен. Произхожда от семейство на бесарабски българи. Завършва румъно-българско трикласно училище в родния си Болград и класическа гимназия в Пловдив (1890). Следва право в Новорусийския университет в Одеса (1891 - 1893) и в Немския университет в Прага (1894), класическа история и археология в Сорбоната в Париж (1895 - 1898). Посещава лекции в Колеж дьо ... |
|
Книгата е посветена на българските календарни празници - тези, които се честват в определени моменти от годишния цикъл. Разказва също така и за родните обичаи, чрез които човекът в традиционната култура се стреми да си осигури здраве и благополучие. Тази книга събира българските празници, обичаи и вярвания, за да изгради пъстрата мозайка на фолклорния свят. Вихра Баева е доктор по фолклористика и доцент в секция "Антропология на словестните традиции" при Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Веселка Тончева е доктор по етномузикология и доцент в секция "етномузикология и ... |
|
Едно класическо изследване на братя Шкорпил върху могилите в българското землище. Книгата е част от поредицата "Съкровищата на българската наука" на издателство "Шамбала". ... Карел Шкорпил (1859 - 1944) е известен чешко-български археолог и музеен деец, откривател и изследовател на останките на първата българска столица Плиска, провежда мащабни разкопки в Преслав и Мадара, проучва един от най-живописните манастири по черноморското крайбрежие - Аладжа (шарения манастир). Написва самостоятелно и в съавторство с брат си Херман около 150 научни труда. Херман (Херменгилд) Шкорпил (1858 - 1923) е ... |
|
Настоящото издание представя едно важно изследване на двамата известни български учени Рафаил Попов и Никола Мушмов, което включва преглед на културните епохи в България, подробно описание на видовете старини и упътвания за тяхното проучване, упътвания как се откриват старини, информация за средствата и методите за запазване на старините, отделни раздели са посветени на нумизматиката, надписите, подреждането на старините в сбирки, включени са основни инструкции за воденето на дневник на разкопките, правата на откривателите, инструкции за изследване на тялото, хронологически преглед на различните културни степени. Рафаил ... |
|
Релефи на Тракийския Конник, Артемида, Митра, нимфите и други паметници и надписи (1894-1896 г.) Книгата е част от поредицата "Съкровищница на българската наука" на издателство "Шамбала". ... В тази книга са представени античните паметници (оброчни плочи, релефи, надписи), публикувани от Добруски в Сборник за народни умотворения, т. 11 (1894 г.), т. 12 (1895 г.) и т. 13 (1896 г). Включени са три приложения с илюстрации към публикациите, както и извлечения от цитирани труднодостъпни текстове от ХІХ век. В Том 2 ще бъдат включени паметниците, публикувани през 1900 и 1901 г. Вацлав Добруски (1858- ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съкровищница на българската наука" на издателство "Шамбала". ... Настоящият сборник включва каталог на 45 паметници в Народния музей, който Богдан Филов публикува през 1912 г., основно надписи и оброчни релефи, както и изследването на Тракийските паметници, публикувано през 1919 г., в което са разгледани находки от Брезово, Панагюрище, Бедняково, Радювене, анализиран е художествения характер и произход на откритите предмети и сходството им с някои скитски находки. През 1910-1920 г. Богдан Филов е първият българин директор на Народния археологически музей. Провежда ... |