Преди много време светът на магията е бил отделен от този на хората. Но някои като Брийн Шивон Кели могат да пътуват свободно между двата свята. Тя се завръща в Талаф заедно с най-добрия си приятел Марко, който е едновременно стъписан и очарован от това място, населено с дракони, феи и русалки. Тук Брийн не е неуверената учителка, която той познава, а силна жена, която се учи да прегърне истинската си същност. Марко е приет радушно от нейните хора и от Кийган - водача на Талаф. Кийган тренира Брийн да бъде воин в задаващата се битка, а заедно с възхищението му от нейните умения и сила нараства и влечението му към нея. Но ... |
|
"Такава е душата на човека. Да мобилизира човешки души и горчивини, и копнежи, и да ги мята като стрели към недостижимата, свръхчовешка висота." Никос Казандзакис "Тази неиздавана творба на Казандзакис събира в себе си емблематичните за неговото творчество духовни и литературни търсения." Сабин Одрери, La Croix ... |
|
"Парацелз е лекар с душа, защото е мъдрец с дълбоко отношение към бога. Парацелз е мъдър и любящ поток, посветил се на своето дело. Земните лекари не могат да разберат Парацелз, защото той спада повече към неизвестното. Много негови мисли, ако се съберат и сгъстят, създават олтар. Силата на Парацелз е в неговия скрит живот, а не в неговия явен живот. Парацелз е дух, а не тяло и ум. Само дух може да го разбере дълбоко. Парацелз се е срещнал с лицето на истината, за което земните лекари нямат представа. Парацелз е от тези, които са прозрели живота. Парацелз е открил в медицината своя съкровен път към бога, защото, ... |
|
В романа Войната на буквите неповторимата Людмила Филипова съсредоточава творческия си талант върху един от най-важните моменти в българската история и разкрива житейските битки и предизвикателствата на цар Симеон, синовете му и техните най-големи противници. Създаването, налагането и опазването на българската азбука е дело, с което не просто се гордеем - то ни определя като силен и непоклатим народ. В него обаче има намесена мистика, която остава неразбулена и до днес - кой е Черноризец Храбър и каква е скритата сила на буквите? Това е тайна, която преобръща съдбата на хиляди, предрешава битки и дарява неземни сили. ... |
|
Александър Дюма-баща надарява с плът и кръв над 35 000 герои, но малцина от тях са блестящи като лейди Хамилтън, която чрез неговото перо представя своите спомени. Заплетени интриги, сложни политически перипетии и зловещи революционни събития, на чийто фон се вихрят бурните любовни страсти на Ема Хамилтън - накратко, роман, който се чете на един дъх. Самият Александър Дюма пише през 1851 г.:"О, прекрасна и съдбоносна Ема Лайона! Кой историк ще се осмели да бъде Тацит на вашия живот? Кой поет ще се осмели да стане Ювенал на вашите страсти? Любимка на кралица Каролина! Господарка на чувствата на адмирал Нелсън!& ... |
|
В разказите си Йовков показва богатата душевност на народа - само чрез нея могат да се усетят и обяснят поетическата чувствителност и нравственото величие на българина. ... |
|
Мисли, съвети и идеи за по-спокоен и хармоничен живот. Наслади се на мига. Живей дълбоко в сърцето си. Това е книга за едно ново и в същото време древно изкуство - изкуството на бавния живот. Да живеем бавно, означава да живеем за сегашния момент, да контролираме живота си, да изграждаме здрави отношения с хората около нас и да свържем природата, духа и тялото си в обща хармония. Това е живот изпълнен с простота, покой и любов. Ще ви разкажем за последствията от забързаното ни ежедневие и какви стъпки можем да предприемем, за да се справим с хроничния стрес. Ще отправим и някои предизвикателства към вас, които ще ви ... |
|
Романът носи на своя автор "Голямата награда на Френската академия" и надхвърля успеха на "Под слънцето на Сатаната" - творбата, която десетилетие преди това е накарала да се заговори за Бернанос като за "френски Достоевски". И до днес критици се питат дали "Дневникът на един селски свещеник" - тази "изповед от бездната" - не е и последният голям християнски роман в съвременната литература. При всички случаи става дума за книга предизвикателство, убягваща от всякакви традиционни класификации или жанрови определения."Същата самота, същото безмълвие. И този път - ... |
|
Смело може да се каже, че Джон Бъниан е написал най-влиятелната книга на английски (като изключим изданието на Библията). Пътешественикът е много повече от класическо произведение. Тя е написана в две части. Първата описва приключенията на Християн, който напуска жена си и децата си и рискува всичко, за да стигне до Небесния град. Втората част разказва историята на жена му и децата му, които го последват към същата дестинация. Бъниан иска да преведе читателите си през приключението, което е християнския живот - преразказан на хартия и в картини. Това продължение намира място в сърцата на тези, които го четат. Някои ... |
|
Романът "Бачо Киро" на Змей Горянин пренася читателя в епохата на Възраждането, а чрез личната история на учителя революционер Киро Петров от Бяла черква са проследени дълбоките процеси на промяна в българското общество през втората половина на XIX век. Главният герой е отражение на своите съвременници с техните стремежи, надежди и страхове. Съдбата му е сходна с тази на десетки борци за свобода, завършили живота си на бесилото. Светозар Акендиев Димитров, както е рожденото име на писателя, отделя специално внимание в творчеството си на националноосвободителните борби и чрез силата на литературата прави ... |
|
Баща ми, бояджията или при други условия от баща ми би излязло я Едисон, я Нютон - хумористичната история на Васил Цонев. Васил Цонев описва в "Едно време в "Овча купел" собственото си семейство, а самата книга излиза през 1970 г. Четири години по-късно режисьорът Стефан Димитров заснема филма-мюзикъл "Баща ми, бояджията" по сценарий на автора. В него главната роля на бащата играе братът на Васил Цонев - Коста, чийто прототип в историята е Коцето, който носи в джоба си кокоша глава. Автор на текстовете за песните е поетът Кръстьо Станишев. Васил Цонев (1925 - 2002) е автор на над 2500 ... |
|
Още като студент Антон Чехов започва да пише кратки весели и забавни истории, които публикува в някои известни по онова време хумористични вестници и списания. Те са ярки и запомнящи се - нелепи или заплетени случки с длъжностни лица и обикновени хора, лекари и чиновници, театрални дейци и дребни занаятчии. По думите на самия Чехов, по това време той пише по една такава весела история на ден. И въпреки че вече е минала цяла една епоха оттогава, днес няма човек, който да не се впечатлява и да не се разсмее на неговите забавни миниатюри. Творбите на Чехов са сатирични и шеговити, а понякога са тъжни и задълбочени, но ... |