Ще успеят ли да излекуват дълбаните с години рани, или някои пропасти просто не могат да бъдат преодолени? Марго Харт пътува до Ирландия, за да напише биографията на семейство Деверил. Ако наистина иска да разкрие тайните на рода, тя трябва да говори с изпадналия в немилост настоящ лорд Деверил - Джей Пи - и знае, че това няма да бъде лесна задача. Поел изцяло вината за натрупаните дългове, които го принуждават да продаде семейния замък, Джей Пи е гневен и отчужден. С помощта на красивия му син Колъм, изглежда Марго е единствената, която може да възстанови богатството и предишния му блясък, но за целта той ще трябва да ... |
|
Вместо да бъде погребана в Америка, където тя и покойният ѝ съпруг са отгледали двете си деца, Аретуза Клейтън е пожелала прахът ѝ да бъде разпръснат в отдалечено кътче на Ирландия, на хълмове с изглед към морето. Дъщеря ѝ Фей знае единствено, че майка ѝ е израснала в бедно земеделско семейство и е напуснала Ирландия сама, за да започне нов живот в Америка, както мнозина в онези времена на трудности и глад. Но кое е семейството ѝ и къде е то сега? Каква е причината за раздялата с тях и кой е мистериозният благодетел, осигурил на Аретуза охолния ѝ живот отвъд Океана? Отговорите на тези ... |
|
Пазени твърде дълго, някои тайни могат да погубят повече от един човешки живот... Марта Уолъс напуска дома си в Америка, за да търси рождената си майка в Дъблин, без нито за момент да си помисли, че в Ирландия може да срещне мъжа на живота си - Джей Пи Деверил. Брайди Дойл, сега графиня Ди Маркантонио и господарка на замъка Деверил, е твърдо решена да превърне замъка, в който е работила, в свой дом, но разхайтеният ѝ съпруг Чезаре има други идеи и погледът му шари извън семейното гнездо. Кити Деверил е започнала да приема живота си със съпруга си Робърт и двете им деца. Но тогава Джак О'Лиъри, любовта на ... |
|
"Да крачиш само - е съпротивление. Да влезеш във вода, в огън - пак. Нестигнатата цел - съпротивление. Постигнатата - носи негов знак. И плуга, и ракетата, зърното, и труса нейде в земните недра, прибоя на морето... Как животът това съпротивление побра! Плътта ни не е ли съпротивление? А мисълта? А чувството за дълг? Съпротивление е съвестта. И бреме е. Ама какво без нея бих могъл? Часовниците като белезници заключват китката ни за това, което все да правим сме длъжници. Кое ни неусетно окова, че все вървим и все вървим нататък, където свети онзи ключ - мечтата." Атанас Звездинов ... |