"Имало е такъв съветски писател - Леонид Добичин. На едно от събранията през 1936 г., на което "формалистите" били подложени на сурова критика и той също получил порицание ("позорно", "подражание на Джойс", "Добычин е нашият ленинградски грях"), след като му дали думата (излязъл отпред, огледал всички и казал: "За съжаление, не мога да се съглася с това, което бе изречено тук"), напуснал залата и завинаги изчезнал..." Дмитрий Воденников "Той не приличаше на никого. Самобитен. Съществуваше в литературата - пък и не само в нея, - без да иска нищо, без да ... |
|
|
Една любов, по-силна от смъртта... Мургавият Хийтклиф е подхвърлено дете, което намира подслон в йоркширското имение Брулени хълмове. Господарят на имението отглежда момчето редом с другите си деца - Хиндли и Катрин. След смъртта му обаче за Хийтклиф настъпват тежки дни. Хиндли го тормози и унижава, но с Катрин са неразделни и близостта им скоро прераства във всепомитаща любов. Девойката е принудена да избира между първичния и необуздан Хийтклиф и нежния и образован благородник Едгар Линтън. Въпреки че обича Хийтклиф с цялото си сърце, тя взема съдбоносното решение да отговори на очакванията на обществото. И се омъжва ... |
|
|
"Лято на езерата" е дългоочакваната първа среща на българския читател с творчеството на Маргарет Фулър. Останала в световната история като една от най-значимите женски фигури, тя създава този свой текст през 1843 г., което го прави първото художествено претворяване на американския - все още див Запад. Книгата ѝ е пътепис - Фулър разказва за обиколката си на Големите езера: пеш, с кон, карета или с параход. Но е и природопис, силно ангажиран с природата и надигащ ярък глас в нейна защита. Преди всичко обаче "Лято на езерата" е духовна автобиография на американската авторка. С жив и образен език, ... |
|
|
Примо Леви (1919 - 1987) е италиански мислител и разказвач, една от най-светлите личности, преживели най-тъмните пропадания на миналия век. "Потъналите и спасените" (1986) е неговата последна книга, публикувана година преди смъртта му. В осем есета авторът на епохалните "Нима това е човек" и "Периодичната система" - химик, писател, буден гражданин на света - разсъждава над лагерите на смъртта, личната и груповата памет, насилието, общуването, отношенията на духа с материалния свят и пространната "сива зона" между доброто и злото. Книгата е част по поредицата "Памет" на ... |
|
|
"Поезията тук се изправя като гранитна статуя. Ронеща се, твърда. Фигурата на жена с воля за оцеляване. Мислиш ли и ти понякога, че може би сме едно от последните поколения хора на Земята? Книга, която изрича милост за тялото." Петя Хайнрих На Мартин Съботното пране обявява примирие на делника. Деца с раници бързат от тренировка за обяд. Съседки бавно се изнизват покрай входовете, окичени с некролози, за да се върнат с торби, пълни с топли клюки. Старият квартал, където царува тишината на долапа, а улиците правят по няколко завоя, за да отпъдят нахалниците отвън, и се протягат на припек. Тук трябва ... |
|
|
Книга със спомени от известния български поет, писател и общественик Георги Константинов."... А си спомням и такъв случай. Трябваше да пътувам за родния Плевен, но бях закъснял и тичешком успях да се метна на влака в последния момент. Възрастният човек, седящ срещу мен в купето, ме попита: – Какво работиш, младежо? – В една редакция работя - отговорих. – Нещо като журналист съм. (Изпитвам неудобство да обявявам на всеуслушание, че съм поет.) – Пишеш, значи... Кой знае какви ги редиш. А трябва да пишеш като този... Като Георги Константинов! И той извади от портфейла си малко листче, не по-голямо от банкнота. Беше ... |
|
|
Идилично сватбено пътешествие на будапещенска двойка в Италия. Младоженецът Михай ненадейно се превръща в беглец от съпругата си Ержи, от примката на зрелостта по дирите на спомена за младостта. В стремежа си към друг избор в живота се сблъсква с философски предизвикателства. Влечението към смъртта от младежка игра се превръща в съдбовно преживяване. Балансира го чувството за хумор и самоирония във великолепното представление на културната и духовната история на Италия. Романът Пътешественик и лунна светлина (1937) е признат за модернистичен шедьовър и за най-важното произведение на Антал Серб (р. 1901), придобил ... |
|
|
"Нима ни се предлага някаква учебникарско-христоматийна книга? Не. Това е книга полемика. Полемиката е политическа. Макар че авторът не е политолог, а писател, който разказва за писатели, при това с емпатия и проникновение. Първата дума от посланието му е заглавието. Тези хора и тяхното писмено дело - заявява Михаил Шишкин - са моите. За руското имперско, съветско, постсъветско училище те може да са някакъв задължителен материал; за властта в Кремъл - културен параван на насилието, за неруския свят - водачи в разбирането на Русия. За Шишкин те са бойни другари. Битката им е една: високата руска култура против ... |
|
|
Има книги, които човек приема като живи същества. Тази е такава."Смълчава и трогва, заради вътрешната храброст да се пише искрено. Все по-рядко срещано, все по-изчезващо качество. След последната страница ти се иска да я прегърнеш. Разказите тук са чиста обич. Без нито един фалшив тон. И с милост към живота." Катя Тодорова "Тези кратки разкази пресъздават случващото се на земята сякаш видяно от небето. Те са трохички реалност, мечти, болки и фантазии, накратко странични ефекти от Божията милост. Йорданка Белева умее да привнася поезия в прозата си, което ѝ помага да чуе и види онова, което често ... |
|
|
Десет кратки разказа, които следват динамиката на лични отношения, социални напрежения и крехки човешки състояния - от детството до влюбванията, изневерите и бунтовете. Лишен от излишна поетичност, този сборник впечатлява с автентична човешка топлота. Като късометражен филм, в който тишината е срязана от неочакван обрат, за да изгради нагнетена вътрешна динамика. Уловените гранични състояния рисуват фина, но силно въздействаща картина на интимните женски пространства, в които отекват по-дълбоки социални и културни вибрации."Между Дунава и морето, в праха на забравени градчета, в руините на лични желания, текстовете ... |
|
|
Размисли, фрагменти, вдъхновения, филипики, есета, пътеписи. Да лекуваш човешките болести е благородна професия, Но да се опиташ да излекуваш хората от тяхната леност и бездушие, от упорството им да бъдат невежи и да съсипват от глупост живота си не е по-малко достойно занятие. В тази книга известният български пулмолог проф. д-р Коста Костов с детинска откровеност изплаква най-големите си болки и тревоги за днешното състояние на страната ни. Кратките есета, публикувани по различно време и по различни поводи, събрани тук, показват един човек с пламенно възрожденско мислене и преклонение към историята ни. Но и яростен ... |
|
|
Последните дни на Ърнест Хемингуей. Юли 1960-а. В спокойния пристан на вила Финка Вихия край Хавана Ърнест Хемингуей все по-трудно пише. Изпаднал в творческо безсилие, уморен, изтормозен, потиснат, заминава за Испания с намерение да завърши книгата си за бикоборските игри. Но здравето му е разклатено, завръщането в Куба е невъзможно и той се прибира в САЩ. След една година, изпълнена със страдания и блянове по Куба, и няколко мъчителни престоя в психиатрична клиника животът на нобеловия лауреат приключва драматично в Кечъм, Айдахо. Сега в сънищата си виждаше само местности и лъвове по плажовете (заглавието е цитат от ... |
