Успешен български емигрант в Америка се свързва по необичаен начин с американка и създава семейство. Авторът на романа среща бащата на съпругата му в градче на тихоокеанския бряг 20 години по-късно и научава от него за нейното израстване и любовта между бащата и дъщерята. Наред с това, преди внезапната си смърт, бащата му предава дневника на изчезнала българка в Калифорния, която описва своята несподелена любов към свой съученик отпреди 30 години като причина да се самоубие. Подозирайки, че мъжът от дневника е съпруг на дъщерята, авторът е изправен пред морален избор: да ѝ разкрие, че съпругът ѝ е причина за ... |
|
|
"Поезията тук се изправя като гранитна статуя. Ронеща се, твърда. Фигурата на жена с воля за оцеляване. Мислиш ли и ти понякога, че може би сме едно от последните поколения хора на Земята? Книга, която изрича милост за тялото." Петя Хайнрих На Мартин Съботното пране обявява примирие на делника. Деца с раници бързат от тренировка за обяд. Съседки бавно се изнизват покрай входовете, окичени с некролози, за да се върнат с торби, пълни с топли клюки. Старият квартал, където царува тишината на долапа, а улиците правят по няколко завоя, за да отпъдят нахалниците отвън, и се протягат на припек. Тук трябва ... |
|
|
"Сборникът Приказки от сърцето на града (2018) - своеобразно продължение на Приказки от крайните квартали (2008) - съдържа 25 истории за отношенията между хора и животни... Почти всички илюстрации тук са маслена живопис - платната са повечето метър и половина на метър, без особено дигитално доработване... Често ме питат кое идва първо - сюжетът или изображението. По малко и от двете е, едното вае другото чрез последователни преразглеждания... Основната задача, която си поставих в Приказки от сърцето на града, беше съвсем простичка: да си представя определено животно в града. Защо е там? Как реагират хората на ... |
|
|
След повече от 30 книги, преведени в България, в настоящия дневник, Ерик-Еманюел Шмит за втори път (освен в Нощта на огъня ) прави жест за читателите си: повдига завесата към своя пълнокръвен вътрешен живот и външно обкръжение - семейството, отношението с баща му и средата, начина му на живот. Макар поводът да е тъжен - смъртта и траурът за майка му, Шмит успява да издигне безутешността си, преработването на скръбта в осъзнаване на дълга за щастие, който тази светла жена му завещава като урок по живот, в който има страст към изкуството, чувство за хумор, култ към радостта. Изследвайки собственото си страдание, ... |
|
|
Годината е 1742-ра. Разнебитена самоделна лодка достига до бреговете на Бразилия. От нея слизат трийсетина полуживи мъже - с изпокъсани дрехи, изгорели от слънцето, очевидно гладували месеци наред. Тяхната история скоро ще се превърне в сензация - в една от най-вдъхновяващите и най-ужасяващите истории от епохата на великите мореплаватели. Тези мъже са оцелелите от потъналия край бреговете на Чили британски кораб Уейджър - част от военна експедиция, станала по-късно прословута с огромния брой жертви. Те са преплавали хиляди километри през най-опасните води на планетата, бягали са от врагове, живели са на безлюден остров, ... |
|
|
Забележителна колекция от трийсет и шест безценни истории от най-известните ирландски автори събрани от Стивън Бренан. За една сравнително малка страна Ирландия е оставила огромен отпечатък в световната литература. Разказите на класическите ирландски автори са известни с умелото съчетание на приказност, изкована под чука на лепреконите, и неповторимо чувство на удивление пред магията на природата, както и с много изтънчен хумор и самоирония. В тази книга Стивън Бренан е събрал блестяща колекция от класически разкази, есета и приказки от Оскар Уайлд, Джонатан Суифт, Джеймс Джойс, Мария Еджуърт, Уилям Бътлър Йейтс и ... |
|
|
Господин Харалд е човекът на гардероба. Той е част от театъра също като завесата, но никой не идва заради него, светлината на прожекторите е за други. Взима връхните дрехи на хората, чантите, всичко, каквото му поверят, и чака финалните аплодисменти, това му е работата. Една вечер обаче един шлифер остава непотърсен, а в джоба му има пистолет. Господин Харалд отнася пистолета вкъщи, само че какво ще прави с него? Винаги му е било трудно да се справя с приумиците на света и хората. Но може би ще успее да привлече вниманието им към някого, който като него съществува незабелязан, жената, която прелиства нотите за друг и на ... |
|
|
"Книгата, която държите в ръце, уважаеми читателю, представя Великия бард единствено в качеството му на поет, и то с неговия най-популярен и представителен недраматургичен опус - Сонетите. Но тук те достигат до вас в ново българско звучене, подчинени на различна от познатите, вътрешно обоснована езикова философия... Може би странно или несвойствено за определен кръг ценители, като име, поемащо отговорността за петия български вариант на Сонетите, срещаме това на поета Кирил Кадийски. Странно, защото той е познат на широката читателска публика преди всичко като преводач на френските прокълнати поети и на широк ... |
|
|
"Портокал на Нинко Кирилов е невъзможността да познаваш някого и желанието да го познаваш. Книга, която може би. Не е. Но е. Неудържим експеримент с граматиката и синтаксиса на съществуването, които се разпадат до един делириумен поток на мисълта. А езикът е рана, в която влизаме. И докато мисълта дриблира, напредвайки с топката на съюзите, свързващи неизказаното, тази игра на смисли с ефекта на домино, това налудничаво инвентаризиране на чувствата, това квантово трептене между състоянието ела и действието или, между първото аз и последното ние, се разкрива като това, което всъщност вселюбовна поема. Това е нещо ... |
|
|
Време, когато в света надделяват омразата и насилието. В новогодишната нощ Йозеф Ердман слиза от влака в Марибор, за да изчака своя бизнес партньор. Тук е прекарал детството си, когато градът все още бил светъл и приветлив. На фона на забравените спомени от детството и сложните взаимоотношения с околните Драго Янчар преплита историите на различни прослойки от жителите на пограничния град в привидно безгрижното, но вече смутно време в навечерието на Втората световна война. Моментът на кулминацията е северното сияние, което неочаквано огрява Централна Европа на 25 януари 1938 г. като предзнаменование за наближаващ ... |
|
|
"Един милион свещи горяха в него без той лично да си е дал труда да запали и една от тях. Вървеше като благороден елен без да има нужда да се замисля за походката си. Говореше с обичайния си глас, а ехото отекваше сякаш сребърен гонг. Затова и слуховете не спираха да кръжат около него. Много жени и неколцина мъже го обожаваха. Не беше нужно да говорят с него, нито дори да го виждат; те го извикваха в мислите си, особено когато пейзажът беше романтичен, когато слънцето залязваше - силует на благородник с копринени чорапи. Овчари, цигани и магаретари до ден-днешен пеят песни за английския лорд, който хвърли изумрудите ... |
|
|
Те стигнаха твърде далеч и продължиха. Пощальонът винаги звъни два пъти е история за съдбоносната среща на безскрупулен скитник с фатална жена и тяхната драматична любов."Като изключим формите ѝ не беше неземна красавица, но излъчваше някакво горчиво, трескаво недоволство, на фона на което нацупените ѝ устни изпъкваха ярки и точни..." Из книгата Джеймс Малахан Кейн (1892 - 1977) е американски журналист, писател и сценарист, автор на над двадесет книги и филмови сценарий. Считан е за основоположник на черния роман. Романът му Пощальонът винаги звъни два пъти, публикуван през 1943г., е първият и ... |
