Страдание и свобода

Паметта за тоталитаризма в литературите на Югоизточна Европа.

Сравнителните анализи на художествените произведения на многжество автори от Югоизточна и Средна Европа извеждат водещите теми за насилието, паметта и забравата, както и за специфичните връзки и зависимости между тях; за уязвимостта на интимния свят и семейството в тоталитарните режими и посегателствата срещу тях и живота; за игрите на тоталитаризма с мистицизма и религиозното съзнание в усилието му да замени традиционните култове с една нова светска религия; за взаимовръзката между тиранията и разпада на разума, което в концлагерния „източно-западен диван“ произвежда зловещи медицински и психиатрични експерименти; за символиката на лагерните пространства и затвора, които изпълват стотици и хиляди страници на световната литература.

"Книгата на Людмила Миндова е посветена на славянските и югоизточноевропейските литератури от втората половина на XX в. до наши дни. Посочените литератури са изследвани през една ключова за тях през последните десетилетия проблематика – източноевропейския опит с историята на XX в. Изследването включва анализи на произведения от много широк кръг автори от различни славянски и балкански литератури. Коментираните писатели са знакови имена на родните си литератури – Данило Киш, Ана Бландиана, Иржи Кратохвил, Драго Янчар, Исмаил Кадаре, Йордан Радичков, Блага Димитрова и др. Изследователката често открива точки на съпоставка между тяхното творчество, които не са били коментирани до момента, и така очертава интересни литературни сюжети за имплицитните диалози между литературите на Югоизточна Европа."
Доц. д-р Ани Бурова

"Познавам Людмила Миндова като учен от БАН (балканист и славист), преводач на художествена литература, писател и поет. Във всяка от областите на своята все по-израстваща реализация тя показва удивителна активност и очевидно между тях има постоянна, взаимно зареждаща връзка. А именно връзката между творчески, научно и екзистенциално важното за нея, което води към публикации с автентичен смисъл. Книгата „Страдание и свобода“ е плод на дългогодишните ѝ интереси и изследвания по тази проблематика. Текстовете са обединени от водещата тема, представена в богато разгърната проблематика, обхващаща дълга редица автори от литературите в бившия Източен блок (предимно балкански и средноевропейски). Централната част от изследователския наратив е посветена на темата на свободата, която чрез няколко романови произведения от балкански и славянски автори представя свободата като философски, религиозен и политически проблем."
Проф. дфн Маргрета Григорова

Людмила Миндова е поет, писател и балканист. Родена е през 1974 г. в Русе. През 1998 г. завършва славянска филология в Софийския университет Св. Климент Охридски, а през 2005 г. защитава дисертация върху хърватската барокова литература.

Преводач е на художествена литература от бившето югославско пространство, в неин превод са публикувани редица книги на известни съвременни творци, сред които Данило Киш, Дубравка Угрешич, Йосип Ости, Алеш Дебеляк, Томаж Шаламун и други. Автор е на стихосбирките Блус по никое време (2010), Тамбос (2014) и Животът без музика (2016), Дървото на спомена (2020), както и на литературоведските книги Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма (2011) и Другата Итака. За дома на литературата (2016).

Нейни стихотворения са превеждани на различни езици и са включвани в няколко антологии на световната поезия. През 2017 година издателство Изток-Запад публикува нейния Роман за името, в който темите за спасението на българските евреи, бомбардировките над София през Втората световна война, комунистическия терор и концлагерите, възродителния процес, както и за продължението на всичко това в съвременността се разглеждат през съдбата на няколко личности, които на собствен гръб плащат за грешките на общността.

Един от основателите на сайта Открита литература.

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Благодарност
Въведение

• Похватите на злото в литературите на Югоизточна Европа

Тоталитарната държава, любовта и семейството

• Държавата и любовта: върху няколко романа от времето на Студената война
• Държавна сигурност и интимността
• Семейни албуми и идеологии. Няколко романови примера от Европейския Югоизток
• Майчинство и безмайчинство: по романите на Кирил Топалов и Петер Ваверцинек
• Пътуването към лагера. Върху романите на Херта Мюлер, Бранко Хофман и Иржи Кратохвил

Тоталитарната мистика

• Чудо и демагогия в белетристиката на Данило Киш
• Чудото на солидарността и свободата: Густав Херлинг-Груджински
• Християнство и тоталитаризъм в прозата на Ана Бландиана и Теодора Димова
• Феноменът на доноса: по прозата на Габриела Адамещяну, Блага Димитрова и Цветан Марангозов

Тоталитарният и свободният човек

• Съпротива и свобода в драматургията на Кирил Топалов, Драго Янчар и Миро Гавран
• Свободата и затворът. Атанас Липчев, Миховил Хорват, Раде Панич и Милорад Стоевич
• Вяра, свобода и мъченичество през комунизма в Долен Дунав. Атанас Липчев, Ана Бландиана и Руксандра Чесеряну

Паметта и тоталитаризмът

• Насилие и памет I. Примери за тоталитарния опит в югославското литературно пространство
• Насилие и памет II. Българо-румънски литературни паралели

Психология и педагогика в тоталитарната реалност

• Тирания и безумие. Няколко примера от балканската историческа романистика (Топалов-Кадаре-Андрич-Мутафчиева-Пекич)
• Тоталитарната психиатрия в няколко литературни примера
• Педагогика по време на тоталитаризъм: Антон Макаренко, Януш Корчак и Иржи Кратохвил

Panta rhei - символизъм на застоя и промяната в лагерните пространства

• Архетипът на острова. Яна Язова, Дияна Боева, Дубравка Угрешич
• Островите на Радичков. Опит върху островната тема в „Неосветените дворове“

Резюме
Цитирана литература