Изданието е двуезично, на български и италиански език. ... "Владетелят" е най- известното произведение на ренесансовия мислител, философ и дипломат Николо Макиавели Създадена през 1513 г., книгата е публикувана посмъртно през 1532 г. Авторът я посвещава на влиятелното флорентинско семейство Медичи, чието благоволение Макиавели по този начин се опитва да спечели. Смята се за едно от първите - ако не и първото изобщо - произведения на политическата философия. В книгата с неприкрита яснота, граничеща с цинизъм, са анализирани механизмите на власт (завладяване, укрепване, задържане на властта и т.н.). Едно от ... |
|
|
В живота на всеки народ главна роля играе неговата способност към промяна. Ако тази способност е твърде слаба, осъществяването на какъвто и да е прогрес е трудно и нацията е обречена на изчезване; и обратно - ако тя е много голяма, народът губи връзка с миналото си и също загива. Благодарение на развитието на науката бе снето гъстото покривало, което скриваше от нас древната историята и в миг, пред нашите изумени очи се показа дълго минало, за което никой не подозираше - цял свят от цивилизации, раси и езици. Милиони хора, които са се борили, градили, мислили в течение на хиляди години. Цивилизацията е факелът, чиято ... |
|
|
"Почитам Луи XIV не само защото е сторил добрини на французите, а защото е сторил добрини на всички хора; пиша за него в качеството си на човек, а не на поданик; искам да обрисувам миналия век, а не просто един владетел. Омръзнали са ми истории, които разказват само за приключенията на някой крал, сякаш той е живял сам или сякаш нищо освен неговите дела не е съществувало: с една дума, аз пиша историята не на един велик крал, а по-скоро на един велик век. Пелисон би писал по-красноречиво от мен; той обаче е бил придворен и са му плащали. При мен не е налице нито едното, нито другото: подтикът да кажа истината е мой. ... |
|
|
"Мнозина смятат, че славата на Пловдив е предимно антична, че Филипополис е вечното му име. Може би упадъкът през средните векове, когато градът става разменна монета в балканските и европейски отношения, е основание за това... А може би причината е другаде. Малко се знае за новата история на града и по-специално за участието му в балканското и българското възраждане през XVIII-XIX в., когато Пловдив отново става средище на източноевропейската цивилизация и пак се връща към своята историческа роля да служи като мост между балканските народи, между Ориента и Европа, между Изтока и Запада. В този период Пловдив ... |
|
|
"Луи XIV искал да добави към славата, към удоволствията и галантните задявки, белязали първите години на това управление, нежността на приятелството: трудно е обаче за един крал да направи добър избор. Доверил се най-много на двамина - единият безсрамно го предал, другият злоупотребил с благоволението му. Първият бил маркиз Дьо Вард, комуто кралят изповядал впечатлението си към госпожа Дьо Лавалиер. Знаем как дворцовите интриги го тласкат да се опита да погуби госпожа Дьо Лавалиер, на която покрай своя характер нямало причини да си създава врагове; знаем, че съвместно с граф Дьо Гиш и графиня Дьо Соасон той си ... |
|
|
Нобелова награда за литература. ... "Раждането на Британия" е първият том от монументалния труд на Уинстън Чърчил "История на англоезичните народи", една от най-значимите фигури на XX век, посветен на историята на англоезичните народи. Повествованието започва през 55 г. преди Христа, когато "проконсулът на Галия, Гай Юлий Цезар обърнал поглед към Британия", и завършва с Войната на розите и Битката при Босуърт през 1485 г. В този отрязък от хилядолетие и половина Чърчил разказва за борбите и вълненията, които съпътстват създаването на една нация, за нашествията на викингите и норманите, за ... |
|
|
Нобелова награда за литература. ... Четирите тома на "История на англоезичните народи" обхващат внушителен период от две хиляди години от римското нашествие до Първата световна война и се открояват като най-забележителното постижение в литературната кариера на Уинстън Чърчил. Това е изключително амбициозен проект, който не би бил по силите на обикновен човек или писател. Но, разбира се, Чърчил не е нито обикновен писател, нито обикновен човек, нито пък това е обикновен текст. Въпреки монументалния размах на този исторически труд, написан от най-големия британски държавник на всички времена, той остава като ... |
|
|
Нобелова награда за литература. ... "Епоха на революции" е третата част от литературния шедьовър на Уинстън Чърчил "История на англоезичните народи". Писан по време на Втората световна война, в този том по особен начин се пречупват настроенията и възгледите на един от най-великите английски водачи в един от най-критичните периоди от новата история. "През описания в настоящия том период, а именно 1688 - 1815 г., човечеството изпитало разтърсващото влияние на три революции. Те избухнали в рамките на сто години и всички довели до войни между британците и французите. Английската революция от 1688 г. ... |
|
|
Литературна история и критика. ... "Първата ми книга "Живея и препрочитам" (1990) се открива с думите: Критиката е безкористна необходимост. Критикът - необходимо безкористен. Как иначе ще утвърждава провъзгласената от Куприн "единствена форма на власт, допустима за човека - властта на творческия гений, поета доброволно, сладка, вълшебна власт"?! Такава власт приемам над себе си, стремя се да я приемат и другите. Не виждам смисъл извън нея. Ето и последните два пасажа от някогашната книга: "Да живееш в Пловдив значи да живееш с него. Да живееш интимно и съдбовно чрез поезията му. Останалото ... |
|
|
Историята на човешките общества е история на неравенствата - на свободата на господстващите и на несвободата на подчинените. Ала същата тази история може да се разгледа и под друг ъгъл - като история на борбата за морално и социално равенство между хората. Тези идеали изискват политическото право да се настани на мястото на отменения закон на по-силния. "За обществения договор" на Русо е сред първите опити за теоретично обосноваване на това изискване. Някъде през 1743 г., докато си изкарва хляба като секретар на френския посланик във Венеция граф дьо Монтегю, Жан-Жак Русо (1712 - 1778) се впуска в ... |
|
|
Станислав Станилов е роден в Габрово през 1943 г. Средното си образование завършва в Априловската гимназия (1961), висшето по история във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (1968). Уредник в Окръжния исторически музей - Шумен (1969-1972), аспирант в Археологическия институт с музей при БАН (1972-1975), уредник и научен сътрудник в Музей за история на София (1976-1979). От 1979 до 2017 г. научен сътрудник I степен (главен асистент) - старши научен сътрудник II степен (доцент), - доктор на историческите науки - старши научен сътрудник I степен (професор). Ръководител на Секцията за ... |
