Запознайте се с бабата на Бен. Тя е баба като по учебник: има бяла коса; има изкуствено чене; държи в ръкава си използвани носни кърпички. Освен това е... световноизвестен крадец на скъпоценности!"Бен се пулеше към баба си, застанала, цялата в черно, пред бижутерския магазин. – Бен - настоя тя. - Защо ме следиш? – Аз само... аз... - Бен беше толкова шокиран, че не можеше да състави изречение. – Е, за каквото и да си дошъл, за нула време ще докараш полицията подире ни. Най-добре да изчезваме. Качвай се бързо..." Из книгата "В този литературен бисер Уолямс съчетава качествен хумор с емоционално послание.& ... |
|
Книгата е част от поредицата Книги за ученика, в която са представени литературни произведения, включени в учебната програма за 4. клас - 12. клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методически изисквания. Светослав Минков е роден през 1902 в Радомир и е починал в София през 1966 година. Учи финансово дело у нас и в чужбина. Бил е книговодител, началник бюро и помощник-библиотекар към банки, служител в нашата легация в Токио, коректор, редактор и ... |
|
Ерих Кестнер (1899-1974) е един от най-четените немски автори на XX век. Повечето му произведения са създадени за възрастните, но малкото на брой детски книги му донасят голямата, световната слава. И докато критиците се чудят как е възможно един и същи човек да бъде толкова трезв и саркастичен с възрастните, и толкова весел и авантюристичен с децата, докато обвиняват малките герои, че мислят и говорят като големи, децата от Париж до Токио и от Варшава до Ню Йорк поглъщат книгите му на един дъх. През 1960 година писателят получи и най-голямото отличие за детска литература в света - медала “Ханс Кристиян Андерсен”. През ... |
|
Там, по някаква вита пътека, между разцъфнали дървета, между хубави зелени ливади, прошарени от цветя, минават връстниците на Ян Бибиян, момчета и момичета, мили, хубави, чистички, с блестящи и добри очи, с книжки в ръка, отиват на училище. По-нататък трудолюбив орач държи ралото, пори мъжки земята и пее... По-нататък малко селце, осветено от слънцето... а по широкия път... върви майка му, скръбна, сломена и шепне името на пропадналото си дете. - Майко, майко! - викна Ян Бибиян с всичка сила и протегна ръце към нея, ала нейният мил образ се отдалечава и изчезва. Там, горе от една висока планина се спуща човек и кара ... |