Необичайна книга за баячките. Книгата Господ няма да ми се сърди от Серги Гьошев е колкото проучване на малката домашна църквица, която сподиря от векове бита на българите-християни и битието на жените баячки, толкова и художествено, картинно пресъздаване на видяното и чутото от автора по време на репортерските му скитания като радиожурналист в БНР през годините, наред с находчиви препратки към Стария и Новия завет. Тя поставя в съвсем нова светлина лечебната обредност на баячките, извън досегашния традиционен народопсихологически или етнографски подход към темата за народните лечителки."Гьошев е смирил в едно ... |
|
Някога имало... магически създания, които живеели редом с хората. Били техни приятели, врагове, ловци и жертви. Поне така се разказва в приказките, които Марджан е слушала от баща си като малка. Когато са били щастливи и семейството им е било цяло. Но това е било отдавна. Сега баща ѝ го няма, а тя е оставена да се оправя напълно сама с болката от загубата и с управлението на неговата ветеринарна клиника, която винаги изглежда на крачка от фалита. Докато един ден тайнствена жена не разкрива, че бащата на Марджан не е бил обикновен ветеринар - голяма част от пациентите му са били магически създания. След смъртта му ... |
|
"Мира Папо отново ме възхити с изтънчената си и чувствена проза. Замислих се - може ли един голям писател да не е християнин? И си отговорих, че вероятно може, но е по-добре да е. Когато си стъпил на планината на вярата и бродиш сред бистрия ѝ въздух - ти наистина ясно виждаш живота в полите ѝ. Вярата прави така, че да мериш страстта, да познаеш радостта и да я отделиш от тъгата, да усетиш отчетливо всяко чувство и всяко вълнение. Само въздържанието прави вкусът на виното така ярък и опияняващ. Само светлината на вярата прави така, че да виждаме изключително ярките сенки и тъмнини, но и яснини и просвети ... |
|
Съставител: Дария Карапеткова. ... "Много е индивидуално, много съкровено. Много недоказуемо, много езическо. За едни повод за гордост, за други вечно неудобство, макар и всички те да са неправи - не те са взели решението къде да се родят... Но родното място, родният град ги е белязал, ни е белязал без изключение, сложил е своя невидим отпечатък върху най-автентичните ни възприятия за света и върху спомените, които ще носим до края - тези от детството. Духът на мястото, изглежда, е единственият, чието съществуване се признава и от най-убедените отрицатели на всичко свръхестествено. Родени в София - ето общото между ... |