Колекция Стефан Кънчев: Музейна сбирка на Националната художествена академия

Съставители: д-р Милена Балчева-Божкова, доц. д-р Ненко Атанасов.

Двуезично издание на български и английски език. Каталожното изданието включва информация и снимков материал на подбрана част от колекцията с произведения на Стефан Кънчев, която постъпва като дарение в Музейната сбирка на Художествената академия през 2006 година.

"Колекцията Стефан Кънчев съдържа едни от най-забележителните екземпляри в съкровищницата от приложна графика, съхранявана в Музейната сбирка на НХА. Тя не само олицетворява в пълнота зрялото творчество на ненадминатия виртуоз Стефан Кънчев, но и е изключително ценна заради своето естество – оригинали, рисувани на ръка."
Доц. д-р Ненко Атанасов

Творчеството на Стефан Кънчев отдавна е утвърден стандарт за най-високите постижения във всички направления на графичния дизайн. Последните десетина години колекцията му в Музейната сбирка е обект на постоянен интерес от страна на художници и изследователи както в академичен, така и в национален и чуждестранен мащаб. Създаването на двуезичното каталожно издание, посветено на колекцията на Стефан Кънчев, е важна стъпка в процеса на изследването и популяризирането на неоценимото културно наследство на страната ни.

Стефан Кънчев (1915 – 2001) е пионер на графичния дизайн в България. Той е автор, който печели световна слава и е включен в престижни енциклопедии на графичния дизайн и запазения знак. Японските списания Igarashi и IDEA анализират с респект философията и графичната му изящност. В многобройните публикации в американски, унгарски, немски (Novum Gebrauchsgrafik, Neue Werbung) издания Кънчев представя България като личен знак за талант и професионализъм. През 1967 е представен на Trademark internationall, Ню Йорк с 23 запазени знака. През 1994 Стефан Кънчев официално е нареден между десетте най-значими графици в света. В Международния център за запазени знаци в Остенде, Белгия, той е нареден до легенди като Пол Ранд и Сол Бас, Юсаку Камемура, Жак Гарамон, Франко Гриняни, Йосиф Мюлер-Брокман, Ян Райлич, Антон Щанковски, Херман Цапф.

Професионалното му развитие започва по традиционния ред – чирак-калфа-майстор. Син на известен зограф-иконописец от възрожденския град Калофер, той опознава от млад с очите и с ръката си българските декоративни кодове. Работи в екипите на известни български художници още като студент. Към средата на седемдесетте години на миналия век той вече се е превърнал в творец-институция, неоспорим пример не само с естетичния си усет, но и със своята изключителната работоспособност. Новото го вдъхновява – абстрактното изкуство, оп-арта, след 1960-те това ясно личи в творчеството му – на мястото на по-бъбривата орнаментална ритмика той изгражда графична система със строга конструкция и математическа логика. Графичните винетки и знаци, които той рисува с четка и темпера и днес впечатляват с безупречните си вектори и линии, с геометрични фигури и цветни хармонии, подчинени на безупречен естетически и смислов ред.

Национална художествена академия - НХА
София, 1000
ул. Шипка 1
library@nha.bg