Второ преработено и допълнено издание за Александровската гробницата от IV век пр. Хр. със стенописи с изключителна художествена и научна стойност. Георги Павлов Китов е роден на 1 март 1943 г. в гр. Дупница. Завършва история в Софийския университет Св. Климент Охридски през 1966 г. Специализира история на изкуството в Ленинград. От 1971 година работи като уредник в Археологическия институт с музей към БАН. Доктор на историческите науки от 1977 година и старши научен сътрудник от 1990 г. Председател на Общото събрание на археологическата експедиция ТЕМП. Автор е на над 200 статии и студии върху историята, религията и ... |
|
|
"Българските правителства не изпълниха дълга си във връзка с договора за покровителство на малцинствата, който им даваше възможност за защита на поробените българи. Даже и ако не би съществувал тоя договор, България трябваше да се застъпва за своите братя. Българските правителства не си дадоха труд да уредят и една сериозна защита на националната кауза в чужбина; не намериха средства за издаване вестници, поне в три-четири важни центрове в Европа, където се създава общественото мнение. Безгрижие прояви и българският парламент. Депутатската група от Петричкия окръг непрестанно Иван Михайлов настояваше да се вписва в ... |
|
|
Възникнала като дервентджийско селище през XVI в.,Трявна се е ползвала с относителна независимост и привилегии още в ранните векове на робството. Представителите на властта е трябвало да живеят извън него, не се разрешавало турчин да се роди или да бъде погребан в землището му, а когато мюсюлманин конник пресичал калдъръмените улички или мегдана, той трябвало да слезе от коня и да мине пеша. Гордите балканджии свободно изповядвали вярата си, ревностно защитавали българщината и успели да съхранят свободолюбивия си дух и достойнство. Епохата на Възраждането заварва непокорните планинци не само горещи патриоти, но и изкусни ... |
|
|
На 14 септември 362 г. Елена, майката на император Константин открила в земята на Голгота Христовия кръст и го пренесла в Константинопол. За да могат повече християни да се докоснат до свещената реликва Константин го разчленил на три. Едната част върнал в Йерусалим, втората дал в Рим, а третата оставил в Константинопол, поставена в ковчеже обковано със сребро и злато. След падането на Константинопол под властта на турците в 1453 г. монасите от Бачковския и други манастири решили да откупят от турския султан светинята. Ковчежето с част от Христовия кръст било донесено в Кръстова гора и оставено в манастира Света Троица. ... |
|
|
Цитадела на един от наследниците на Александър Македонски – Лизимах, това място е забелязано като естествено укрепление още през IV в.пр.Хр. от първите му заселници – тиризите. Градът е изоставен след създаването на българската държава. Изданието съдържа оригинални илюстрации и снимков материал. ... |
|
|
Най-ранните писмени сведения отнасят създаването на града Аполония от VII в.пр.Хр. Създаването на града било резултат от изселничеството на милетчани. Водач на изселниците от втората вълна бил не кой да е, а великият философ Анаксимандър. Така разположеният на малък скалист полуостров град се оформил и разраснал по образец на древногръцките полиси – имал свои обществени сгради, агора и акропол, свои храмове и жилищни квартали. Тук имало и гимназиархия (специален институт, който се занимавал с физическото възпитание на младежите). ... |
|
|
Измежду всички селища по Западното Черноморие Анхиало като че ли най-ревниво пази тайните на своето минало. Значително икономическо и културно развитие градът достига при Северите. В чест на император Септимий Север градът организирал специални спортни игри наречени “Севериа Нимфиа”. Названието “Нимфиа” не е случайно. То е продиктувано от голямата почит към нимфите – женски божества, персонификация на извори, гори, планини. В случая са почитани трите нимфи покровителки на минералните извори. ... |
|
|
Историко-археологическият резерват “Сборяново” е един от редките и щастливи случаи на хармонично съществуване на археологически паметници в една сравнително малко променена от времето на създаването им природна среда според палеогеографските изследвания. Той е уникален комплекс, състоящ се от селища, светилища и некрополи от дълбока древност и кът от природата, съхранил редки животински и растителни видове. Текстът е придружен от богат цветен снимков и графичен материал. ... |
|
|
Древното име на Балчик, дадено му от траките е Круной (Круни), което ще рече Градът на изворите. Това прелестно място направило силно впечатление на румънския княз Сатмаре, който закупил няколко декара земя. През 1921 г., обикаляйки новите румънски владения в Балчик пристига кралица Мария, съпруга на румънския крал Фердинанд. Тя остава завинаги запленена от природните красоти. Тогава се ражда и идеята за построяването на лятна резиденция, а княз Сатмаре подарява имота на кралицата, за да може тя да осъществи мечтата си. Как започва строежът, кои са негови архитекти и каква е била кралица Мария можете да разберете от тази ... |
|
|
Второ преработено и допълнено издание. ... "... разкопките в Старосел ще бъдат признати за най-голямото археологическо откритие за годината в света... Старосел промени значително погледа ни върху тракийската класическа древност. От историческа гледна точка паметникът е първостепенен извор за историята на Балканите от втората половина на I хилядолетие пр. Хр."Д-р по история Лолита Николова ... |
|
|
Том 1 от поредицата "Неизвестната война" на Ото Скорцени. ... "Във всяка война успешна специална операция може да осигури политическо превъзходство.""Белязания", както е известно в армейските среди на нацистка Германия, или Ото Скорцени - оберщурмбанфюрер от СС, кавалер на наредбата "Рицарски кръст с дъбови листа", е митична личност в историята на ХХ век. Австриец, роден във Виена през 1908 г. и получава инженерно образование във Виенския технически университет, Скорцени се изявява на Източната фронт през 1941/42 г. като безстрашен войн с лидерски качества. През 1943 г. е назначен ... |
|
|
"За шест години от 1912 до 1918 г. България води три войни срещу Турция, Сърбия, Гърция, Румъния, Русия, Франция и Англия. По бойните полета на тези кървави войни за обединение на Отечеството е най-големият наш военен писател Йордан Йовков, който воюва като офицер от българската армия. С него неотлъчно е и неговото перо и тетрадки, с които отразява, както героизма на обикновения български войник, така и ужасите на войната. В този том за първи път са събрани на едно място всички военни разкази на големия летописец на българския подвиг по бойните полета на Тракия, Македония и Добруджа през Балканските и Първата ... |
