Един тайнствен чужденец се появява в двора на Великия могол с вълшебна история, предназначена само за ушите на царя. Тя ще реши съдбата на младия флорентинец с многото имена, който броди из света, за да стигне до целта си, но винаги по заобиколни пътища. По магически заобиколен път Рушди води читателя през многобройните пъстри и омайващи дипли на разказ, който с вълшебна алхимия споява два свята - този на Изтока и този на Запада - и ни оставя без дъх. Подобно на Шехеразада, младият Николо Веспучи от Запада разплита пред Великия владетел на Изтока приказката за една чародейка, невероятна история, която води там, където ... |
|
|
Едва ли ще е пресилено да кажем, че една от главните характеристики на личността и твореца Николай Хайтов е филипиката, спорът. Две ярки книги, определящи съществени негови творчески търсения, също са родени в полемика. Първата е "Бодливата роза". Много преди темата за екологията и опазването на природната среда да стане актуална, Хайтов се насочи към нея. В "Бодливата роза" той предупреждава, че ако човекът продължава така варварски да се отнася към своята природа, последствията ще бъдат непоправими. Днес виждаме, че, за съжаление, пророчествата му се оказаха верни. И каква тънка невидима духовна ... |
|
|
Защо "Химикал, шоколад и две рупии"? Индия е страна, която безмилостно подлага всекиго на ежедневни изпитания. Изпитания, които могат да изкарат наяве най-съкровените мисли и чувства, да предизвикат стаения надълбоко гняв, да събудят плахата радост, да те накарат да усетиш безгранична свобода. Често чуваме и повтаряме, че Индия е страна на контрастите: на богатството и бедността, на красотата и мизерията, на дълбоката религиозност и псевдо духовност. Истината е, че черно-бялото не може да отрази парадоксалното в същността на индийската култура. Индия е разнолика, разноцветна, разнообразна, разноезична, ... |
|
|
Действието на романа започва през шейсетте години на миналия век и свършва в началото на настоящия. Главните герои в книгата са близо двайсет. Техните истории са разказани на широк исторически фон. Голямото безвремие до 1989-та година и хаотичното време след нея са мислени като съвременен епос. Двете епохи дишат чрез любовта, която е основна тема в романа. Ключ към нея е добронамерената ирония. Хуморът застига читателя, когато е най-малко подготвен. Нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед – дори неоспоримата истина. Героите в книгата търсят страстно своята човешка идентичност, за да разберат кои са, какви са и ... |
|
|
"Този човек говори като равен с равните си - за равните им. Той гледа хората не от долу на горе, нито от горе на долу, а някак съвсем мъничко отстрани... Като че ли не иска да му обръщат внимание, не държи на собствените си умозаключения за човешката природа и на наблюденията си над нея, не се натрапва на читателя. Книгите му се четат на един дъх, за по три-четири часа - именно защото е трудно да се откъснеш от този негов тон, който не се натрапва, а възпитава у читателя сдържаност и отрезвява. Вие ставате той и това е най-добрата терапия, която може да бъде предложена на съвременниците, да не говорим за потомците...& ... |
|
|
Том дванадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "В живота няма нищо невъзмездено, макар че не всякога го съзнаваме. Прекосиш ли огневата зона, поглеждаш я вече през рамо, от отдалечение. Все по-глухо проникват до слуха ти експлозиите, отслабва задушливият мирис на скапани трупове. Навличаш чужда дезинфектирана униформа. Зарастнали са белезите от бодливата тел. Наоколо се стеле коварна тишина, която запълваш с размерени, делнични ползи..." Вера Мутафчиева ... |
|
|
Том единадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Верините бивалици, от една страна, са обикновени, като на всяко дете и юноша. Същевременно са безкрайно лични и неповторими, защото са пронизани, стоплени и осветени от една впечатляваща чувствителност и индивидуалност още на тия години. То си е Божие подадине, ген го наречи, среда, семейна атмосфера. От двегодишна помни как седи върху зелената възглавница в тесния кабинет на баща и - историка професор (само там палели през зимата) и наблюдава домашните му пантофи. Ще се чуди що за работа е неговата и с детска безцеремонност ще го ... |
|
|
"... Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не "благодарение на...", а "въпреки че..." Това са думи на Станка Пенчева, изречени в първата и мемоарна книга – "Дървото на живота", издадена от ИК "Жанет 45" през 2007 година. Разбираемо за такъв откровен и прям човек като нея, това изявление е валидно и за следващите две "книги на паметта" (от фр. memoire – "памет"), които ИК "Жанет 45" с удоволствие предлага на читателската аудитория през месец юли ... |
|
|
Сборникът е побрал едни от най-интересните романи на известния писател: "На Странджа баир душата", "Прогнозата", "Мъже без вратовръзки", "Ние, децата на голямата лъжа", "Правилата". Тук е целият Дончо Цончев - такъв, какъвто читателят го е обикнал - актуален и развълнуван, пристрастен към съвременни проблеми и омагьосващ със словото си. "Ако и през 2087 година все още има хора, които могат да четат, и ако това съчинение някак се запази дотогава, нека тези хора разберат какво сме мислили за тях ние. Ние - вече мъртвите отдавна, - които сега раждаме техните прадядовци, ... |
|
|
Димитър Шумналиев, роден през 1947 г. в София, завършва българска филология в СУ, специализира френска култура в университета на гр. По, Южна Франция, печели диплом от писателската програма на университета в Айова, САЩ. За сборника „Влюбени разкази” получава международната писателска награда „Балканика”. ... Няма нищо по-обсебващо от собствената ни инфорамация, твърди един от героите на новия роман на Димитър Шумналиев. И от спомените за социализма, понеже младостта ни мина през него. Ние виновни ли сме, че се родихме в социализма и той ни направи свои герои. ... |
|
|
Второ издание. ... Поезия, проза, публицистика и други."Драги читателю! Ти държиш в ръцете си първата книжка на литературното списание Ясна мъгла! В Дунавската хълмиста равнина израснаха сътрудниците на нашето списание. В оная Дунавска хълмиста равнина, където текат масленочерна Янтра, плитководна Стара река и почти пресъхнал Черни Лом. Там, където се извисяват високите комини на Комбината за захар - Горна Оряховица, на ДКК Домат - Джулюница, и малко по-ниският такъв на ДКЗ Подем - Овча могила. Там, където раснат едри пиперки, дъхави праскови, сочни дини и огромни тикви. Да, полето ражда тикви, читателю, но както сам ... |
|
|
"Споменът е единственият рай, откъдето човеците не могат да бъдат изгонени!" Те го почистват, подреждат, метат. Бършат прах. После грижливо затварят вратите - да не би някой натрапник незабелязано да се промъкне и да развали цялото райско настроение. Рядко забравят открехнат прозорец и тогава размахват кърпа, за да изпъдят зелените мухи от миналото. Я къде отиват лошите спомени, гузните спомени, мръсните спомени? В зимника на рая, обвити в паяжини и мрак, набутани в стари почупени сандъци, толкова неразличими, сякаш някои събития в живота ни не са се случили. Може да има скрит опис за тях, но влагата е размила ... |
