"Спокойният живот не беше за нас. Всичко трябваше да бъде необикновено, диво, откачено, едно голямо приключение, в което щяхме да се впуснем заедно. И мисля, че решението за това общо голямо приключение беше взето точно тогава, на това място - в музея на чекпойнт "Чарли". Разбрах, усетих го, че каквото и да направя, накъдето и да тръгна, тя щеше да ме последва. Толкова я искахме и двамата тая свобода, че направо можехме да останем като експонати в тоя музей, нищо че не бяхме преодолявали Берлинската стена. Друга стена бяхме преодолели ние, не по-малко трудна - тая, дето е във всеки човек и го кара да ... |
|
|
"Животът е движение. Аз се учех да бъда комик в движение. Винаги съм се стремял да търся най-болните и остри теми на нашето време и да ги поднасям на публиката през призмата на смеха и в частност на сатирата и пародията. Черпя енергия от взаимодействието си с хората, черпя идеи от тях и после им ги връщам по моя си, надявам се, забавен начин." Димитър Туджаров-Шкумбата ... |
|
|
"Първият и основен факт е, че съм роден в село и от дете "плувам" в приказки и песни." (Дневник, 24.10.1979 г.). ... |
|
|
От авторката на бестселъра "Яж, моли се и обичай". ... Елизабет Гилбърт разказва необикновената история на една млада жена, която открива, че не е нужно да си добро момиче, за да бъдеш добър човек. Написан с дълбока мъдрост за човешките копнежи и взаимоотношения, романът "Град на момичета" изследва темите за женската сексуалност и себеопрощаващата равносметка в края на човешкия живот. През 1940 г. деветнайсетгодишната Вивиан Морис е изгонена от колежа "Васар". Родителите ѝ я изпращат в Ню Йорк, за да живее при леля си Пег, собственичка на пищния, но рушащ се театър "Лили ... |
|
|
"Всяка книга има своя съдба така, както всеки човек изминава своя път. Съдбата на Майките е щастлива. Беше публикувана през 2007 г., спечели престижни български и международни награди, преведе се на девет езика, претърпя единайсет издания у нас. Режисьорът Стилиян Петров създаде театрален спектакъл, който се игра в продължение на пет години. Бях канена на многобройни срещи с ученици и възрастни, на които се обсъждаха проблемите родители - деца. Участвах в различни форуми и дискусии за законодателна превенция на детската престъпност и агресия. Убедих се, че литературата не може да влияе върху приемането на закони, ... |
|
|
Илия Троянов разказва за себе си, но в същото време по един красив, поетичен и предизвикателен начин описва топографията на живота след бягството, изграждайки портрета на съдбата на променящото се човечество на XXI век. Изгнаникът следва все едни и същи облаци, без да знае кога от тях ще ливне дъжд. Създава си собствена лудница и оттам се бори с безумието на света. Загубил е толкова много, че предпочита да живее в тесни стаички, които пълни до тавана с намерения. Илия Троянов още като дете напуска България със семейството си, но това преживяване продължава да му оказва влияние и до днес. В новата си книга авторът на & ... |
|
|
Мъдра старица обитава свят от книги и мълчание. Озлобена комунистка доживява дните си в израелски старчески дом. Германка работи в християнска общност край Хайфа, за да изкупи вината на своя народ. Католическа монахиня, притисната от обстоятелствата става православна попадия и намира себе си в Светата Земя. И още - израелски радикал, неуравновесен младеж, тъжен арабин-християнин, учен юдаист - полуистински, полуизмислени герои. Голямата политика и личния живот... САЩ, Израел, Полша, Литва, Русия. А в центара на този разединен и все пак отчаян единен свят - един евреин, бивш преводач в гестапо, бивш партизанин и настоящ ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Дунав - обединени в литература" на издателство "Гея - Либрис". ... Един млад мъж вдига слушалката и чува непознат глас: "Имаме подходящ донорски орган за вас." Това обаждане е чакал, от това обаждане се е страхувал. Дали да рискува, за да живее за усмивката на малката си дъщеричка? Мъжът взима приготвения сак, обажда се за линейка и постъпва в берлинската болница "Вирхов". Редят се дълги дни и нощи в болницата, която той нарича Космос. Прикован от системите в своя бял космически кораб, болничното легло, той предприема пътуване през спомени и мечти. Кого ... |
|
|
Османската империя, 1915 г. На черноморския бряг Ануш Чаркудян танцува на сватбата на своя приятелка, докато мечтае за живот извън ограниченията на затънтеното си арменско селце. Опълчвайки се на традицията, тя се впуска в тайна и опасна любовна връзка с турски офицер, капитан Джейхан Орфалеа. В разгара на Първата световна война арменците са обявени за враг на империята, а зверствата срещу тях нарастват с всеки изминал ден. Разделените и хвърлени в ада на гоненията и омразата влюбени отчаяно се мъчат да оцелеят и да се съберат отново. Това е разказ за болка и нечовешко страдание, за мъка и себенадмогване, за покруса и ... |
|
|
Любов! Една само дума, а каква огромна сила крие! Всеки среща любовта, всеки я намира, но истински щастлив е само оня, който успее да я задържи. В тази книга се разказва за изчезващия вид любов, за онази любов, която не може да бъде заменена с друга, за онази любов, която е като магия и всеки нов ден носи радост, носи сила, с която се преодоляват и най-трудните изпитания. "Когато настаниха болния в ристигналата линейка, и Милена тръгна с тях. Така за първи път младата фелдшерка влезе в болницата на близкия град. Възрастен лекар се зае с лечението на пациента и накрая каза: - Браво, момиче, добре си се справила! От ... |
|
|
"Николай Хайтов живее и днес. В сърцата на онези, които бяха с него в битките му и в миговете на отдих; и в летежите му, и в миговете на покой; и в гръмола на справедливия му гняв, и в яснината на ведрата му усмивка. Той беше несломим. Никакви житейски обстоятелства не можеха да го отклонят от пътя, не можеха да го откажат от битката. Беше безкомпромисен към враговете си, но и милостив. Удряше, но и им даваше възможност да се вразумят, да се поправят. Не унищожаваше човека. Бореше се с порока в него. С лъжата в него. С неистината." Елена Алекова ... |
|
|
"Пощальонът" е съвременен роман, едновременно реален, мистичен, идеалистичен и жертвоготовен. Това е история за изумителното прозрение, че съществуваме, търсейки себе си в щастливи мигове, грешки и заблуди. В любовта... и в правото да вкусим от истините за доброто и злото, с които бележим пътя си до сетния финал." Георги Н. Николов Йордан Пеев е съвременен поет и писател. Автор е на няколко сборника с поезия: "Когато смъртта ми прогледне", "Стъклена кожа" и е съавтор в "Сълзите на гнева" с Пламен Дойнов. "Пощальонът" е първият му роман. ... |
