Четенето и свързани фактори

Монографията Четенето и свързани фактори е своеобразно продължение на предходната книга на автора Фонологичното осъзнаване на децата. Основният фокус тук са проблемите в усвояването на четенето и свързаните с него фактори при типично и атипично протичане на този процес. Специално място в изложението е отделено на четири научни експеримента, които отразяват изследователските търсения на автора, свързани с обсъжданите теоретични концепти. Книгата е структурирана в три глави и една част с приложения.

Първа глава („Феноменология на четенето“) е посветена на свързаните и предразполагащите фактори, отнасящи се до процеса четене. В резюме са изложени характеристиките на езика като основа на четенето, както и правилата, моделите и закономерностите във фонетиката и фонологията. Обсъдена е връзката между говоримия и писмения език, като са представени редица изследвания, посветени на отношенията между езика и процеса четене. Отделено е специално внимание на фонетичните и фонологичните особености на българския език. Структурата на българската фонологична система е изложена последователно чрез моделите на думите, сричковата структура, вокалната и консонантната система. Изложението в първа глава продължава с представяне на етапите в усвояването на писмения език и мозъчната обработка на информацията в този процес. Обсъдени са редица съвременни модели на четенето: модели на двойния и тройния път; модел на четенето по аналогия; хипотеза за самообучението; теория за конекционизма (connectionism); модел на Милн; теория на Ери за развитието на разпознаването на думи; модели за четенето на свързан текст: отдолу-нагоре, отгоре-надолу; интерактивни модели; модел на Адамс за четенето на свързан текст. Главата завършва с обсъждане на характеристиките на умелия читател.

Разбирането на прочетеното, скоростта и точността на декодирането са основният фокус във втора глава („Декодиране и разбиране при четене“). В първа част са разгледани особеностите на декодирането при четене и свързаните с него фактори, сред които са фонологичното осъзнаване, фонологичната краткосрочна памет и бързото серийно назоваване. Във втора част е отделено внимание на разбирането при четене, като акцентът е поставен върху когнитивните му особености, факторите на средата и личностните различия. Третата част включва подробно представяне на авторски изследвания по обсъжданите теми.

Редица теории и изследователи търсят доказателства за връзката между фундаменталната способност за слухово преработване, езика и четенето. Именно тази проблематика е представена в трета глава („Ритъм, слухова и прозодична преработка при четене“). Тук изложението е разделено на две части. В първата се обсъждат: ролята на ритъма, спецификата на речевия ритъм, времевият и ритмовият гнозис; ритмичната организация на езиците; двете фундаментални теории за ритмичната организация на прозодичната структура на езика – метрична теория (Metrical Theory) и осцилаторна теория на ритъма (Oscillatory Theory of Rhythm). Разглежда се и способността за дискриминация на прозодични модели при децата, която може да подскаже техните по-късни умения за фонологично осъзнаване и четене, като се набляга на особеностите при нарушения в тези сфери. Отделено е внимание и на двете основни хипотези за възприемането на темпоралната структура на речевите и неречевите сигнали – хипотезата за дефицита на бързата слуховата преработка (Rapid Auditory Processing Hypothesis) и хипотезата за дефицита на началото на амплитудната обвивка (Amplitude Envelope Onset Deficit Hypothesis).

Във втора част са представени три собствени изследвания, свързани със:

• способността за дискриминация на прозодични модели и фонологичното осъзнаване в предчетивния период;
• връзката между чувствителността към прозодичните модели, фонологичното осъзнаване, скоростта на назоваване и скоростта на четене;
• слуховата преработка и нейното влияние върху декодирането и разбирането при четене.

Експерименталните части във втора и трета глава завършват с представяне на казуси от логопедичната практика на автора, интерпретация на нарушенията на четенето и насоки за терапевтична интервенция.

В края на книгата са дадени азбучен речник на използваната терминология, библиографска справка и приложения, включващи описание на тестовата батерия на Картинен тест за фонологично осъзнаване и Тест за прозодична чувствителност.

Предговор
Феноменология на четенето

• Езикът като основа на четенето. Фонетика и фонология – правила, модели и закономерности
• Фонетични и фонологични особености на българския език
• Равнище на думата
• Равнище на сричката
• Равнище на фонемата
• Усвояване на писмения език
• Четящият мозък
• Модели на четене
• Модели на двойния и тройния път
• Модел на четенето по аналогия
• Хипотеза за самообучението
• Теория за конекционизма (connectionism)
• Модел на Милн – по конекционизма
• Теория на Ери за развитието на разпознаването на думи
• Модели за четенето на свързан текст: отдолу-нагоре, отгоре-надолу и интерактивни модели
• Модел на Адамс за четенето на свързан текст
• Характеристики на умелите читатели

Декодиране и разбиране при четене
Декодиране и плавност при четене

• Определение на понятията „декодиране“ и „плавност“ при четене
• Фактори, свързани с декодирането при четене
• Фонологично осъзнаване
• Исторически и терминологичен обзор
• Фонологичното осъзнаване в контекста на фонологичната преработка и металингвистичното осъзнаване
• Универсалност в развитието на фонологичното осъзнаване
• Специфичност на развитието на фонологичното осъзнаване – крослингвистични изследвания
• Фонологичното осъзнаване и нарушенията на четенето
• Особености на развитието на фонологичното осъзнаване на българските деца
• Фонологична краткосрочна памет
• Способност за бързо назоваване
• Исторически преглед
• Теоретични спорове относно начина на представяне на стимулите при изследването на бързото назоваване
• Бързото назоваване и фонологичното осъзнаване
• Дискусионни въпроси
• Хипотеза за двойния дефицит
• Бързото серийно назоваване – неврологични представителства и генетични изследвания
• Фонологичното осъзнаване и скоростта на назоваване като фактори за идентификация на българските деца с риск от дислексия – собствено изследване

Разбиране при четене

• Определение и характеристики на четенето с разбиране. Равнища на преработване в процеса на четене с разбиране
• Модели на разбирането при четене
• Фактори, свързани с разбирането при четене
• Когнитивни основи на усвояването на четене с разбиране
• Фактори на средата и разбирането при четене
• Личностни различия и разбирането при четене

Собствени изследвания

• Експеримент 1
• Цели и хипотеза на изследването
• Изследователски въпроси
• Изследвани лица
• Методика на изследването
• Резултати от изследването
• Обсъждане на резултатите от изследването
• Заключение и препоръки от това изследване
• Случаи от практиката (Case Studies)
• Случай 1 (Case Study 1)
• Случай 2 (Case Study 2)

Ритъм, слухова и прозодична преработка при четене
Теоретичен обзор

• Ритъм, речев ритъм, времеви и ритмов гнозис
• Ритмична организация на езиците
• Теории за ритмичната организация на прозодичната структура на езика
• Метрична теория (Metrical Theory)
• Осцилаторна теория на ритъма (Oscillatory Theory of Rhythm)
• Развитие на слуховата преработка и прозодичната чувствителност. Особености при нарушения
• Хипотези за дефицитите на общите механизми за слухова преработка
• Хипотеза за дефицита на бързата слухова преработка (RAP – Rapid Auditory Processing Hypothesis)
• Хипотеза за дефицита на началото на амплитудната обвивка (Amplitude Envelope Onset Deficit Hypothesis)

Собствени изследвания

• Експеримент 2: Способност за дискриминация на прозодични модели и фонологичното осъзнаване в предчетивния период
• Методология на изследването
• Цел на изследването
• Изследвани лица
• Дизайн на изследването
• Резултати от изследването
• Обсъждане
• Заключение и препоръки
• Експеримент 3: Чувствителност към прозодичните модели, фонологично осъзнаване, скорост на назоваване и скорост на четене
• Методология на изследването
• Цел и хипотези на изследването
• Изследвани лица
• Дизайн на изследването
• Резултати от изследването
• Обсъждане
• Заключение и препоръки
• Експеримент 4: Слухова преработка, декодиране и разбиране при четене
• Методология на изследването
• Цел и хипотези на изследването
• Изследователски въпроси
• Изследвани лица
• Дизайн на изследването
• Резултати от изследването
• Обсъждане
• Заключение и препоръки
• Случай 3 (Case Study 3)

Азбучен речник
Приложения
Резюме
Summary
Библиография