В тома за пръв път са събрани на едно място трите стихосбирки на Яна Язова - Язове 1931 г., Бунт 1934 г. и Кръстове 1934 г., които имат само по едно издание. Добавени са всички по-късно публикувани от нея творби в печата - във вестник Литературен глас, Вестник на жената, в двата сборника Сноп, издадени от Клуба на българските писателки, на който тя е секретар и които не са издадени в книга. Други пък, някои от които последни - от края на живота ѝ, са взети от машинописа Язове. Избрани стихотворения, съхранен в две машинописни копия във фонда ѝ в Централния държавен архив. Постсимволизъм, сюрреализъм, ... |
|
|
"Каквото и да напиша за Людмил Леонидов, ще бледнее, имайки предвид неговата многостранна личност. Той е блестящ, мъдър и запомнящ се автор, чиито книги оставят незаличими следи в съзнанието на читателя, талантлив художник, чиито картини възкресяват света в неговото пъстро измерение, интересен събеседник, от който можеш да научиш много неща, за които дори не си се замислял. Преди всичко обаче Леонидов е творец, който дръзва да пише за онези истини, неугодни за учени, историци, литературоведи, политици, вярващи или невярващи хора. Със своята завладяваща страст към истината, такава каквато е, той ни учи да се ... |
|
|
"Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски, Майлс Дейвис, Толстой, Одън, един горски лесничей... Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук - шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия - изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант." Георги Господинов "Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били ... |
|
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
|
Жалното хоро На прашен, остарял мегдан, извива се хоро човешко - мъниста сякаш от гердан; с ръце на пояса, горещи, забиват тътнещо нозе в земя, от мъки наранена, душата в миг да избере за сбогом думичка свещена. Разплакано едно дайре отмерва ритъм крадешком, тъй скръбно гайдата реве - сбогуват се със своя дом. Сълзи по бузи обгорели се стичат от лицата всъде; в земята погледи запрели, че село няма да го бъде... Извива се хорото тежко, протяжно като зла агония и хиляди съдби човешки, разбити в жалка кататония, оставят родната си стряха, а мъката им не прегаря... Прозорците в миг ослепяха и тъжни тръгват към България! ... |
|
|
Съставител: Мария Стоева. ... В настоящия сборник са събрани най-ярките мисли на Достоевски от богатото му творчество - за човека, живота, вярата, нравствеността и вечния стремеж към истина и любов."Големите мисли произтичат не толкова от големия ум, колкото от голямото чувство.""Да се влюбиш не значи да обичаш. Може да се влюбиш и мразейки.""С мечтатели е невъзможно да се спори.""Ближният може да бъде обичан абстрактно и понякога дори отдалече, но отблизо - почти никога.""Мълчанието е голям талант.""О, колко непоносим е щастливият човек понякога!""Минете ... |
|
|
"Иван Давидков се нарежда между най-добрите ни съвременни поети. Той има душата на живописец, широко отворена за света и явленията, за светлината и багрите." Атанас Далчев "Размислите на Давидков за същността на човешкото битие не са безплодно философстване, а настоятелен призив да спасим духовните и материални ценности, които правят нашия живот красив и значителен." Евалд Озерс "Давидков успя да създаде произведения, които говорят, че тревогата и драматизмът са присъщи на неговия натюрел и достигна оная вътрешна свобода, която му позволи да изяви многообразния си талант." Кирил Кадийски ... |
|
|
Романът проследява земния път на Христос, когото Райнов рисува като философ и бунтар, разкъсван от вътрешни съмнения. На границата между канона и теософията, книгата се концентрира върху проблема за дуализма на духа, а пустинята се превръща в символ на върховното изпитание и себепознание. В центъра на историята е времето на усамотение, прекарано в молитва и борба с изкушенията. Действието се развива в пустинята, където тишината на пясъците среща шума на живота и безкрайният пуст пейзаж се превръща в арена на безмилостната борба между мрака и светлината. Николай Райнов разгръща пред читателя едно неповторимо мистично ... |
|
|
Балада за любовта Любовта оцеля посред толкова много омраза, озарила чела и с огнище сърцата белязала. Любовта оцеля посред ревност и завист, и скука - тя е слънцестрела, подлудила леда на капчука. Любовта оцеля и кръжи над гнезда и комини, гдето тя е била, неочаквано пак ще премине. Любовта оцеля, надживяла и смърт, и неверие - херувимски крила над главите ни тя е разперила. Любовта оцеля - пчелен звън в белоцветните вишни... Сред света черно-бял без любов човекът е нищо. Димитър Христов ... |
|
|
Чрез романа Мечът на непримиримите Цончо Родев разкрива живота на българите през XII век, малко преди падането на византийското господство, продължило почти 200 години. Преди бунтът на Асеневци да успее, има няколко неуспешни въстания, както и безчет стълкновения, от които става ясно, че българите не са преставали да се борят за свободата си. Византийската империя е вече отслабена от непрекъснатите външни и вътрешни конфликти и от това се възползват новите вълни от хора, прииждащи от необятната Азия. Такива са печенегите, населили територии около Дунава и части от Добруджа. Сеслав е млад воин, реално съществувала ... |
|
|
Вулгарен роман. Родопите - сурова планина, в която тишината е по-силна от законите, а мъглата прикрива не само върхове, но и кръвни сметки. Тук престъпността няма нужда от градски шум. Тя се предава като наследство и избухва с невиждана родопска мъст. След изключителния успех на Не барай агата, Веселин Стаменов се завръща с продължение, което обещава още по-силни емоции. Родопският кръстник е роман за безмилостни предателства, внезапни обрати и край, който ще изненада дори най-закоравелия престъпник. Това е книга, която не просто се чете - тя се изживява. Силна, мрачна и непредсказуема, като самата планина. В нея ... |
|
|
След почти осемнайсет месеца във военния колеж Басгайът Вайълет Соренгейл вече няма време за уроци. Няма време и за колебание. Защото битката е започнала, а врагът напредва както извън стените, така и измежду собствените им редици. Няма начин да се довериш на когото и да било. Вайълет трябва да се отправи на мисия отвъд падналите прегради на Ариша, за да търси съюзници в непознати земи. Това пътуване ще постави на изпитание остроумието, късмета и силата ѝ, ала тя е готова на всичко, за да спаси това, което обича - драконите си, семейството си, дома си и... него. Дори ако това означава да пази тайна, толкова голяма, ... |
