Оставям си докрай сърцето. Стихове

Жалното хоро

На прашен, остарял мегдан,
извива се хоро човешко -
мъниста сякаш от гердан;
с ръце на пояса, горещи,
забиват тътнещо нозе
в земя, от мъки наранена,
душата в миг да избере
за сбогом думичка свещена.
Разплакано едно дайре
отмерва ритъм крадешком,
тъй скръбно гайдата реве -
сбогуват се със своя дом.
Сълзи по бузи обгорели
се стичат от лицата всъде;
в земята погледи запрели,
че село няма да го бъде...
Извива се хорото тежко,
протяжно като зла агония
и хиляди съдби човешки,
разбити в жалка кататония,
оставят родната си стряха,
а мъката им не прегаря...
Прозорците в миг ослепяха
и тъжни тръгват към България!
Пак Вардар се пени, ридаейки,
сред островърхи дефилета;
прощават синове се с майки,
оставили Родина клета!
Владислав Недялков