В зората на XIV век България е разкъсвана между амбиции и предателства. Сред рухващите крепости и угасващите царски династии се издига мълчалив гений - Боянският майстор, последният потомък на славния род на Асеневци. С четка вместо меч той защитава светлината на българската душа, оставяйки по стените на Боянската църква не просто образи, а завет - свидетелство за величието на един народ. Романът преплита история и легенда, любов и саможертва, власт и изкуство - в епопея за човека, който превръща болката на своя народ в безсмъртна красота. Последният Асеновец е исторически трилър и дълбока човешка драма - роман за духа, ... |
|
Началото на XIII век е време на сътресения, на разпадащи се империи и възраждащи се народи. Сред вихрушката на Балканите се изправя един изгнаник - Йоан Асен II, син на Асеневия род, внук на царе, устремен към възмездие и възход. Той се завръща, за да възстанови блясъка на българската корона, да укрепи държавата и да я установи като политически и духовен център на Балканите. От изгнанието до коронясването му като цар на българите, от битката при Клокотница до превръщането на Търново в духовна столица на православието - историческа достоверност, но и дълбоко човешки портрет на епоха, в която владетелят на Второто ... |
|
Книга 3 от "Селистинската поредица". ... Докоснете се до тайните на великите учители. В отдалечените, заскрежени планини близо до Тибет се намира общност, наречена Шамбала, която дълго време е била смятана за мит. Тук, на това място, съществува познание, което е било пазено в тайна векове наред, и се крие откровение, което може да има дълбоко въздействие върху начина на живот на всеки от нас. Шамбала не само съществува, но е орисано да бъде открита в днешни дни – и ще разкрие истини, които могат да променят света. ... |
|
Вазов, Славейков, Ран Босилек, Чинтулов, Михайловски, Ботев, Каравелов, Вапцаров, Дебелянов и др. ... Сборникът със стихотворения "Аз съм българче" съдържа емблематични стихотворения на патриотична тематика, писани от някои от най-големите имена в българската литература. Много от тях са включени в учебната програма на българските училища. Те учат малкия читател на родолюбие, запознават го със знакови фигури от българската литература и му отварят вратата към богата палитра от исторически и фолклорни образи, с които всеки българин трябва да е откърмен. Поредицата "Българска класика" среща ... |
|
Наричат ме България е сборник с разкази, в които героите се борят за любовта си или за рожбите си, стават жертва на злото или на безмилостната съдба, израстват и отстояват себе си. Творби, които съпреживяваме и ни карат да се гордеем, че сме българи."Не съм художник. Не ми е дадена дарбата да свещенодействам с четка и бои. Мога само с перо и мастило да нарисувам страната на розите. Поискам ли да опиша България, затварям очи. И я виждам мислено как приема няколко образа. Първо - ръце, които приспиват дете. После - планини великани и езера с чистотата на сълзи, орлово гнездо и Орфеева песен, черна забрадка, грижливо ... |
|
"Искате бели нощи? Как да ви кажа - единственият начин е да си издрапате до тях през черните дни. И не, не съм черногледа или цялата в бяло - животът е такъв, редуват се нещата, както денят и нощта се редуват, горе-долу поравно. Даром даденото също трябва да се плати. Всичко, което искаш в този живот, трябва да си го изработиш. Има ли, питате, такава любов? Има, разбира се. Всяка любов е такава. Когато две любови се срещнат и се познаят, тогава са белите нощи. Дори посред бял ден. Адски е просто, затова не можете да го разберете, все усложнявате. Отвътре навън, не обратното. Малко като в приказката за златната вода ... |
|
"Да крачиш само - е съпротивление. Да влезеш във вода, в огън - пак. Нестигнатата цел - съпротивление. Постигнатата - носи негов знак. И плуга, и ракетата, зърното, и труса нейде в земните недра, прибоя на морето... Как животът това съпротивление побра! Плътта ни не е ли съпротивление? А мисълта? А чувството за дълг? Съпротивление е съвестта. И бреме е. Ама какво без нея бих могъл? Часовниците като белезници заключват китката ни за това, което все да правим сме длъжници. Кое ни неусетно окова, че все вървим и все вървим нататък, където свети онзи ключ - мечтата." Атанас Звездинов ... |
|
Къщата с черешите не е измислена. Тя съществува. Истинска е и съдбата на семейството на собственика ѝ Константин Петков. Човек богат и добър - две трудно съчетаеми качества. И ако парите го тласкат напред, то добрината му го погубва. В обърканите следдеветосептемврийски времена новата власт се хвърля да отмъщава незнайно за какво на предприемчиви българи, като ги разстрелва и изселва. Сред тях е и Константин. Впоследствие синът му Владимир е изправен пред избора - мъст или човечност."Книгата с красивото заглавие Къщата с черешите ще привлече вниманието на ценителите на изисканата художествена проза. Те няма да ... |
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
Публицистика. Есеистика. Критика. Разговори. ... "Живеем в това общество и сме свидетели на този чудовищен процес на раздробяването му. За съжаление той не е абстрактен, а реално-унищожителен, който срина из основи всичко, съградено с труд, пот и всеотдайност от поколения - мечтатели и родинолюбци. Да, тридесет години вече това общество се гърчи, агонизира, смалява се като тежко заболяло от неизлечим рак. Защо ли? Защото е погрешна диагнозата, вместо да се приложи животоспасяваща операция, болестта се залъгва с елементарни медикаменти. Няма лъжа, има истина и тя е, че обществото ни върви към гибелен край и се прави ... |
|
"Сказанието е дългоочакваната трета част от сагата Задругата и задмина всичко написано досега. Добри Божилов впечатляващо израства като автор, и всяка следваща негова книга надгражда и то с много, предходните. Сказанието е далечна предистория на идеята за Задругата, тя се връща към корените на онова познание, което стои в основата не само на Шишмановия замисъл, но и на самото създаване на Българската държава. Книгата е свързана с историята, чрез главния Протагонист на очакваната Четвърта част, който ражда в последната глава на Втората. Синеокият. Но той е просто четящ, и наблюдател, на древно познание, точно както ... |
|
Много археологически обекти показват, че на планетата Земя е имало представители на извънземни цивилизации (а може би те все още са между нас), които са учили населението на нови познания за живота и вероятно сега продължават да провеждат своите проучвания и наблюдения по свои схеми, пътища и приоритети, гонещи свои цели."През последните години, въпреки тежките условия, ние българите започнахме много по-усилено да търсим своите древни славни исторически корени! Кои сме, откога се наричаме така и защо над 12 етноси и страни по света упорито се родеят с нас? Официално признато от съвременни знакови научни и ... |