Част от поредицата "Вълчан Войвода". ... Тази книга е почти пълен препис на записките на поп Мартин. Той, заедно с четата на Вълчан войвода и Стоян Алтън, кръстосва Родопа, Стара планина и Средна гора преди повече от три века. В дневника средновековният отец описва къде и как четата заравяла златото, придобито от поробителите при различни стълкновения. Начетеният поп съпровожда текстовете си и с рисунки, които обясняват как да се стигне до тези съкровища. Творбата е увлекателно четиво за бита, самосъзнанието, въоръжения отпор и оцеляването на българщината, поднесено по хайтовски, с колоритен език. Важно! ... |
|
|
В зората на XIV век България е разкъсвана между амбиции и предателства. Сред рухващите крепости и угасващите царски династии се издига мълчалив гений - Боянският майстор, последният потомък на славния род на Асеневци. С четка вместо меч той защитава светлината на българската душа, оставяйки по стените на Боянската църква не просто образи, а завет - свидетелство за величието на един народ. Романът преплита история и легенда, любов и саможертва, власт и изкуство - в епопея за човека, който превръща болката на своя народ в безсмъртна красота. Последният Асеновец е исторически трилър и дълбока човешка драма - роман за духа, ... |
|
|
Началото на XIII век е време на сътресения, на разпадащи се империи и възраждащи се народи. Сред вихрушката на Балканите се изправя един изгнаник - Йоан Асен II, син на Асеневия род, внук на царе, устремен към възмездие и възход. Той се завръща, за да възстанови блясъка на българската корона, да укрепи държавата и да я установи като политически и духовен център на Балканите. От изгнанието до коронясването му като цар на българите, от битката при Клокотница до превръщането на Търново в духовна столица на православието - историческа достоверност, но и дълбоко човешки портрет на епоха, в която владетелят на Второто ... |
|
|
Печатите на просвещението и съдбата на призваните. Зад шеметния бяг към бъдещето на човечеството остават загубени вещи, магични начертания по разпилени чирепчета от свещени съдове, забравени писания, захвърлени реликви, потулени съкровища, укрити следи от престъпления и пособия за потайни ритуали, които писачите на приемливата за господарите им история са научени да подминават слепешката. Към много известни находки пък са наложени удобни възгледи, без смислено да е оценен зарядът в реалното им символно значение с тяхното място и роля в съдбовните им обществени появления. А те едва ли случайно са оцелели през опасни ... |
|
|
Какво би се случило, ако един ден осъзнаете, че страхът ви е държал далеч от истинския ви живот? Човекът, който се страхуваше да живее е дълбоко емоционален роман за изгубените възможности, прошката и смелостта да приемеш съдбата си. Разказът следва историята на Маркос - мъж, белязан от изборите си, които са го довели до самота и съжаление. След години на бягство от миналото той се отправя на пътешествие по Камино де Сантяго - духовно изпитание, което ще го изправи пред собствените му страхове и грешки. Това не е просто разказ за физическо пътуване, а за вътрешната трансформация, която всеки от нас може да преживее. ... |
|
|
Историята не е само знание и факти, тя е и емоция. Ние не бива да смятаме, че като запишем някакви цифри и факти, мисията ни е завършена. Тумирите трябва да помним, че историята или е жива и държи народа буден и борбен, или е безсмислена. Тази наука не може да бъде формална, само регистрираща това или онова събитие. Целта на историята е да съхрани паметта, да поддържа народа жив, да го прави все по-силен, да го подготви и да му осигури бъдеще. Книгата е част от поредицата България на Торкораз Исто. ... |
|
|
Съставители: Димитър Анакиев, Габриела Цанева. ... "Миналата година в САЩ излезе моя антология на българското хайку Човек на английски език. В нея участваха 75 автори, всеки с по едно хайку, обхващащо 50-годишен период на писане на хайку в България. Задачата на тази антология беше да представи на международната литературна публика основните черти на българското хайку като развита национална литература. Веднага след американското издание се появи необходимостта от разширеното българско издание, което да хвърли нова светлина върху българската литература и да направи българското хайку неотменимо нейна незаменима част, ... |
|
|
Наричат ме България е сборник с разкази, в които героите се борят за любовта си или за рожбите си, стават жертва на злото или на безмилостната съдба, израстват и отстояват себе си. Творби, които съпреживяваме и ни карат да се гордеем, че сме българи."Не съм художник. Не ми е дадена дарбата да свещенодействам с четка и бои. Мога само с перо и мастило да нарисувам страната на розите. Поискам ли да опиша България, затварям очи. И я виждам мислено как приема няколко образа. Първо - ръце, които приспиват дете. После - планини великани и езера с чистотата на сълзи, орлово гнездо и Орфеева песен, черна забрадка, грижливо ... |
|
|
"Искате бели нощи? Как да ви кажа - единственият начин е да си издрапате до тях през черните дни. И не, не съм черногледа или цялата в бяло - животът е такъв, редуват се нещата, както денят и нощта се редуват, горе-долу поравно. Даром даденото също трябва да се плати. Всичко, което искаш в този живот, трябва да си го изработиш. Има ли, питате, такава любов? Има, разбира се. Всяка любов е такава. Когато две любови се срещнат и се познаят, тогава са белите нощи. Дори посред бял ден. Адски е просто, затова не можете да го разберете, все усложнявате. Отвътре навън, не обратното. Малко като в приказката за златната вода ... |
|
|
"Да крачиш само - е съпротивление. Да влезеш във вода, в огън - пак. Нестигнатата цел - съпротивление. Постигнатата - носи негов знак. И плуга, и ракетата, зърното, и труса нейде в земните недра, прибоя на морето... Как животът това съпротивление побра! Плътта ни не е ли съпротивление? А мисълта? А чувството за дълг? Съпротивление е съвестта. И бреме е. Ама какво без нея бих могъл? Часовниците като белезници заключват китката ни за това, което все да правим сме длъжници. Кое ни неусетно окова, че все вървим и все вървим нататък, където свети онзи ключ - мечтата." Атанас Звездинов ... |
|
|
Къщата с черешите не е измислена. Тя съществува. Истинска е и съдбата на семейството на собственика ѝ Константин Петков. Човек богат и добър - две трудно съчетаеми качества. И ако парите го тласкат напред, то добрината му го погубва. В обърканите следдеветосептемврийски времена новата власт се хвърля да отмъщава незнайно за какво на предприемчиви българи, като ги разстрелва и изселва. Сред тях е и Константин. Впоследствие синът му Владимир е изправен пред избора - мъст или човечност."Книгата с красивото заглавие Къщата с черешите ще привлече вниманието на ценителите на изисканата художествена проза. Те няма да ... |
|
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
