Четвърто издание. ... "Сляпата Вайша" - историята, която стигна до номинации за "Оскар". Колко пътува светлината от едно спряло слънце и какво можем да свършим за тези минути? Коя е най-могъщата дума? Какво означава да закъснееш за среща, уговорена преди 40 години? Какво ще правим със смъртта утре, в близко бъдеще? Деветнайсет разказа, писани в последните години. Част от тях излизат първо в антологии на европейския разказ и сборници на различни езици. Сега са събрани за първи път в книга, дванайсет години след "И други истории". Истории за любов и край, с предчувствие за чудо, както би ... |
|
Когато хората общуват на общ чужд език, думите развиват странната способност да говорят чрез мълчание и да съществуват, докато отсъстват. ... Ако има нещо, което турският студент по политология - Йомер, е научил за няколко месеца в Бостън, това е, че американците обожават да изговарят имена. Имената за тях са "мостове към замъците на човешкото съществуване и най-вече чрез тях в него се промъкват както приятели, така и врагове. Научаваш нечие име и имаш достъп до половината му съществуване. Останалото са частички и подробности". А в Америка Йомер се превръща в Омар, за да заживее с Абед и Пию и да се влюби лудо в ... |
|
"Бяхме шестима. Майстора, калфите и белият слон. Строяхме всичко заедно. Джамии, мостове, медресета, кервансараи, приюти, акведукти... Мисля за Истанбул всеки ден. Хората се разхождат в дворовете на джамиите и сигурно предполагат, че те са там от времето на Ной. А не е така. Ние ги построихме. Мюсюлмани и християни, майстори и роби, хора и животни, ден след ден. Но Истанбул е град на бързата забрава. Всичко се пише върху вода, с изключение на творбите на Майстора. Те са от камък. Под един от тези камъни скрих тайна. Мина много време, но може да е още там и да чака някой да я намери. А ако я открият, дали ще я ... |
|
От автора на "Да убиеш присмехулник". ... Мейкомб, Алабама. Двайсет и шест годишната Джин-Луиза Финч – някогашната Скаут, се връща от Ню Йорк да навести своя застаряващ баща Атикус. На фона на борбите за граждански права и политическите сблъсъци, които преобразяват Юга, завръщането на Джин-Луиза се оказва примесено с огорчение, когато тя научава тревожни истини за своето семейство, града и най-близките си хора. Спомените от детството прииждат и нейните ценности и убеждения са подложени на съмнение. "Джин-Луиза Финч винаги предприемаше това пътешествие по въздуха, но за петото си ежегодно завръщане у дома ... |
|
"Животът и поезията се обичат, но са разделени. Затова стихосбирката на Рене Карабаш е въже за двойно самоубийство. Жилаво и неумолимо, и истински обичливо въже." Марин Бодаков "Обърнах тази книга "с хастара навън". Докато опипвах подутините, стиховете ѝ падаха като "гилотини" върху предразсъдъците ми, и те, "postmortem", се превръщаха в безсрамни разсъдъци за палачите си. По всичко личи, че още в детството си Рене е завършила университетите на Горки с "отличен"." Азиз Шакир-Таш "Пеперуди в хълбока на думите, око, което гледа навътре, кожа, която ... |
|
Това е история за очите, които не виждат, и за погледите, пред които оставаме голи. ... Жена с наднормено тегло и нейният любовник джудже се чувстват неловко от погледите, втренчени в тях, където и да отидат. Затова решават да сменят ролите си - мъжът започва да излиза с грим, а жената да рисува мустаци на лицето си. Но докато жената иска да се скрие от света, мъжът отговаря на взора на минувачите с високо вдигната глава, пишейки свой "Речник на погледите", за да илюстрира силното въздействие, скрито в очите на останалите. "Омагьосваща комбинация от жалост и жестокост." Орхан Памук ... |
|
Пълно издание с непубликуваната досега четвърта част. ... Непубликуваната досега глава на "Чайката" е като лъжица катран в кацата с мед. Нейната тема е подмяната на действието с ритуала, който го изпразва от съдържание, а стойността ѝ е почти колкото на останалите три глави, взети заедно. Четвърта глава е натрапчиво автономна спрямо останалите три глави в любимата на поколения ята книга. Тя е брилянтен пример за текстовете, които се пишат сами и изискват време дори авторът да ги припознае като свои. Ето как разсъждава авторът Ричард Бах над този феномен: "Препрочитах тази глава отново и отново. Не ... |
|
Това е история за идентичност, политика, религия, жените и... Бог. Това е историята на младата туркиня Пери, която расте като невинна жертва в непрекъснатата война между самотния секуларизъм на баща си и ислямската религиозност на майка си. Момичето печели стипендия за Оксфордския университет и пристига в Англия. Там се сприятелява с чаровната Ширин - атеистка от ирански произход, и Мона - забулена с хиджаб египто-американка. Едно необичайно приятелство на три съвършено различни жени от мюсюлмански произход - Ширин Грешната, Мона Набожната и Пери Раздвоената. Това е история за отстояването на вярата и за любовта, за ... |
|
Книгата представя ръкописи на Павел Матев. В книгата на лява страница е представен ръкопис, а на дясна - печатан текст на съответното стихотворение с бележки след текста. Изданието само подпомага изследователите на Павел Матев, както и обогатява библиотеките на неговите ревностни почитатели. ... |
|
Написан с много хумор - "Отбой в полунощ" е роман в духа на "Параграф 22" и "На Западния фронт нищо ново" - приказка за смелостта и за приятелството във време на смърт. Втората световна война е към края си. Съюзническите войски напредват към столицата на Третия райх. Група млади американци са изпратени в приказен замък сред Арденските гори, за да следят за евентуално германско настъпление. Те са обучени по специална програма, интелигентността им е доста над средната, и съзнават напълно в какво безумие са се забъркали. Впримчени в ледените прегръдки на зимата, те създават свой мълчалив ... |
|
"Читателят е поставен в епицентъра на кръвните отмъщения в Албания, там където смъртта следва като сянка и наровете никога не узряват. Подобно на романите на Исмаил Кадаре, книгата разгръща сериозните патриархални теми по тези земи и размишлява върху липсата на Бог в човека. Тази интересна и разтърсваща книга заслужава голямо внимание, защото вярвам, че има силата да върне човешкото в човека." Владимир Зарев Романът отвежда читателя при суровия Канун на Леке Дукагини, който все още властва в изолирани местности на Балканите. В него жени стават заклети девици и се превръщат в мъже, като режат косите им и ги ... |
|
Тази книга се роди по Пътя Камино де Сантяго. Подарих си това несравнимо, щастливо, свободно, първично, трансформиращо преживяване по случай 50-тия ми рожден ден. А Пътят ми подари книга. Тя е едно от многото вълшебства, случили ми се по Пътя-живот. Аз вярвам в чудеса и не мисля, че те са нещо свръхестествено. Чудесата са под Път и над Път, стига да имаш очи за тях. А ако имаш и сърце, можеш сам да си чудотворец. ... |