В Древен Китай мандарините са най-образованите и най-влиятелните цивилни и военни функционери на империята. Във Франция на Симон дьо Бовоар мандарините са представителите на най-елитната интелигенция, хората на духа, които задават дневния ред на обществото. Но дали след края на Втората световна война, в обстановката на кипеж и надежда, бързо заменена от противопоставянето на двата новосъздадени политически блока в прословутата Студена война и от скандалните разкрития за съветския Гулаг, мандарините ще запазят ролята си? Дали ще осъществят мечтата си да възстановят страната си и да възвърнат достойнството й? Това е ... |
|
|
Големият норвежки хит на книжния пазар "Не искам да замина, не мога да остана" вече е преведен на български език. Авторката Хелене Гюокер е много интересно име не само в Норвегия, а в цяла Скандинавия, а критиката определя книгата като безобразно разголен опит да се покажат неща, за които човек предпочита да мълчи. Това е книга за прекрачване на граници, отвъд които човек няма възможност да се върне обратно. Говорим чисто философски за живота - не е даденост, че нищо лошо не може да ти се случи, че да си жив е прекрасно, но живеенето е много трудно. Книга за това колко лесно можеш да се превърнеш в жертва, ... |
|
|
Второ разширено издание. ... Избрано. Проза и стих."...книгата е нещо повече от словесна структура или поредица от словесни структури; тя е и диалогът, който завързва със своя читател, и интонацията, която придава на гласа му, и изменчивите и трайни образи, които оставя в паметта му. Този диалог е безкраен...""Един човек си поставя задачата да нарисува света. С течение на времето изпълва пространството с образи на земи, царства, планини, заливи, кораби, острови, риби, жилища, сечива, звезди, коне и хора. Малко преди смъртта си открива, че този търпелив лабиринт от линии чертае образа на лицето му." ... |
|
|
Осмо издание. ... Аз сме. Едно момче говори - от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през през 70 -те и 80 -те, от старо бомбоубежище утре. Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои. Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва - постапокалиптичен читател, ... |
|
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
|
"Опашката" е завихрящ въображението роман - едновременно нежен, провокативен и безмилостен, колкото интимен, толкова и безграничен. Една увлекателна, но и проникновена притча за покварата на властта, за характера на доброто и злото, за любовта и свободата. Няколко години след Втората пандемия светът, какъвто го познаваме, вече не е същият - дълбока икономическа трансформация, недоволство, масови безредици - критичната точка отдавна е достигната. В това време на смут и хаос любовта между Невена и Павел е непоклатима и когато той ѝ предлага да свържат живота си завинаги, изглежда, че най-хубавите им дни ... |
|
|
"Случи се чудо. Успях да изповядам натрупалите се в душата ми идеи и чувства благодарение на съкровените ми разговори с говорещите български и преводни книги, появили се през една от най-трудните в живота на всички ни тягостни мигове - времето, когато пандемията ни отнемаше скъпи близки и приятели. Вложих в есетата, които ви предлагам, познанията, натрупани през годините, но и премълчаното, откровенията, подсказани ми от поети, белетристи, документалисти: понякога в яростни спорове, понякога във вълшебна хармония. Летописът на книжния живот от юни 2020 до август 2021 не е досаден справочник, а го оприличавам на ... |
|
|
"Мен можеш да обичаш по езически начин." Това казва Лидия Стиле на Арвид Шернблум. Някогашното невинно момиче, което той е целунал зад люляковата беседка, сега е зряла и самостоятелна жена. Освен това е обвързана в брак, както и той самият. Когато обаче десет години след последната им среща случайността отново ги събира, любовта им се разгаря като преди. И Лидия не се страхува да се отдаде на страстта си, последствията от която той може само да предусеща. Роман за любовта, илюзиите и примирението на фона на идиличния Стокхолм от началото на XX век, в който майсторски ни потапя Ялмар Сьодерберг, един от най- ... |
|
|
Какво е саможертвата? Да загинеш на бойното поле в името на отечеството или да спасиш живота на едно дете? Сава е бежанец от пепелищата на Одринска Тракия след Балканските войни, сега студент по право в София. Елиза е генералска дъщеря, талантлива пианистка, сега в последния клас на Музикалното училище. Любовта им е невинна и кратка - новата, голяма световна война ще прати младия идеалист в школа за запасни офицери, а през септември 1916-а ще го отведе на Добруджанския фронт, където съдбата го среща с мобилизиран румънски писател и четиригодишно сираче. Затрогващ и хуманен, Рана e отзвук от жестоките болки на една ... |
|
|
В неназован крайбрежен град майка на семейство, избягало от война в неназована страна, търси изчезналата си дъщеря, търси я, докато, изгубила надежда и обезумяла от скръб, не се хвърля в океана. Свидетел на самоубийството ѝ става друга жена, която малко по-късно научава, че бебето, което очаква, е мъртво. Докато лежи в болницата, отказвайки да бъде подложена на принудително раждане, жената си спомня живота си, своя и на семейството си, избягало от война в неназована страна. Сингулярност е книга за загубата - на родина, на език, на идентичност. Книга, в която съдбата е запратила две жени в символична черна дупка, в ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
Невинен ли е Лиам... Ерика Кас има идеално семейство и съвършен живот. И така, докато една вечер на прага ѝ не застават двама следователи от полицията. Тихото градче, в което Ерика живее, е потресено от изчезването на едно момиче от гимназията. Полицията подозира най-лошото - убийство. А подрастващият син на Ерика, Лиам, последен е видял момичето живо. Ерика винаги е долавяла нещо тъмно и особено в съвършеното си на пръв поглед дете. Иска ѝ се да вярва в невинността на Лиам, но доказателствата се трупат и тя вече не може да си затваря очите за истината - възможно е Лиам да е сторил немислимото. И сега една ... |
