"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
В нито една своя творба Франц Кафка не разкрива себе си така, както чрез писмата си: до любимите си Фелице Бауер и Милена Йесенска, до близките си приятели, до баща си. Откровени, прями, дълбоко емоционални, тези текстове са неповторимо свидетелство за изключителната му чувствителност, сложен гений и още по-сложен характер. С Роден съм да живея в самота съпреживяваме съкровените любови на австрийския писател, неговите страстни копнежи, пронизващите му мисли за живота, изкуството, смъртта, гнетящите го страхове. Писмата са единственото оръжие, с което Кафка, през най-мрачните страни от личността си, се опитва да ... |
|
"Музей на бегинки" (1894), най-символистичното произведение на белгийския поет и писател Жорж Роденбах (1855 - 1898), представлява сборник от девет истории из живота на Бегинажа в Брюге. Всяка от тях е предхождана от "натюрморт" - описание на спокойния декор, сред който живеят бегинките, "предани Богу душици, цветя, които едва приличат на жени, лилии с колосани корнети". Текстът, макар и написан в проза, е изключително поетичен и в него проличава забележителният талант на автора - ярък импресионист на словото, наречен от френския литературен историк Гюстав Лансон "меланхоличният ... |
|
Берлин, 2015 -а. След самоубийството на съпругата си книжарят Каспар разкрива тайна, която тя е пазила през целия им съвместен живот. Петдесет години по-рано, малко преди да избяга при него на Запад, Биргит е родила дете от друг мъж. Търсейки отговори, Каспар решава да направи това, за което жена му така и не е събрала смелост - да открие дъщеря ѝ. Пътуването му през болезнената история на Германия го отвежда до общност на неонацисти, сред които живее внучката на Биргит - четиринайсетгодишната Зигрун. Надеждата му е да я спаси, като ѝ покаже един напълно различен свят. Но дали ще успее? Обвързан идейно с ... |
|
"Този страх, този страх от езика, който все не намира и даже не търси меките, нежните думи, с които да обладае жената, копнееща да забрави позорното знаене как с думи се чупят неща" Амелия Личева Амелия Личева е поетеса и литературен критик. Професор по теория на литературата в Софийския университет Св. Климент Охридски. Автор е на теоретичните книги Истории на гласа (2002), Теория на литературата (в съавторство, 2005), Гласове и идентичности в българската поезия (2007), Политики на днешното (2010), Кратък речник на литературните и лингвистичните термини (в съавторство, 2012), Литература. Бинокъл. Микроскоп ( ... |
|
"... трябва да се избавя от себе си, за да виждам."Едно влизане в съвсем ежедневно пространство отприщва поток на мисълта, в който Г. Х., героинята на този роман, започва да потъва във водовъртеж от смисли, времена и идентичности. В това пътуване отпадат оковите на личността, житейските обусловености, фалшивите понятия за себе си и другия, позволявайки ѝ да се приближи до своята същност, а може би и до скритата истина на съществуването си. Тя преминава отвъд илюзията на знанието и излиза духовно преобразена, с променено усещане за реалност и ново разбиране за света, почти неподвластни на човешката ... |
|
Ханс Шнир пристига в Бон, където разбира, че любовта на живота му го напуска. Новината сломява младия клоун, който се опитва да събере живота си наново. Докато преживява загубата и я осмисля, Шнир се опитва да надникне зад маската на заобикалящия го свят. Може би най-известния роман на нобеловия лауреат Хайнрих Бьол разказва историята на един клоун като същевременно прави задълбочен анализ на следвоенното общество в Германия - страна, която още се възстановява от катаклизмите на Втората световна война и се бори с насадената омраза. Лишен от средства, пътуващ от един мизерен хотел в друг, отритнат от богатото си ... |
|
В книгата със стихове на Борис Пастернак неговото творчество е представено панорамно: от първите му ярки творби в зората на руския модернизъм, през трудните следреволюционни години в Русия, поставили на изпитание мнозина творци, през стиховете от романа Доктор Живаго, до последната му книга - апотеоз на едно творчество със значение не само за съвременната руска поезия. Преводите на Кирил Кадийски показват многопластовата, често усложнена мисъл на поета, но и богатите възможности на българския език. За истинските ценители на поезията!"Борис Леонидович Пастернак е един от най-значимите руски поети на XX век. ... |
|
След години на следване и пребиваване в чужбина Йозеф се завръща в родния си град, за да води отговорен живот като преподавател по чешки език и литература в местната гимназия. Всичките му стремежи да се приобщи към живота на градчето, опитите му да промени еснафския манталитет остават напразни, не намира място и сред местната интелигенция. Не го удовлетворяват дори хаотичните му, ексцентрични любовни преживявания. Напразни остават усилията на добронамереното му завръщане. За годините на промените съвременният свят се е превърнал в глобално село, но малкият град си остава малък град. Романът е гротескно-екзистенциален ... |
|
Психопорно е сборник от кратки и съвсем кратки разкази, с който Даворин Ленко отваря нова глава в своите литературни и творчески търсения. Както подсказва и заглавието, разказите се занимават с действителността, с плътта, както и с духовното и трансцендентно измерение на сексуалността. Но този път вече не с демонстрирането на самата сексуалност, а с разговор за сексуалността. Текстовете, събрани във втория сборник с кратка проза на автора, са структурирани като чисти диалози или по-точно изявления, понякога подхождащи есеистично към предмета на разговора и огрубяващи го, а друг път за миг разгръщащи го почти поетично. В ... |
|
Писана непосредствено след пандемията и в сянката на две войни, стихосбирката Черно хайку фокусира върху крехкостта на всяка даденост, пукнатините в сигурността и предателствата на навика, слепите петна на теорията и паническото отстъпление на логиката, терора на тленността и неизчерпаемите илюзионистки способности да заблуждаваме себе си. Изследва отново и настоятелно реалността вътре и извън нас, търсейки поетична динамика в сухата информация и метафорична стойност в енциклопедичния факт, черпейки от трагизма на новините и проблясъците на ежедневието. Времето във всичките му превъплъщения - геологично, историческо, ... |
|
Изданието съдържа три творби на Бохумил Храбал - Обслужвал съм английския крал, Прекалено шумна самота и Строго охранявани влакове. ... Обслужвал съм английския крал (1971 г., официално издаден едва през 1989 г.) е роман за израстването с пикарескни, но и с безброй политически и исторически мотиви. Проследява съдбата на обикновен младеж, започнал като келнер и пиколо и впоследствие завъртян в безмилостния механизъм на историята от 20-те до 60-те години на XX век. Превърнал се от обслужващ персонал в милионер с размах, а после - в окаян политически затворник, героят открива душевен мир във философията на простия природен ... |