„Призоваване на поезията“ от Мирела Иванова е поетична антология, която събира текстове, отразяващи съвременната чувствителност, памет и вътрешен свят на човека. Книгата представя поезия, в която се преплитат личното и общественото, меланхолията и надеждата, като разкрива силата на словото да улавя най-фините емоции и състояния. Призовавам те Призовавам те, както си цикля привечер из тягостната мърлявина на площад „Славейков“, както си плача насред запустелия двор в Мусачево, призовавам те в онзи страшен прескок на сърцето от игрите с грейналата ми внучица до вцепененото бдение край гаснещата ми майка, призовавам те в ... |
|
|
Прочити и почити на литературни класици и техните спътници. Незабравата за стойностното в литературата е осъзната мисия на Катя Зографова като литературен историк и музеен уредник. Прочитите в книгата са свързани с откриването на интригуващи теми у класиците: героичната жена от фолклора и в поемата "Бойка" на Петко Славейков, Вазовите "Легенди при Царевец" като исторически хорър, неосъщественият пътепис на Пенчо Славейков "по пътя на културата", сюжетът на едно заличаване у Яворов, "морската жена" у Багряна, "живописните жени" на Чудомир, кодът на природата у ... |
|
|
Сред най-великите японски романи на ХХ в., Жената в пясъците е екзистенциална човешка драма – пътуване от яростта през примирението до осъзнаването, – в която борбата с живота вероятно е самият смисъл на живота. След като изпуска последния автобус за вкъщи след еднодневна екскурзия до морския бряг, на един любител ентомолог му се предлага нощувка на дъното на огромна пясъчна дюна. Но когато се опитва да си тръгне на следващата сутрин, той бързо открива, че местните са намислили друго. Държан в плен, сякаш без никакъв шанс за бягство, той е натоварен със задачата да разчисти постоянно свличащите се пясъци, които заплашват ... |
|
|
Второ издание. ... Геният е несъвършен."Константин Павлов е "натоварен от природата да бъде допълнителност към нея". Някога не го разбираха, но го тълкуваха. Сега го разбират, но няма кой да го разтълкува. Механиката на Константин-Павловата душа е странно необикновена – в стиховете му няма подтекст, а светкавично движеща се мисъл, която носи текста. Затова е изумително труден за разнищване, за проникване в знаците му. С една дума – познатите ни начини и средства за анализ за творчеството му се оказват отчайващо непригодни. Социализмът не успя да пречупи гръбнака на неговия инат, макар че този поет изживя ... |
|
|
А животът, не бъде ли заченат от тъгата, роден от отчаянието и положен от любовта в люлката на мечтите, остава празна бяла страница в книгата на битието. Началото на XX в., Бейрут. Непоклатими културни и религиозни норми, покварени духовни лидери, жажда за власт и богатство се преплитат в историята на младеж, завърнал се в своята родна страна, и девойка, чиято съдба лежи в ръцете на шепа влиятелни мъже. Едновременно недостижима и всепоглъщаща, любовта, която разцъфва помежду им, е символ на онова непреходно проникновение, присъщо само на Халил Джубран - чувство, равностойно на религия, и вяра, неподвластна на традиция. ... |
|
|
Фалшификаторите (1926) изпъква с експерименталната си форма и структура на метароман. Произведението се откроява насред цялостното творчество на Андре Жид не само с жанровата си специфика и похвати, но също като обхват и мащаб, и е спрягано като първия роман за романа във френската литература. Написана през междувоенния период във Франция, книгата проблематизира буржоазните норми, отразявайки променящите се морални ценности. Жид рисува проницателен, фино напластен портрет на група млади французи, които непрекъснато са в режим на анализ и самонаблюдение. Фалшификаторите проследява динамиката на емоциите и ... |
|
|
"Читателят е поставен в епицентъра на кръвните отмъщения в Албания, там където смъртта следва като сянка и наровете никога не узряват. Подобно на романите на Исмаил Кадаре, книгата разгръща сериозните патриархални теми по тези земи и размишлява върху липсата на Бог в човека. Тази интересна и разтърсваща книга заслужава голямо внимание, защото вярвам, че има силата да върне човешкото в човека." Владимир Зарев Романът отвежда читателя при суровия Канун на Леке Дукагини, който все още властва в изолирани местности на Балканите. В него жени стават заклети девици и се превръщат в мъже, като режат косите им и ги ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
