"Какво усърдие полага сърцето, за да заработи. На два недостижими бряга са щастието и животът. Осведомени сме за всичко, ала в невежество се губим. Научи ли се да си ничий сред тишината многолюдна. Не е въпрос. Недей се вкопчва ти в думите ми като в притча. След похотта е непорочност. След края силно се обича. А краят никога не идва. Не идваш ти. Не идва никой. Злокачествено си обиден. Ти никого и не повика." Мартин Спасов "Поезията на Мартин Спасов влиза в сърцата като троянски кон и остава там завинаги. Няма крепости, които да ѝ устоят, няма сигурна защита срещу нея, тя завладява всеки до когото ... |
|
България дължи наистина много на фамилия Вазови. Произведенията на Патриарха на българската литература са добре познати на поколенията, но не по-малка заслуга за развитието на обществото ни имат Владимир и Георги Вазови. Братята генерали разказват е книга, която трябва да прочетете. Нейните страници ни разкриват вътрешния свят на тези две бележити личности, посветили живота си в служба на България. Читателят ще се запознае както с мемоарите на Владимир Вазов, обхващащи три десетилетия военна служба - от 1887 до 1917 година, така и със спомените на Георги Вазов, описващи атмосферата на Балканските войни през 1913 година. ... |
|
Великият Гетсби се счита за върховното постижение в кариерата на Франсис Скот Фицджералд. Този необикновен роман от ерата на джаза е възхваляван от поколения читатели. Историята на невъобразимо богатия Джей Гетсби и любовта му към красивата Дейзи Бюканън пренася читателя по изящен начин в Америка през 20-те години на миналия век с бляскави пищни партита в Лонг Айлънд по време, когато New York Times отбелязва, че джинът е националната напитка, а сексът националната мания. Великият Гетсби е много повече от историята на една любов, разпаднала се, преди да се осъществи. Това е роман за дръзкия възход и шеметното ... |
|
"Драги читателю, тази книга не е присъда, назидание или отмъщение. В нея съм събрал мои публикации във Фейсбук, в които се опитвах да създам реалистична картина на събитията, белязали съдбата на няколко поколения. С текстовете си се връщам назад в миналото и показвам фрагменти от онези времена като в своеобразен калейдоскоп, в който и читателят ще се включи със собствените си спомени. Възможно е мнозина да се трогнат, дори да поплачат, когато съдържанието в разказите съвпада с техните лични преживявания. Не ми се ще обаче горчивата утайка, останала в душите ни, да предизвиква гняв към Съдбата. Нека заедно да останем ... |
|
Светът стремително се променя. Еднополюсният модел неумолимо се разпада и на хоризонта се задава многополюсният свят. Либералната когнитивна матрица продължава да губи своята позиция на хегемон: в света се зараждат бъдещите панрегиони на цивилизационна основа. Организации като БРИКС и ШОС придобиват все по-голямо трансконтинентално влияние. Войната в Украйна стана мощен катализатор на болезнените за всички народи глобални промени от началото на XXI век. Независимите политически анализи и коментари са най-добрата ваксина срещу манипулативната масова пропаганда и откровената дезинформация. Книгата Матрицата 2: ... |
|
"Всъщност винаги е било така. Повечето хора не го забелязват, но животът винаги е един конкретен Ангел. Ангел хранител, Ангел унищожител, банален, каращ мотор Ангел на ада, прекрасен Ангел в зоопарка... Но Ангелът на Поезията е ангелът, който се отдалечава - за да не остава страдание в мъката, а щастието да бъде празнично като крило на желанието. Като красивото, за което философите винаги умуват, без да го виждат, докато за поетите то винаги Е - и затова го оставят не да си отиде, а да се отдръпне, за да го видят в още по-прекрасната му цялост. И Ангелът се отдалечава... Само за Поетите. И за читателите на Златозар ... |
|
"Тази книга няма за цел да разкрива всеизвестни истини за бригадирското движение. Тя е непринуден разказ от първо лице, който носи своето свидетелство за времето на соца: нищо не е премълчано за онази действителност,но без капка озлобление или желание за реваншизъм. Въпреки че през очите ни са злощастно разбити завинаги любовните илюзии на две млади жизнени същества. Сюжетът: годината е 1976г. млад лекар, гинеколог от Александровска болница в София, получава нареждане от Централния бригадирски щаб да поеме командването на студентска есенна бригада за събиране на реколта. В същото село, заедно със студентите медици, ... |
|
Има думи, които формират поколения. Ние, които бяхме нахално млади през деветдесетте, се чувствахме възможни през поезията, съществувахме само когато вали, не знаехме как да се държим, когато ни обичат. Думите на Елин ни превеждаха през самоти и състояния. В тази книга са събрани стихотворения от пет поетични книги, писани между 1993-та и 2017-а. Някои текстове, мигрирали от книга в книга, тук намират мястото си в своя по-късен вариант, защото прекрачването им напред ги е сдобило с нови пластове смисъл, узрели са, след кратко колебание, обвити в хроничното си притеснение. Илюстрациите са от личния архив на автора. ... |
|
Съсипаха я тая държава! България в наши дни. След провала на всички марионетни партии, създадени от невидимите политически инженери, се е стигнало до тежка безизходица. Време е да бъде изваден последният коз. С помощта на модерните технологии един олигарх възкресява образа на Бай Тошо и го поставя начело на държавата. За да оправи всичко... Романът Бай Тошо е безмилостна сатира на абсурдните времена, в които живеем. Иво Сиромахов е български писател, сценарист, драматург и актьор. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури, дипломира се в НАТФИЗ, специалност Театрална режисура. Работи като режисьор в ... |
|
Всички предчувствия на господин Голядкин се бяха сбъднали напълно. Всичко, от което се опасяваше и което предчувстваше, сега се беше случило наяве. Непознатият седеше пред него: също с шинел и шапка, на собственото му легло, леко усмихнат, примижал и му кимаше приятелски. Господин Голядкин искаше да изкрещи, но не можа; да протестира по някакъв начин, но не му стигнаха сили. Косата му се изправи и той от ужас се свлече в несвяст на мястото си. Впрочем имаше защо. Господин Голядкин позна напълно своя нощен приятел. Нощният му приятел не беше някой друг, а самият той - самият господин Голядкин, друг господин Голядкин, но ... |
|
Стиховете на Александър Стоянов (1970 - 2008), писани по кръчми и болници през 90-те, са може би най-близо до онова, което се нарича поезия на ъндърграунда. По една или друга причина в Пловдив като че ли липсва подобен тип писане или вероятно то е толкова скрито, че минават години, преди да се появи. Тези стихове са писани върху всичко друго, но не и на пишеща машина или компютър. По хвърчащи листчета, салфетки, случайни хартийки, попадащи също така случайно в ръцете на поета, както възникват и самите текстове. Рецитирани са пред приятели. Не са подготвяни за печат, далеч са от амбицията да влязат в книга. Те са оня ... |
|
Съдбата на Франсоа Вийон (1432 - 1463?) е бурна, престъпна и кратка. Той неведнъж попада в затвора, неведнъж се докосва до смъртта. Поет гениален и модерен, изпреварил времето си, той пише за земните удоволствия, за парижките кръчми, за леките момичета, за приятелите и съучастниците, за враговете и силните на деня, за целия тръпчив, сладостен и опасен живот. Стиховете му, шеговити или драматични, остроумни или покъртителни, са образец за виртуозна игра със словото. Франсоа Вийон остава почти непознат за своето време и е преоткрит през XVI век, когато произведенията му са публикувани от Клеман Маро. Роден през 1431 г. в ... |