Без никакво съмнение „Сан Мануел Добрия, мъченикът" е кулминация на литературното творчество на Мигел де Унамуно, защото, както самият той заявява: „Осъзнавам, че съм вложил в нея цялото трагично чувство на всекидневния живот/4 Успоредно с това тази новела (или кратък роман) е връх в творчеството му и поради още една причина, а тя е, че с нея завършва обновлението на романа като литературен жанр - процес, започнат от Унамуно в началото на века. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Анишър" на издателство "Егмонт". ... Не знае кой е баща ѝ, нито каква е историята му. Но ако имаше възможност да разбере повече за миналото си, дори то да е тъжно, дали щеше да иска да узнае? Това е дилемата на нейния живот. Не я познавате и не сте чували за нейното семейство. Но ако научите, че името ѝ е Ася и тя е копелето на Истанбул - ще искате ли да разберете още? Ако знаете, че в този роман драмата между арменци и турци е подправена с цианкалия на чудовищна тайна, ще го прочетете ли? Това е книга за разпилените зърна на нара. Ася Казанджъ живее в ... |
|
|
Ех да бях богатско чедо, Буров да ми беше дедо, Дубъл екстра щях да пуша, мъката си да потуша. (хашлашка улична песен от 30-те години на ХХ в.) "Няма друг българин, за когото творческият ъндърграунд да е написал подобна проста и велика ода. Няма друг сред финансистите на Третото царство, който да е бил еднозначен синоним на лице, обгърнато с тайнство имане и разкош. Същевременно няма и друг голям български политик, който да е така непознат за обществено-политическите си заслуги, за сметка на стопанските. В някакъв смисъл България величае прекомерно банкера Буров, за сметка на изключителния политик. Когато у дома ... |
|
|
Трето издание. ... Действието на романа се развива през XVІ в. в Испания, по-точно Севиля, много важен град тогава, голямата врата към Индиите. Героите на книгата са лекари, които вкарват тютюна в Европа и са го смятали за лечебно средство. Първият трактат за тютюна, публикуван в Европа (през 1574 г.) е на испанския доктор Николас Монардес, който е един от двамата главни герои на тази книга, и който впрочем нарича тютюна "herba panacea". Те са смятали, че тютюнът, открит наскоро преди това в Америка, в Новия свят, е панацея, обещаното от древните велико лекарство, с което се лекува почти всичко. Този възглед е ... |
|
|
Сборник съчинения ... Творчеството на поета и мислителя Джакомо Леопарди (1798-1837) редом с това на Данте и Петрарка е един от върховете на италианската литература. Смъртта го застига в Неапол, докато работи над френското издание на своите съчинения. Сборникът трябвало да завърши с "Мисли за характера на хората и тяхното поведение в обществото", от които Леопарди успява да напише 111. Със своята горчива проницателност Мислите и днес са едно изненадващо въведение в микрофизиката на човешките взаимоотношения и генеалогията на морала. "Смъртта не е зло, защото освобождава човека от всички злини и заедно с ... |
|
|
Сигурно няма човек, докоснал се до поезията на Руми и останал безразличен, прочиташ цитат в някоя книга и великия ирански поет и мистик ти става любим. Независимо, че само няколко стиха могат да те омагьосат, двустишията на Руми в тази книга са претворени в проза, за да може по-лесно да се забележи ценното в съкровището – тук може да се прочете само на страница и половина „Алхимикът“ на бразилеца Коелю. „Мисълта е това, което отваря път – пътя, който води към истината“, а въвличането ни в мисълта е съпроводено от различни прояви на страх. Книга за всички, които искат да се вгледат в съкровената човешка природа. ... |
|
|
"Нека вятърът говори" е първият роман на Хуан Карлос Онети, писан в изгнание в Испания. Това е автобиографична история за "първите пъти". Първия път, когато бъдеш отритнат от обществото, първия път с някого, първата цигара, първото двойно уиски, първата... Какъв ли не е бил Медина през различните си периоди? Художник, полицейски шеф, че дори и доктор, може би малко съмнителен, но и доктор е бил. Медина живее в Лаванда, от другата страна на реката, срещу Санта Мария, град, който е забранен за него. Той няма право да влиза в него и по тази причина иска безвъзвратно да го унищожи. И ето, вятърът говори и ... |
|
|
Романът "Тетрадката" е издаден в 37 страни и е сред най-продаваните книги на последното десетилетие. Една незабравима любовна история... ... Понякога една любовна история така пленява сърцата ни, че престава да бъде просто история и се превръща в преживяване, което става част от собствения ни живот. "Тетрадката" е такава книга. Тя е възхвала на страстта, която може да бъде неостаряваща и вечна, разказ, който ни трогва до сълзи и отново, и отново ни кара да вярваме в истинската любов. Ной Калхун се е завърнал в Северна Каролина след края на Втората световна война, преследван от спомена за момичето, ... |
|
|
"Гущер без опашка" представя на читателите една колкото иронична, толкова и тъжна история за погубването на Испания под ордите на туристите, успоредно с разказа за живота на артиста, отказал се от изкуството, разочарован от меркантилизма, превзел го отвътре. Скрит в апартамента си в Барселона, художникът Антонио Муньос-Роа, разказва историята за бягството, което предприема заедно с Луиса, своята братовчедка, любовница и благодетелка, след като е напуснал със скандал движението на художниците неформалисти, към което е принадлежал и в което се е радвал на голяма популярност и успех. Сам и фрустриран, артистът си ... |
|
|
"Пиша, защото ме привличат игрите на въображението и изпитанията на оригиналния синтез - като частна форма на утопията. Пиша въпреки абсурдността и смъртта. Пиша, за да добия сили и намеря упование сред това разнебитено и обезверено човечество. Пиша също, за да се обявя срещу безразличието, което всекидневно наблюдавам. Ужасно е да бъдеш ням срещу онези, които превеждат всичко на езика на омразата. Най-сетне пиша, защото езикът е всичко, което притежавам - пространството средоточие на целия ми житейски опит. Когато пиша, усещам радостта, че живея. А това е повече, отколкото да съществувам." Иван Теофилов ... |
|
|
"Обичам Слънцето на живота... И луната на изкуството обичам... Като че ли - най-красив е здрача... Не, нощ... Не, изгрев... Не..." ... |
|
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
