Второ издание. ... Феноменът на творчеството на Анастасия Нових е в това, че всеки човек вижда като в огледало, нещо свое, дълбоко в себе си. В книгата Сенсей. Изконният от Шамбала се разкрива вътрешният свят на шестнадесет годишната ученичка, внезапно оказала се лице в лице със смъртта. Това я подтиква към преосмисляне на своя живот и към търсене на вечните въпроси: "Защо живеем?, Какъв е смисълът на живота? Кои сме всъщност? Защо повечето хора по земята са вярващи? Щом вярват, значи се надяват на нещо. Как великите достигат до своето вътрешно безсмъртие? Какво е скрито зад разбирането на човешката същност?" ... |
|
Единственото, което искаше, бе тя да му даде още един шанс... Сгодени от деца, лейди Джулия Милър и Ричард Алън, губят всяка възможност да заживеят щастливо, когато Ричард напуска Англия, за да избяга от уредената сватба. Десет години по-късно Джулия не просто не е изплакала очите си по него, а е вече красива и самоуверена жена, която привлича вниманието на всички. Единственото, което я спира да си намери съпруг, е глупавият детски годеж, който не може да разтрогне сама. Когато разбира, че Ричард се е завърнал в Лондон, Джулия е готова на всичко, за да се отърве от досадното бреме на старото обещание, но дали Ричард е ... |
|
Хънтър Не бях планирал някой да качи в интернет видео от поредното ми разюздано приключение, разбира се... Но когато комбинираш прекалено много алкохол с твърде малко здрав разум и няколко жадни за пари и слава момичета... е, стават издънки. Сега проклетият ми баща е решил да ме вкара в правия път, а ако не се подчиня, ще ме остави да мизерствам до края на живота ми. Присъдата е шест месеца сексуално въздържание, пълна трезвеност и като резултат отчайваща скука. Всичко това: докато ме пази най-безинтересното момиче в цял Бостън - Сейлър Бренан. Досадната идеалистка, чиято единствена страст е стрелбата с лък (и да крие ... |
|
"Спомняше си как като осакатени и някак мистериозно висяха нарязани на четириъгълници вестници, забити на голям пирон, който стърчеше от червените тухли в тоалетната на двора при баба ѝ. Изпитваше голямо удоволствие да чете разкъсаните изречения и да предполага как свършва изречението. Тъгата ѝ напомняше на капучиното с ванилова есенция и караме. Обичаше да се приютява в това състояние и да прекарва по няколко дни, а понякога и месеци малко или много тъжна. Али нямаше мечти, той имаше планове." Из книгата Фотограф: Виолета Апостолова / Лети. ... |