Запознайте се с: Господин и госпожа Тъпашки, жаби в леглото, очни ябълки в чашите, червеи в спагетите... Роалд Дал мразел брадите. Никога не си е пускал брада и не можел да разбере защо на някого ще му се прииска да скрие лицето си по този начин. Стигнал до заключението, че хората си пускат бради, за да прикрият някоя неприятна страна на личността си. Роалд Дал намирал брадите за отблъскващи и мръсни и смятал, че по тях винаги има залепнала храна. Господин Тъпашки е един от най-отвратителните и смрадливи персонажи във всички истории на Роалд Дал - и какво има той на лицето си? Четинеста, стърчаща брада, естествено! ... |
|
Небивалици са смешни, остроумни и поетични приказки, в които се случват най-невероятни неща. Доналд Бисет по професия е актьор. Играл е в трупата на Кралския Шекспиров театър. От 1953 г. води телевизионно предаване, подобно на Лека нощ, деца. В продължение на години всяка вечер разказва от екрана една приказка, съпроводена със забавна рисунка. Най-хубавите от тези разказани, нарисувани и изиграни приказки са публикувани в настоящото издание. Книжката е част от поредицата Майстори на приказката от ИК Пан. ... |
|
"- Хенри? – изкрещя мисис Хъгинс. – Всичко наред ли е? - Да, всичко е идеално – извика Хенри на свой ред. Не можеше да разбере защо майка му винаги си мислеше, че нещо ужасно се е случило с него, при положение че никога нищо такова не ставаше. – Това е просто Рибси. - Рибси? – майка му звучеше вбесена. – Хенри, ще ми кажеш ли, моля, какво става? - Опитвам се – отвърна ѝ Хенри. Рибси започна да вие по-силно. Хора започнаха да се струпват около телефонната кабина, за да видят какво се случва. - Мамо, намерих едно куче. Със сигурност ми се иска да го задържа. Той е добър и аз ще го храня и ще го къпя всеки ден. ... |
|
Луиза Палфи е деветгодишна. Тя живее във Виена, но през лятото отива в детското летовище Зеебюл. Скоро там се озовава и друго момиче - Лоте Кьорнер. Тя пристига от Мюнхен. Луиза и Лоте дотолкова си приличат, че просто можеш да ги объркаш! Вярно, едната има дълги къдрици, а другата - сплетени плитки, ала това е наистина единствената разлика! На всичкото отгоре и двете са родени в един и същи ден. Каква ли е тайната на тяхната прилика? ... |
|
Една от най-известните български поетеси е написала увлекателна книжка за деца. В нея дакелът Джери разказва в писма до живеещия в столицата Мишо своите преживявания на село. Джери е малък дакел, който във времето между писмата трябва да свиква с много неща от селския живот, а също и да преодолява обичайните проблеми, които порастването поставя пред всяко живо същество. По такъв начин малкият читател може да научи за сблъскването на Джери с болестта и ревността, с любовта и смъртта. Но независимо от разнородните впечатления, които животът изсипва пред малкото куче, то си остава весело и емоционално същество, изпълнено с ... |
|
Запознайте се с господин Хопи, Алфи, госпожа Силвър, собственикът на магазина за домашни любимци и ръкохватката за костенурки... Господин Хопи е влюбен в съседката си госпожа Силвър, а госпожа Силвър много обича костенурката си Алфи. Един ден госпожа Силвър пита господин Хопи как да накара Алфи да порасне и изведнъж на господин Хопи му хрумва брилянтната идея как да спечели сърцето ѝ. Може ли с помощта на едно вълшебно заклинание и няколко зелеви листа господин Хопи най-сетне да бъде щастлив? Книгата е част от поредицата Enthusiast Children's Books. ... |
|
Това е работна книга за цялата година. Предназначена е за деца от 3 до 5 години. В нея са събрани 180 занимания по математика, моторика, памет и наблюдателност. С книгата децата ще затвърдят знанията си за буквите, цифрите, ще подготвят ръката си за писане и ще развият своята концентрация и логика. В книжката ще откриете разнообразни занимания, включващи: букви математика игри лабиринти ... |
|
"Мистър Хъгинс се умълча за минута, преди да продължи: - Знаеш ли, Хенри, премислих и ето какво ще направим. Ще сключим сделка относно риболова. - Каква сделка? – попита Хенри, чудейки се какво ли има предвид баща му. Надяваше се да не е нещо твърде трудно, защото наистина му се искаше да отиде за риба. - Ако държиш Рибси настрана от неприятности чак до риболова, който ще е някъде около средата на септември, ще те взема с нас – каза мистър Хъгинс. – А това означава никакви оплаквания от съседите! - Разбира се! – възкликна Хенри. – Имаме сделка! Значи това бе всичко, което баща му искаше! Ама че то си беше направо ... |
|
Какво се случва, когато ядеш много лакомства и не си миеш зъбките? Чернокосият Пук и червенокосият Чук са две бактерии, които се чувстват много уютно в устата на Антон - четката за зъби не ги обезпокоява, получават лакомства в изобилие и са си издълбали великолепни къщички в зъбките на момченцето. Двамата дръзки пакостници са много колоритни... Вадете четката и пастата за зъби, приятели, предстои ви близка среща с Пук и Чук! Турбьорн Егнер е роден на 12 декември 1912 г. в Осло. Израства в родния си град. Известно време работи като художник на реклами. С Пук и Чук става известен и като детски писател. Много от книгите ... |
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... Няма дете, което да не е чувало за Бай Ганьо. Но кой всъщност е той? Откъде се е появил този недодялан и нахален хитрец? Малките читатели ще имат възможност да се запознаят с приключенията му из Европа и България. Много от ситуациите, в които изпада героят на Алеко, будят искрен, но и горчив смях. И предизвикват към размисъл. Всеки народ има своите вечни книги. За нас, българите, "Бай Ганьо" е една от тях, защото мъдрият Алеко Константинов се е опитал да ни покаже какви сме и какви не трябва да бъдем. ... |
|
"...Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: " Моето цвете е там някъде.." Но ако овцата изяде цветето, за теб сякаш угасват всички звезди! И това не е важно!" ... |
|
"За Бастиян Балтазар Букс това бяха книгите. Само който никога не е прекарвал по цели следобеди над една книга и не е чел с пламнали уши и разрошена коса, забравил къде се намира, без да усеща ни глад, ни студ... Само който никога не е чел на светлината на фенерче, завит презглава в огледалото, защото татко или мама, или някоя загрижена персона е загасила лампата с добронамереното обяснение, че вече е време за сън, защото утре трябва да се става рано... Само който никога не е проливал явно или тайно горчиви сълзи, защото една прекрасна приказка е свършила и трябва да се раздели с героите, с които е преживял толкова ... |