"Ние, хората, се раждаме със свобода в гърлото и с нежност, дълбоко скрита в душите ни. Имаме своя истина и своя мяра за човечност. Всеки наш ден носи мъдростта на предишния и се превръща в ценен урок. Това се повтаря, докато осъзнаем, че щастието е в дребните радости, в сълзата, която не търси възмездие, в стореното добро, което не чака отплата, и в невинните детски очи. И че за всичко, което ни се случва, си има причина. Но има и една сила, която се е притаила в човека и озарява живота му. Нарича се Любов. Обич е история точно за тази любов, трепереща, както свещица в пряспа, и едновременно с това достатъчно смела, ... |
|
|
Наричат Родопите "планината с душа" и "планината на силните". "Алтъна" също е книга с душа, книга, която ще те откъсне от забързаното ежедневие и ще те издигне до висотата на мурите и смърчовете. Когато я разгърнеш, ще чуеш песента на хлопки и чанове, ще се заситиш с мляко, заквасено със звезди, ще усетиш боровия дъх и светостта на хляба и завит с пъстро халище, ще видиш как две религии - християнството и исляма, се помиряват, когато над всичко застане човешката топлота. Както в живота, така и в тази книга на мрака противостои светлината, на бедността - богатството, на сътворението - ... |
|
|
В Бъркотия на борсата и в живота читателят ще открие свой стар познайник - анонимния детектив и главен герой в пародийната поредица Загадката на омагьосаната крипта, Маслиновият лабиринт и Приключението на дамския фризьор. Случайна среща с негов другар и съкилийник от изправително-наказателното заведение го въвлича в ново невероятно премеждие против волята му, но в името на приятелството. Той подхваща свое разследване, дърпайки свободните нишки от заплетеното кълбо, и така ненадейно разкрива плановете на международен терорист, подготвящ атентат в Барселона срещу самата Ангела Меркел. Бъркотия на борсата и в живота е ... |
|
|
"Обожавах да бродя из Стария град, да вдишвам дълбокия дъх на история и мистичност, наблюдавах го във всеки час на денонощието, разхождах се сред тесните каменни улички от варовикови плочи в преливащи кехлибарени тонове с коралови нишки, разглеждах мълчаливите стари сгради и дебелите зидове, зад които срамежливо подаваха клони палми и лимони. Над града се стелеше тишина, безтежност и привидно спокойствие, туристите ги нямаше, уплашени от атентатите през Втората интифада. Това ми позволяваше спокойно да обикалям и да прониквам в различни кътчета на това уникално място, да разговарям с търговците от дюкяните, които ... |
|
|
"На Коледа, седми януари 1924 г., рано сутринта на Софийската централна гара пристига влакът от Белград, а с него и учителката по музика Мари Айхорн. Пътуването ѝ е започнало преди пет дни в Мюнхен. Утрото е мразовито, пропуснато е уговореното празнуване на Бъдни вечер в семейство Вазови. Заради закъснението никой не я посреща. Тя взема файтон и се отправя към дома на Борис Вазов и Елисавета Консулова-Вазова. В семейство Вазови Мари Айхорн ще прекара година и половина. През цялото време тя води дневник, в който подробно описва преживяното. Бинка Вазова си спомня: "Ние си пишем уроците, тя си седне и една ... |
|
|
Вълнуващ разказ за последната руска царица. Сякаш са шахматни фигури, Романови мълчаливо се готвят за ново преместване. Царица Александра мечтае да види омъжени четирите си дъщери. След абдикацията на царя вече се е отказала от грандиозните планове за малкия Алексей, надявайки се да се отдаде на спокоен живот някъде далеч от светския. Чувства липсата на приятеля си Распутин - единственият мъж след любимия ѝ Ники, който истински я е разбирал. На последното място, където са отведени с очакване да бъдат освободени, Александра се заема да задоволи любопитството на дъщерите си за своето минало, като описва един ... |
|
|
"Тази книга няма да ви изгуби от времето. Ще ви спечели... време! Време да си спомните: за любимите хора; за дългите лета; за горещите дни; за безкрайните зими; за топлата питка във фурната и домашното българско сирене. Да си спомните за моментите, когато ви е било трудно, но в трудностите сте успявали да се почувствате истински щастливи. И ще ви се чете! Много ще ви се чете, защото всяка следваща история е изпълнена с надежда. С копнеж към малките неща. Приятели, където и да сте, знайте, че не сте сами - светът е малък... и е пълен с българи." Мария Миразчийска - Мариачи ... |
|
|
Историята на Пенелопа, знаменитата съпруга на Одисей, както не е разказвана никога досега. Седемнайсет години са изминали, откакто Одисей, царят на Итака, е отплавал, за да воюва край стените на Троя. С него са заминали и всички мъже, които могат да държат копие, оставяйки на острова само жени, деца и старци. Пенелопа е почти дете, когато се омъжва за Одисей. Докато той е жив, тя е в безопасност. Но сега, години след като всички други оцелели царе и герои са се завърнали, от Одисей и хората му няма и следа... освен ако не се броят няколко песни на скитащи поети, които разказват за сирени и циклопи. Слуховете за съдбата ... |
|
|
Сборник с лозунги от времето на социализма."След глад и мизерия - тежка индустриализация! Рейган - враг номер едно на тутраканската селищна система. Обещаваме да намалим стойността на един човеколеглоден с 0.02 ст. Да живее 10-и септември, ден на народната милиция - единствената опора на народната власт! 25 години размяна на циркови номера между СССР и България!" Из книгата ... |
|
|
"И пролетта може да бъде жена, и природата може да носи невестини одежди, и мечтата може да има женски лик. Това е поезия за жената във всичките ѝ форми и отражения - влюбената, неразбраната, боготворената, чувствената, дъщерята, майката, вечната, та чак до онази, оставила силата си да отеква поколения след себе си. За честта да бъдеш жена." Десислава Илкова ... |
|
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
|
|
Кой все още пише писма в днешно време? По старомодния начин - на хартия и на ръка? Кати Валдщайн. Кати иска да започне нов живот. Ето защо решава да напише прощални слова към всеки човек, който ѝ е повлиял по някакъв начин - дружелюбната касиерка в супермаркета, строгата учителка по математика, безразличния ѝ бивш съпруг... Общо 37 писма, написани на хартия за сандвичи, която баща ѝ е събирал специално за нея. Но тези писма изкарват някои тежки истини и неподозирани тайни наяве. В този повратен момент от живота си, Кати среща мистериозния Северин. Двамата наистина изглеждат родени един за друг, но не ... |
