В романа авторът с типичния си жив, пластичен и едновременно с това безкрайно достъпен стил на литературния изказ разказва увлекателно една привидно фриволна история от прехода, под сатиричния слой на която читателят открива дълбоките манипулативни течения, чието влияние усещаме в ежедневния си живот на всички равнища. Книгата представлява интерес за широката читателска аудитория, ценяща съвременната българска проза. "Става дума за Държавна сигурност. За онази "старата Държавна сигурност", която расте, но не старее. И е иззела от държавата толкова много функции. Какво си мислите, че нашата Агенция си ... |
|
|
Адаптирано ученическо издание. ... "Моите спомени, птици в нощта, скитат бездомни, скитат унесени вън от света. Моите песни, сенки без път, блесват нечути в скръбната есен - и пак замълчат. Моята лютня, писък в нощта, стене прокудена и безприютна вън от света."Из "Птици в нощта", Николай Лилиев ... |
|
|
Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Книгата е част от специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различните гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
В ръцете ви е мрачната аутопсия на българската енергетика. Знаете ли например, че само за ремонтните дейности в централите отиват над 2 милиарда лева годишно? И че реалните изпълнители получават едва 20 на сто от тези пари? Това е един от най-сериозните канали, захранващи политическата корупция и олигархичния тип управление в България. Знаменитият консултантски договор на Ахмед Доган е на стойност 2 милиона лева. От тези пари той е платил общо 50 000 лева на истинските консултанти - едва 2.5 на сто от парите на данъкоплатеца! От всички пари на обществото, които потъват в енергийната система, поне 40 на сто се отклоняват в ... |
|
|
Песните, с които Тенко Тенев се носи по вълните на пространствата на любовта и смъртта са изтъкани от нежност, страстно вглеждане в реалността, от мека печал и мрачно отчаяние. С непринудената наивност на дете и мъдростта на античен мъдрец той се опитва да проникне в дълбинната същност на метафората и стиховете му пресътворяват грубата и ръбата реалност с меки тонове на импресионистично озарение. ... |
|
|
Символизмът е в основата на поезията на Ахмед Хамди Танпънар. Същият стил се наблюдава и в неговите романи. Докато в своята поезия той застъпва метафизическите тенденции и естетическите виждания, за прозата той избира социалната тематика. Неговите романи разказват, по характерен за него начин, за богатите житейски истории и проблемите на Турция. Анализите, които Танпънар прави, проучвайки трудностите, изживени от турците в опитите им да променят цивилизацията, съдържат ценни разсъждения за турското общество и неговата структура, които заслужават да бъдат взети под внимание. Романът "Институт за точно време" ... |
|
|
Иван Гарелов е роден на 6 февруари 1943 г. в с. Смилец, Пловдивско. Завършва журналистика в Софийския университет през 1967 г. Работи във в. "Народна младеж" (1968 - 1969) - като редактор, в БТА (1970 - 1973) - като редактор, в БНТ (1973 - 2000) - като редактор, зам.-главен редактор и продуцент, водещ и продуцент на обзорното информационно политическо предаване "Панорама", в Нова телевизия (2000 - 2001) - като директор на Новини и актуални предавания, в Би Ти Ви (2004 - 2006) - като водещ на телевизионната игра "Вот на доверие". Автор е на книгите "Идвам от Израел" (1986), " ... |
|
|
За първи път на български! ... Това е книга, която Лев Толстой е смятал за своя най-значим принос към човечеството, за голямото дело на последните години от живота му. Любимо четиво на мнозина в дореволюционна Русия, забранен и забравен при комунизма, а наскоро преоткрит и приветстван с голяма вълнение, "Календар на мъдростта", в който великият писател е събрал мисли на мнозина известни и влиятелни философи, писатели и общественици, е своеобразен наръчник за всеки ден, който озарява пътя на достойния живот със светлина, непомръкнала с времето. Несправедливо цензурирана близо век, книгата заслужава да се ... |
|
|
Пролет В очите ти пламват пожари, кръвта ти немирно шуми. Пред тебе светът се разтваря, разтварят се слънчеви дни. Ти имаш любима? - Обичай! Ти вярваш в живота? - Добре! Подай си ръката челична - отвънка е пролет! Здравей! Никола Вапцаров "Във всеки човек има зрънце добро. То често е заровено в сметта на грубия живот. Там стои и чака някоя топла ръка да го изрови, да се докосне до него... За да спечелиш човека, трябва да спечелиш сърцето му." Никола Вапцаров ... |
|
|
"Герой на Нашето време", уважаеми господа, е настина портрет, но не на един човек: това е портрет, съставен от пороците на цялото наше поколение в пълното им развитие. Все пак ще ми кажете, че не може да бъде толкова лош, а аз ще ви кажа: щом вярвате във възможността да съществуват всички трагични и романтични злодеи, защо тогава не вярвате в действителността на Печорин? Щом се любувате на измислици, не намира у вас пощада? Може би затова, че в него има много повече истина, отколкото бихте желали? Ще кажете, че нравствеността не печели от това. Извинявайте. Твърде много хранихме хората със сладкиши; стомахът им ... |
|
|
"Признава всичко неговата сила; мечтите му са сякаш нишки свила - ръцете майчински с тях пелени тъкат; езикът му като орфична песен държи умело хоровода бесен на мислите и само той им дава плът!... Той язди бурите. Небето вечно младо звездите си му даде - като стадо минават те край него, да ги преброи, и вика бездната от дълбини незнайни:"Небе, останаха ли в тебе тайни? Аз нямам вече моите! Човекът ме разкри!" Из книгата ... |
|
|
Откъс от книгата: "Не може да се каже, че Иван Иванов беше пристрастен към четенето. Даже напротив! Но, пристигнал в столицата и станал началник, той не можеше да не възприеме споменатия вреден навик. И правеше огромни усилия да преодолее известната на всички книга на Коелю. За да има какво да прави, докато чете, Иван си замезваше с луканка или пастърма. Смучеше си по някое резенче и го използваше да си отбележи докъде е стигнал. Така книгата на Коелю постепенно придоби истински кулинарен вид. Мазните страници наподобяваха добре препечени кори за баница, но дъхът, който се носеше от нея, не беше приятен. Имаше ... |
