"... докато накрая ще те целуна по сърцето, защото те искам, ще ухапя кожата, която тупти върху сърцето ти, защото те искам, и със сърце между устните ми ти ще бъдеш мой, наистина, с моята уста в сърцето си ще бъдеш мой, завинаги, ако не ми вярваш, отвори очи, любими господарю мой, и ме погледни, аз съм, кой би могъл да заличи някога този миг, който се случва, и това мое тяло, без коприна вече, твоите ръце, които го докосват, твоите очи, които го гледат..." Из книгата ... |
|
|
"Обожавана моя, само Бог знае колко ми липсва в този посърнал час утехата на Вашето присъствие и ободрението на Вашите усмивки. Работата ме уморява, а морето се противи на упоритите ми опити да го проумея. Не съм мислил, че може да е толкова трудно да се изправиш пред него. И се лутам с моите инструменти и моите тетрадки, и не намирам началото на онова, което търся, входа към какъвто и да е отговор. Къде започва краят на морето? Или дори: какво казваме, когато казваме: море? Грамадното чудовище ли изказваме, способно да погълне всяко нещо, или вълната, която се пени около краката ни? Водата, която можем да задържим в ... |
|
|
В романа "М-р Гуин" в един момент се споменава за малка книга, написана от англо-индиец, Акаш Нараян, и озаглавена "Три пъти на разсъмване". Става дума, разбира се, за въображаема книга, но във въображаемите случки тя е и далечно продължение на "М-р Гуин" отчасти заради удоволствието, споделено от автора, "да последвам една определена идея, която имах в главата си". Може да бъде прочетена от всекиго, дори от онези, които никога не са взимали в ръка "М-р Гуин" защото става дума за самостоятелна и завършена история. Това не пречи все пак в първата ѝ част да бъде ... |
|
|
В романа M-р Гуин в един момент се споменава за малка книга, написана от англо-индиец, Акаш Нараян, и озаглавена Три пъти на разсъмване. Става дума, разбира се, за въображаема книга, но във въображаемите случки тя е и далечно продължение на M-р Гуин отчасти заради удоволствието, споделено от автора, да последвам една определена идея, която имах в главата си. Може да бъде прочетена от всекиго, дори от онези, които никога не са взимали в ръка M-р Гуин, защото става дума за самостоятелна и завършена история. Това не пречи все пак и първата ѝ част да бъде спазено онова, което M-р Гуин обещава - допълнителен поглед върху ... |
|
|
Третият роман на Алесандро Барико ще ни въведе в началото на миналия век, когато човекът става свидетел на едно ново изобретение, призвано да промени света - автомобила. Неговата поява ще промени представите за скоростта, механиката и модерната техника. И също ще промени хоризонта на човека от бавния ритъм на живот към откриване на нови и непознати неща. Свидетел на тези епохални събития за човечеството е Ултимо Пари, син на беден и обикновен селянин от областта Пиемонте, чийто бащата продава единственото си богатство - двадесет и пет крави, за да превърне обора в гараж. Ултимо е едно момче, което, както го представя ... |
