При възвръщането на Южна Добруджа по силата на Крайовския договор от 7 септември 1940 година, българският народ за първи път след многото преживени страдания и огорчения от коварствата и неправдите през 1913 и 1919 година се радва и ликува. За първи път след националните катастрофи България си възвръща част от отнетите ѝ изконни земи. Радостта е голяма и затова, че за първи път народни въжделения се постигат по мирен път, без разорителни войни и кръвопролития, без сираци и вдовици, а с преговори, заявен неутралитет в световния конфликт и с търсене на баланс в отношенията си с великите сили. Най-радостни са ... |
|
Малко книги са оставили толкова трайна следа в световното образование, колкото "Усъвършенстваният Монтесори метод". В два тома са събрани едни от най-ценните разсъждения на д-р Мария Монтесори за човешкото развитие, педагогиката, въображението, религията и отношението на науката към детството. Ще се запознаете не само със същността на Монтесори метода, но и с важни за човешкото развитие теми като свободата в детското възпитание, ролята на възрастния във формирането на човешкия ум, морала и други. Този първи том включва добавен от Марио Монтесори предговор, както и графики, които помагат за разбирането на ... |
|
Кемалистката пропаганда в България през междувоенния период, и по-специално тази част, която се отнася до изселването на турското население от страната през 30-те години на миналия век, продължава да бъде недостатъчно позната в своята същина. Въпреки множеството текстове в българската историография, посветени на периода, за тези събития се говори бегло и в съвсем обобщен вид. Изселническият процес е първият от началото на самостоятелното съществуване на Българската държава, планиран и контролиран политически от България и Турция, при това на основата на двустранен договор. Сложните и неразрешени проблеми в ... |
|
Криза на идентичностите и социална критика. ... Тази книга е посветена на разломите на епохата - размествания на социалните пластове, отслабване на социалните връзки, растяща социална фрагментация през последните няколко десетилетия, които, разкъсвайки бентовете на утвърдените идеологически, политически и социални категоризации, предизвикват дълбока криза на колективните идентичности. Разломите на епохата обхващат и социалната критика, която, макар и призвана да задава посоките на социалната промяна, се оказва в плен на своите остарели интелектуални инструменти и следователно неспособна да разбира днешната историческа ... |