Във всяко общество съществува специален Остров - този на преуспелите, известните, богатите. За хората извън него той е Остров на мечтите, ненавиждан и желан. Винаги са изпращали към него залпове от завист и омраза, но и страстно желание да се озоват на това магическо място, където всичко е възможно. Всъщност мястото е коварно, под спокойната бляскава повърхност се крият подмолни течения и смъртоносни водовъртежи... Главната героиня на романа - Сузи, е скромна, но пристрастена колекционерка, привлечена неудържимо от Острова, главно за да обогати колекцията си. И тя успява - вече се носи по морските вълни заедно с красив и ... |
|
|
Английският писател (1904-1991) е възкресил в романа героя на Сервантес - модерен свещеник със знаменитата фамилия от провинциална Испания. Той на шега нарича потрошената си кола "Росинант", но ето че обстоятелствата го пращат по прашните пътища и то в компанията на местния кмет-комунист, когото пък зове Санчо. Грийн има съдбовния късмет да е сътрудник на британските тайни служби, а не на българските. Агенти са и сестра му, и брат му, а пряк началник в МИ-6 му е самият Ким Филби. За което не само че не го сочат с укорен показалец, ами го четат още повече... "Твоята водка ме изпълва с надежда", споделя ... |
|
|
Още с първия си роман "Цюндел си отива", оценен от критика и читатели като "вертикално излитане" и "една от най-големите малки книги на съвременната художествена литература", Маркус Вернер се нарежда сред най-значимите швейцарски писатели на ХХ век. Наглед белязана от сложни взаимовръзки и пресечни точки предимно с прозата на Макс Фриш, тъканта на този роман вплита нишките на множество алюзии и скрити цитати, които го превръщат в сериозен философски и културен факт, без да отнемат от неговата увлекателност и четивност. Тъкмо напротив. Ранимостта и вътрешната разпокъсаност на главния герой ... |
|
|
Бестселър на "Publishers Weekly". ... Един от най-добрите любовни романи, писани в последните години. Литературно явление, покорило милиони читатели и екранизирано с участието на великите Мерил Стрийп и Клинт Истуд в главните роли. Италианката Франческа вече се е примирила със сивите дни и още по-сивите нощи в дълбоката американска провинция, където е последвала мъжа си и се е отдала на децата и семейството. Робърт Кинкейд вече се е примирил със самотата, на която го обрича скитническия му живот на фотограф по чужди земи и континенти. Но съдбата им е отредила друго: да изживеят любов, каквато спохожда ... |
|
|
Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка или поне така е според легендата. ... |
|
|
"Един преподавател изпитва особено вълнение и гордост да срещне след години свой професионално реализиран студент. Още по-голяма гордост изпитва, когато този студент е станал негов колега. Така беше за мен преди няколко години, когато на една научна конференция срещнах Хюсеин Мевсим, вече доцент в Анкарския университет. Казвам колега не просто в смисъл на университетски преподавател, а в смисъл на филолог, посветил се на посредничество между два езика и две култури в общия контекст на една трагична и величава, изпълнена с превратности обща история. За един сравнително кратък период той успя да представи доста неща от ... |
|
|
"Съчетава проникновеност с мъдрост... Плод на почти необятно въображение." Дейвид Мичъл, автор на Облакът Атлас ... Повечето хора искат да се научат да помнят повече. За Ноел Бурун основната задача, най-обременяващата, беше да се научи да забравя. Не само болезнените моменти в живота, които всички ние предпочитаме да изтрием от паметта си, а всякакви неща. Защото винаги когато Ноел чуеше глас или прочетеше дума, в главата му се образуваха многоцветни форми, служещи за указатели или карти, благодарение на които той запаметяваше с най-големи подробности всяко чувство, настроение, тембър или самите думи от ... |
|
|
От автора на "Ловецът на хвърчила" и "Хиляди сияйни слънца". ... В тази история, разказваща не само за родители и деца, но и за братя и сестри, братовчеди и приятели, Халед Хосейни проследява начините, по които членовете на едно семейство се подкрепят, нараняват, предават, почитат и жертват едни за други. Както и безбройните случаи, в които се изненадваме от постъпките на най-близките си хора в съдбовни моменти. Докато върви с героите по завоите на техния живот и емоции в различни точки на света - Кабул, Париж, Сан Франциско и гръцкия остров Тинос, историята постепенно се разклонява, разраства се, ... |
|
|
"Тази книга не е предназначена нито за учените, нито за философите, нито за богословите. Исках да отговоря възможно най-просто и искрено на въпроса: "Защо останахте верен на религията, в която сте роден?" Франсоа Мориак "В какво вярвам" представя един строг духовен поглед към собственото съществуване с всичките му падения и суети. Искрената изповед на твореца католик удостоверява тясната връзка между писането и религията, свидетелства за вътрешното напрежение между вярата и плътта."Ирена Кръстева ... |
|
|
"Нямаше да остана сам, знаех, че е така. Знаех, че някой ще се влюби в мен. Но предварително бях решил да не прехвърлям своето бреме върху никого. Достатъчно си бях изцапал ръцете и не исках да влизам в нови грехове. Не знам какво Бог нарича грях срещу духа, който според него е непростим, но знам и винаги съм знаел какво е грях срещу плътта... Но аз, Господи, каквото и да направя, съм отговорен пред Теб. Ще положа всички усилия отново да придобия предишната си чистота, защото не мога да се лиша от Теб - о, да, така е! Знаеш, че дори и да бях роден в друга среда, пак бих могъл да се лиша от всичко друго, само не и от ... |
|
|
За романа си "Фарисейката" Франсоа Мориак споделя: "Това е една от най-добрите ми книги, една от тези, в които религиозният опит наистина подпомага романиста. Нищо не показва така добре какви са отношенията ни с Бога, както естеството на влечението ни към хората и към даден човек в частност. Ако той е изворът на всичките ни радости, на всичките ни страдания, ако душевният ни мир зависи от него едничък, всичко е ясно: ние сме възможно най-далеч от Бога, без да сме извършили никакво престъпление". ... |
|
|
„Реймон се изненада от жената, седнала срещу него в работническия трамвай. Той далеч не страдаше, че всяка вечер се слива с човешкия му товар - напротив, приятно му бе да си представя, че пътува сред множество преселници на борда на параход, който цепи мрака. Чувстваше се удобно сред тези хора и далеч не подозираше, че една думичка бе достатъчна, за да изникне изведнъж пустинята, която разделя класите, както разделя и отделните личности. Върховната възможна близост навярно беше в този досег, в това съвместно гмуркане в мрака с трамвая, който пореше вечерния град. Ала тази вечер той видя срещу себе си една жена - тази дама. ... |
