Само смърт ли носи смъртта или още нещо? Може ли в края да видим нещо друго освен край? Ако всяко щастие ще ни струва накрая загуба, готови ли сме да платим цената за това? Едни истории-приказки, които ни разказват за живота и смъртта. За простите човешки взаимоотношения, надежди и копнежи, които изграждат живота и за това, което ни ги отнема безвъзвратно."Вярвам, че човек може да надвие смъртта само като се отдаде истински на живота." Христина Коемджиева Христина Коемджиева е автор на хумористичните книги от поредицата Бабини неволи. Юрист по образование, завършваща магистратура по философия и белетрист по ... |
|
|
Хагабула е роман в стила на магическия реализъм, който следва пътешествието на Ернан Кортес и неговата експедиция към планината на ацтеките. Разположен в междината на приключенското, философското и фантастичното, романът пита за краищата на света и историята, за разрива на човека с първичните сили на живота, за вечността на желанията и ролята на жените в един обречен свят, създаден от мъже. Героите прекосяват феерична, съноподобна реалност, която ще ги отведе до непредвидими разкрития и развръзка с космогоничен мащаб."Тодор П. Тодоров, когото познаваме с философския му, неоромантичен език, в този свой епически разказ ... |
|
|
Семейство Странд няма от какво да се оплачат - живеят задружно своя нормален живот в Ню Йорк, не са нито богати, нито бедни, сблъскват се с обичайните предизвикателства на средната класа и таят надежди за едно по-добро бъдеще. До нощта, в която дъщеря им се притичва на помощ на богат адвокат, нападнат в парка. Неговата благодарност се изсипва като манна небесна върху семейството и променя необратимо живота им... за добро или лошо. Обичаният от поколения читатели Ъруин Шоу изследва вечните теми за семейството и дома, за успеха и провала, за любовта и омразата, за цената, която плащаме за всичко, получено даром. Както и ... |
|
|
Тази книга не е дневник на експедиция с каяк в Черно море, нито просто сборник с разкази (въпреки че формално е точно такава). В историите за хора, приятелства и предателства, мечти и реалност, отношения и слабости пулсира пълнокръвният живот с всичките му нюанси, предаден честно. Да пише честно и увлекателно не всеки успява. Има автори, не много, които също пишат честно, но скучно. А Петър Делчев за сетен път вълнува, радва и приобщава. Случките и описанията около експедицията, размишленията за мореплаването, катеренето и алпинизма са достигнали своя екзистенциален абсолют. Читателят е изправен, подобно на петте sola на ... |
|
|
Все още Усмихвай се... Все още ходиш по земята. Все още гледаш горе слънце и луна. Все още те облъхва долу дъжд и вятър. Все още чувстваш с тялото си студ и топлина. Ръцете ти все още носят тежки книги за минали животи и за древни дни. Я хайде разтвори ги... Опитай... Прочети ги. На рафта стар на времето отново ги върни. Не си мисли, че пръв откриваш вечни истини. Отдавна всичко знае земният човек. И твойте днешни мисли са всъщност чужди мисли Хилядолетия... Предавани до нас... От век на век. Свикни със тази мисъл, че утре ще те няма. Това е непременен и вечен ритуал. Тогава ще узнаеш сам тайната голяма и кой те е ... |
|
|
Някои от тези разкази отдавна са станали част от собствената ни история, минали са граници, превърнали са се във филми. Сред тях са Сляпата Вайша, Обащиняване, Кристин, която маха от влака, Белите гащи на историята, Коледната душа на едно прасе, Закъснелият дар, Да търсиш Карла в Лисабон, Божури и незабравки, И всичко стана луна.... Първата история е писана преди 25 години, последната - миналата Коледа. Истории с предчувствие за чудо, както казва Гаустин - за любов и разминавания, за влакове и гари, за последните 8 минути и 19 секунди на Земята, защо е важно да търсиш и да не намираш една жена. И как в някои разминавания ... |
|
|
Марек Марек чете с упоение, пие до припадък, а в тялото му от дете пулсира болката, увеличавана непрестанно от заселилото се вътре в него птичище - нематериално, неназовимо и не повече птицеподобно от него самия. Еди-кой си всяка вечер разказва зимата, понеже зимата трябва да бъде разказана, за да дойде лятото. Франц Фрост сънува несвои сънища, мощни лоши сънища, които изтощават докрай ума и изчерпват действителността. Монахът Пасхалис иска да стане жена; да е някой друг и някъде другаде. Ерго Сум бил ял човешко месо, а всеки, който навкуси от човешки вътрешности, по необходимост се превръща във вълк. Ясновидеца вижда ... |
|
|
"Думите... Сякаш целият ми живот е минал в търсене на точните думи. Наистина ли е толкова важно да назова? Тези месеци често чувам: "Стига си анализирала. Спри да го мислиш". Или "Господи, след толкова обсъждане, наистина ли живееш истински?". Дори: "Прекалено много говориш. Не трябва да казваш всичко. Остави нещо за себе си". Думите са част от живота ми. Толкова важна част, че са ме завладели. Нощем се събуждам, защото фраза се е родила в главата ми. Все още не скачам от леглото, за да я запиша, но през деня се връщам към нея. Наоколо се нареждат други думи, нейни приятелки. Те си ... |
|
|
"Панорама" запази гражданския мир. Тя се превърна в институция. От нея политиците се учеха на толерантност и плурализъм. Хората от цяла България вярваха на Гарелов." Желю Желев, първи президент на демократична България, първи лидер на СДС "Българското общество пое по пътя на демократичните промени в огромна степен благодарение на "Панорама". Веселин Методиев, вицепремиер в кабинета на Иван Костов, историк "Панорама" с Иван Гарелов е част от историята на прехода." Тончо Жечев, литературен критик, историк "Гарелов не отразяваше политиката. Той я правеше." Соломон ... |
|
|
"В разказите - както и в романите си, Николай Табаков не изневерява на себе си: описва чешити, описва чудесии, описва самобитности. Описва живота така, че да го превърне в литература, а литературата я кара да описва така, че да се превърне самата тя в живот. А той, авторът, Николай Табаков, обича с неподправен хъс и с преданост и единия, и другата, и тази негова обич избива върху писателското му перо с цялата си свежест, с всичкия му талант. И се предава на нас, читателите, които четем чешитските му разкази, чешитски и самобитни, и се радваме на чудесиите в тях, с цялото си сърце се радваме и - радвайки се, сами ... |
|
|
"Защо лаят краставите магарета" е написана в характерния журналистически стил на Калин Тодоров, отличаващ се с овладян тон, прецизна фактология, изненадваща информация. Това не е гола публицистика или полусъблечена есеистика, а по-скоро нов тип разследваща журналистика, разглеждаща от невидимите събития зад завесата на съвременната българска преса, така и невидимите страни до днешната гореща война между САЩ и Русия. Да, докато кучетата (или краставите магарета, това е без значение) си лаят, новите реалности кристализират пред очите ни. Прави са китайците: не дай боже да живееш в интересни времена! Е, бива и ... |
|
|
Легендите на всеки народ разказват за битките, победите и странстванията на хората от далечни времена, описват техните мисли и стремежи и така представят историята на тяхната раса. Тази книга с хавайски легенди, събрани от Уилям Дрейк Уестървелт, е за всички, които се интересуват от историята на Хаваите и първоначалните им обитатели. Древните хавайци разказвали безброй вълшебни приказки за богове, гоблини и героични подвизи. Така възникнали многобройни легенди, свързани с конкретни селища и райони на Хаваите, част от които са представени тук. Запознайте се с легендата за хлебното дърво, вижте кои са боговете, които ... |
