"Виктор Семьонович Гнездилов неистово и самоотвержено се бореше за чиста репутация. Кариерата му се разви гладко, започна от помощник-прокурор, следващите петнайсет години, до началото на 90-те, стигна до заместник-прокурор на областния град и в края на хилядолетието се доближи до заветната черта: областният прокурор Гнездилов, служител на закона с безупречна репутация, истински юридически професионалист, върху когото никога не бе падала дори сянка от подозрение за корупция или злоупотреби, трябваше всеки момент да получи назначение във Върховния съд на страната.
Светлана Дмитриевна много тежко преживя деветдесетте, когато кариерата на мъжа ѝ се развиваше стремглаво. Тя искаше толкова много неща! Пред тях се отваряха невероятни възможности! Най-накрая можеха и те да си позволят да поживеят като героите от западните филми, онези френските или американските. Да обиколят света, да се возят на престижна кола, тя да носи диаманти и дълги кожени палта, да си построят или да купят голяма къща в околностите на столицата до горичка с езеро, да канят гости на пищни приеми... Желанията я изпълваха, задушаваха я, щяха да експлодират в нея. Та Светлана беше толкова млада, изглеждаше толкова добре, беше пълна с енергия, беше само на трийсет и седем... четиресет... четиресет и три... Животът беше пред нея!
Но нищо от желаното не бе позволено. Виктор Семьонович се съгласяваше максимум на ваканция в Турция в евтин хотел и тънко златно пръстенче, купено от местен занаятчия. Почиваха там всичко на всичко два пъти. Най-често прекарваха отпуската в Русия.
– Заместникът ти още миналата година си построи триетажна вила - смутено отбелязваше Светлана.
– Ще го приберат - бързо отговаряше Гнездилов. – Много скоро ще се озове зад решетките, ще видиш. Не може години наред да взема рушвети, накрая ще си плати, че е бъркал в меда.
Той не позволяваше да се купува нищо, което би надвишило семейните доходи, определяни от двете им заплати - неговата и на жена му. Когато синът им - Виталий, си отвори фирма и започна да печели добре, Гнездилов-баща категорично отказваше да приема от него пари и скъпи подаръци. "После не можем да се отървем - обясняваше той. – Всички чиновници, които не живеят според заплатата си, регистрират фирми и недвижима собственост на името на роднини. Юридически не можеш да ги пипнеш, но няма наивници, всички знаят и злобно се усмихват зад гърба им. Да, от гледна точка на закона всичко изглежда чисто, но както се казва, лъжичките се намериха, а подозрението си остана. Репутацията им е опетнена, както и да го увъртат. Аз не мога да допусна подобно нещо. Ние с теб и Витя ще сме наясно, че колата е подарък от сина ни, но всички останали ще са убедени, че вземам рушвети, и върви доказвай после на общественото мнение, че не е вярно."
Той никога не използваше служебните си връзки и на никого не се обаждаше с молба за съдействие. Строго мъмреше Светлана, ако забележеше, че тя се усмихва на някой мъж, погледнал я с интерес.
– Ти си ми жена, трябва да си безупречна и да не даваш никакви поводи за злословие - твърдеше Виктор Семьонович. – Твоята репутация е и моя, а репутацията е единственото съкровище, ценност, която държим в ръце. Колкото и внимателно да се грижим за здравето си, то може да ни подведе, било то заради наследственост или нещастен случай. Обстоятелствата също могат да са против нас. Могат да ни подведат хора, на които сме възложили много надежди. Има толкова много фактори, неподвластни на човека. И само репутацията ни напълно и изцяло си зависи от самите нас.
Светлана Дмитриевна си купуваше дрехи от пазара, а продукти - от кварталните магазинчета. При всяко следващо повишение на съпруга си наум си повтаряше: "Витя е прав. Ето че пак му дадоха хубава длъжност. Нали можеха да назначат когото и да било, пълно е с юристи и все са активни, ловки, корумпирани, но избраха него. Защото има безупречна репутация. А аз съм просто една глупачка с жалки мечти за красиви и скъпи вещи".
Накрая тя се примири. Свикна. Научи се да си припомня чувствата от младостта си, когато честността и неподкупността на Виктор Гнездилов предизвикваха искрената ѝ възхита и безкрайно уважение. Така ѝ беше още по-лесно: тя отново се чувстваше двайсетгодишна красавица, подпряна на рамото на умен и сериозен зрял мъж. Беше по-лесно да не се ядосва, да не се нервира, да не преживява, да не взема решения, да не се бори за нищо и нищо да не отстоява. Да живее по неговите правила, да признава исканията му за справедливи и уместни, вярно да служи на репутацията му, следователно и на кариерата му, на семейството и на общото им бъдеще. Наистина бъдещето ѝ изглеждаше мъгляво, но можеше да не мисли за това, нали си имаше Виктор, а той със сигурност знаеше какво да направи, за да се случи и бъдещето по най-добрия начин.
Светлана Гнездилова прекрачи в новия век убедена, че мъжът й е прав винаги и безусловно за всичко. Резултатът от усилията му не закъсня - зае мястото на съдия от Върховния съд на Руската федерация. След няколко месеца щяха да се преместят в Москва. Като някоя пълна глупачка, обезумяла от открилите се пред тях възможности, преди искаше палта, бижута, вила, елитно частно училище за умния Виталик в Швейцария! Как не разбираше докъде можеха да стигнат така? Едни ги убиха, други бяха хвърлени зад решетките, трети избягаха в чужбина и се крият като мишки, четвърти се заеха с бизнес и живеят като върху буре с барут, лавирайки между закона и бандитите. И къде са сега жените им, дето се перчеха с модни парцалки и скъпи накити? Разбира се, има доста от онази порода хора, дето са откраднали чудовищни суми и успешно продължават кариерата си на държавни служби, но да си кажем честно, животът им е кълбо от нерви и страх, интриги и гадости, подлост и предателство, с една дума - кал до ушите. Светлана не иска такъв живот за себе си и близките си. Чистота, честност, душевен покой - това са стълбовете, на които се крепи животът. На нравствената чистота.
Когато стана онова, което стана, тя нито за миг не се усъмни в правотата на Виктор Семьонович. Много страдаше, но успя да се самоубеди, че страданията ѝ са резултат от нейното собствено несъвършенство. Тя е глупава, иска да постъпят неправилно, а Виктор е умен, знае какво трябва да се направи. Годините смирение бяха заглушили в нея всякаква способност за бунт."
Из книгата
Рейтинг: 8.00 / 1 глас
