Съставители: Нина Киселова, Сузана Хазан. ... "Изданието, подготвено от Държавна агенция "Архиви" и издателство "Изток-Запад", съдържа в цялост дневника и спомените на големия български политик и държавник Никола Мушанов. Дневника си Мушанов започва да води на 19 юни 1913 г., когато е на 36 години, а последните записи в него са от 9 юли 1950 г., когато е на 78. Впечатляващи са последователността, упоритостта и дори стоицизмът на автора, който, макар и с продължителни прекъсвания (42 години), съумява неизменно да записва най-важното и стойностното около себе си, да разсъждава трезво и рационално ... |
|
|
Посвещава се на всички мъже, навлезли в 70-те си години. ... "Животът не е това, което си преживял, а това, което помниш и това как разказваш за него." Габриел Гарсия Маркес "Родил съм се в Перник на 30 март 1946 г. След три години, когато съм започнал да се ориентирам в околния свят, градът е преименуван на Димитрово - на името на Георги Димитров. Това име се запази до 1962 г., когато отново възстановиха старото вековно име Перник. Родителите ми, и двамата от село Витановци, се сгодили през юли 1945 г., правят сватба през август в селото и през ноември се местят в Перник - в кв. "Клепало", в ... |
|
|
Изгубеното ще бъде намерено... Книгата е част от поредицата "Кралете на трилъра" на издателство "Бард". ... Вашингтон. Професорът по символика Робърт Лангдън е повикан в последния момент да изнесе вечерна лекция в Капитолия. Само минути след неговото пристигане обаче в центъра на Ротондата е открит ужасяващ предмет, носещ пет символа. Той познава в него древна покана, зовяща получателя си към отдавна изгубен свят на тайна езотерична мъдрост. Уважаваният наставник на Лангдън Питър Соломон, филантроп и виден масон, е отвлечен брутално и професорът разбира, че единствената надежда да спаси живота на ... |
|
|
"Двадесет години след смъртта си КГБ на всемогъщия Съветски съюз все още обсебва въображението. От обикновения гражданин до професионалистите от ДСТ самото споменаване на магическото съкращение предизвиква особен блясък в погледите и неизменната въздишка на съжаление: "Тогава поне имахме достойни противници!". Противник, а не враг, защото някогашната най-могъща централа в света – не само по ресурси, но и по постижения и качества на своите служители – внушава уважение и дори възхищение у всички ветерани от единствения боен фронт, който си струва, този на сенките и мрака. За всички, които се съмняват, ще ... |
|
|
След публикуването на книгата "Мистър Бог, тук е Ана" разказът за малката Ана с неговите неподвластни на времето истини заживява в умовете и сърцата на милиони читатели по света. Авторът Фин е залят от молби да се върне към спомените си за нея. Минават малко повече от десет години преди появата на «Книгата на Ана» и още толкова преди появата на "Ана и Черния рицар". "Проблемът със спомените не е в това, че не са верни. Просто са прекалено много, за да бъдат записани. Всичко, което преживях през тези няколко години, би отнело десетократно повече време да бъде разказано в сравнение със самото му ... |
|
|
Историята на едно много специално приятелство ... Единственото нещо, известно за Фин, автора на "Мистър Бог, тук е Ана", е, че е написал и "Ана и Черния рицар", а освен това е съставил "Книгата на Ана", придружавайки я с коментари. А единственото нещо, което би могло да се каже за тази трилогия е, че е уникална и няма аналог в световната литература. "Мистър Бог, тук е Ана" е първата книга за момиченцето, което Фин намира късно една вечер в средата на 30-те години на миналия век в Лондон. Той се представя съвсем лаконично: "За моя милост не е чувал почти никой, но все пак мисля, ... |
|
|
След големия успех и читателско признание за "Картини от три Българии", неуморният доайен на българската журналистика Петко Бочаров предлага на вашето внимание втора част от мемоарния опус "Лица и съдби от три Българии". "...С тази книга ще се опитам да разкажа за съдбите на хората ( но съдби имат и животните, пък и един имот може да има съдба, както съм намислил да покажа), с които съм бил по-малко или повече свързван и които са оставили в съзнанието ми носталгична следа..."Петко Бочаров "Притичвам през улицата, но преди да вляза питам Наси къде е Лупу. Той ми отговаря, че е в къщата и ... |
|
|
"Ах, Париж!!! Моя Любов! Най-дългата любов в живота ми. Сънувам го често и усещам парфюма му - аромат на кафе "Житан", Сена, любов и вечност. Благодаря на Емил, че ме заведе за пръв път там. направихме едни знаменити концерти в театър "Л'Еуропеен"... В началото оркестърът, Васко Андреев, Кушлеви и аз спяхме в един хотел в Латинския квартал, а Емил и Мариета живееха в къщата на Далида в Монмартър. След няколко дни се преместих при тях. Гледахме от балкона Далида и прекрасната и градина и тя ни махаше усмихната..." Богдана Карадочева ... |
|
|
Културно-исторически анализ с приложение на системна биография. ... "Мисли се обикновено, че Стоян Михайловски е изолирано явление в културната ни история и че делото му стои усамотено. Този възглед не е правилен. Делото на българския Ювенал стои в здрава връзка с развитието на българската литература... Непримиримостта го свързват с Презвитер Козма, като него Михайловски е гневен, страстен, дори педантичен. Роднее и с отца Неофита Хилендарски, наречен Бозвели - от съчиненията на когото ще да се е ползвал, понеже се откриват стилови влияния, като него - смел, вулканичен, романтичен, като него фанатичен родолюбец... ... |
|
|
"Азъ обичам своето отечество!..." Предсмъртните думи на Мара Бунева "На 13 януари 1928 г. в град Скопие, при стария мост на река Вардар, героичната българка Мара Бунева застреля сръбския злодей Велимир Прелич. Застреля джелатина Прелич, прочул се най-много със своите варварски жестокости и мъчения над мирното население по Вардарско. И то жестокости, извършени само над поробените българи, за да се сбъдне вековната мечта на сръбските поробители - българин да не остане в сръбския дял на Македония. След атентата, за да не попадне жива в ръцете на сръбските изверги, Мара Бунева насочва пистолета срещу себе си ... |
|
|
Сигурно няма човек, докоснал се до поезията на Руми и останал безразличен, прочиташ цитат в някоя книга и великия ирански поет и мистик ти става любим. Независимо, че само няколко стиха могат да те омагьосат, двустишията на Руми в тази книга са претворени в проза, за да може по-лесно да се забележи ценното в съкровището – тук може да се прочете само на страница и половина „Алхимикът“ на бразилеца Коелю. „Мисълта е това, което отваря път – пътя, който води към истината“, а въвличането ни в мисълта е съпроводено от различни прояви на страх. Книга за всички, които искат да се вгледат в съкровената човешка природа. ... |
|
|
"Книгата предлага нов поглед към българската литература от XVIII и XIX век, от времето на Паисий Хилендарски до първото следосвобожденско десетилетие, когато на литературната сцена излизат Иван Вазов, Захари Стоянов и други. За разлика от традиционните литературни истории, този труд е изграден на жанров принцип - отделните дялове проследяват еволюцията на поезията, белетристиката, драматургията, литературата на факта и критиката. По нов начин са представени редица важни общи проблеми, свързани с еволюцията на представите за литература, периодизацията, общуването с други култури, развитието на идеите и връзката ... |
