До главния редактор на в."Pall Mall Gazette" за самобитността на българите като народ и за техните високи морални качества, Манчестър, 16 септември 1866 г.
До Евстрати Гешов по търговски и семейни въпроси, Цариград, 17 август 1874 г.
До Марко Д. Балабанов за подновяване издаването на в. "Век", за положението в Южна България и след Априлското въстание и за събиране на помощ за пострадалите, за пътувания на кореспонденти на чужди вестници из страната, Пловдив, 30 юли 1876 г.
До Марко Д. Балабанов за положението в Южна България след потушаването на Априлското въстание и сведения за жестокости над българското население, Пловдив, 1/13 август 1876 г.
До Христо Н. Пулиев за посещението на княз Дондуков-Корсаков в Пловдив и по имуществени въпроси, Пловдив 23 май 1878 г.
До Христо Н. Пулиев за полижението в Пловдив и по семейни и лични въпроси, Пловдив, 13/25 юни 1878 г.
До Христо Н. Пулиев за разпокъсването на българската етническа територия на Берлинския конгрес, за бъдещото устройство на Източна Румелия и по семейни въпроси, Пловдив, 30 юни 1878 г.
До архимандрит Методий Кусевич за организиране на мисия на депутация от Източна Румелия в столиците на великите сили по прилагане на Берлинския договор, Търново, 6 март 1879 г.
До архимандрит Методий Кусевич за обсъждане на общонародния въпрос във Велико Търново и за мисията на източнорумелийската депутация по прилагане решенията на Берлинския конгрес, Търново, 9 март 1879 г.
До архимандрит Методий Кусевич с мнение за избора на втори делегат на източнорумелийската депутация и за песимистичните прогнози на английските дипломатически представители в Княжество България и в Румъния за резултатите от мисията, Букурещ, 15 март 1879 г.
До архимандрит Методий Кусевич за мнението на руския посланик във Виена за мисията на източнорумелийската депутация и за евентуална смесена окупация на Източна Румелия, Виена, 19/31 март 1879 г.
До архимандрит Методий Кусевич за позицията на политическите кръгове в Пловдив по мисията на източнорумелийската депутация в Европа, Виена, 19/31 март 1879 г.
До архимандрит Методий Кусевич за избирането на д-р Г. Янкулов за втори член на източнорумелийската депутация, за срещи и разговори на депутацията с общественици и дипломати във френската столица, Париж, 26 март/7 април 1879 г.
До архимандрит Методий Кусевич за отношението на френското правителство и френската общественост към мисията на източнорумелийската депутация, Париж, 30 март/11 април 1879г.
До Евлогий Георгиев за мисията му с д-р Георги Янкулов в Париж с искане за ограничаване пълномощията на султана при прилагане решенията на Берлинския конгрес за Източна Румелия, Лондон, 4/16 април 1879 г.
До архимандрит Методий Кусевич за дейността на източнорумелийската депутация в Париж и приемането ѝ от френския министър-председател Х. У. Вадингтон, Лондон, 6/18 април 1879 г.
До архимандрит Методий Кусевич за срещи и разговори с английски политици и общественици, за надежди да бъдат приети от министър-председателя лорд Р. Солсбъри, Лондон, 13/25 април 1879 г.
До Евлогий Георгиев за мисията в Лондон и за позицията на английските политици и държавници към искането да не се прилагат стриктно постановленията на Берлинския договор, Париж, 24 април/6 май 1879 г.
До Евлогий Георгиев за реакцията на великите сили при преразглеждане на Берлинския договор и за отпечатване на брошура по българския въпрос, Виена, 15/27 май 1879 г.
До Евлогий Георгиев за студения прием на депутацията в германската столица и за предстоящото пътуване в Петербург, Берлин, 25 май/8 юни 1879 г.
До Елена Балабанова за назначаването на Марко Д. Балабанов за министър на външните работи, за атмосферата в София и по семейни въпроси, София, 8 юли 1879 г.
До Евлогий Георгиев за плановете за създаване на Българска народна банка, за пристигането на княз Александър I и за формирането на първото българско правителство, за намеренията на барон Хирш да строи жп линия Ямбол – Бургас, Пловдив, 20 юли 1879 г.
До Марко Д. Балабанов за покана да постъпи на служба в Княжество България, Пловдив, 7 септември 1879 г.
До д-р Константин Иречек в отговор на поздравленията за назначаването му за директор на финансите в Източна Румелия, Пловдив, 26 януари 1882 г.
До Григор Д. Начович за митническите отношения между Княжество България и Източна Румелия, Пловдив, 17 юли 1882 г.
До Григор Д. Начович за приемане поста директор на Народната банка в София, Пловдив, 9 ноември 1883 г.
До Христо Н. Пулиев за Съединението, за промени във временното правителство и за откупуването на жп линията Русе-Варна, София, 11 септември 1885 г.
До Марийка Гешова за пътуването му до Англия и за проведените и проектирани срещи и разговори в Лондон, Лондон, 2/14 октомври 1885 г.
До Марийка Гешова за инструкциите, които е получил от София, за срещата му с У. Гладстон и благоразположението на англичаните към България, Лондон, 6/18 октомври 1885 г.
До издателя на в. “Times” с опровержение на писаното във вестника за изследване на български турци след Съединението, Лондон, 9/22 октомври 1885 г.
До Евлогий Георгиев за отношението на Англия към Съединението и за откупуването на жп линията Русе-Варна, Лондон, 15 октомври 1885 г.
До Евлогий Георгиев за издаването на книга в полза на българите от Луи Леже и за отношението на френското правителство към Съединението, Париж, 21 октомври/2 ноември 1885 г.
До Григор Начович, български дипломатически агент в Букурещ, за решението на правителството да не търси финансов заем, София, 4 април 1886 г.
До Марийка Гешова за намерението му да си подаде оставката като министър на финансите и за евентуалното му пътуване до Букурещ, Търново, 22 октомври 1886 г.
До Евлогий Георгиев за финансовото състояние на Строителното дружество и за взаимоотношенията му с правителството на Стамболов и в. “Свобода“, София, 25 септември 1887 г.
До д-р Константин Иречек за изпращане на статистически данни за България и за дейността на Книжовното дружество в София, София, 28 септември/10 откомври 1888 г.
До д-р Константин Иречек за предстоящи промени в българската администрация и за дейността на Книжовното дружество в София, София, 29 ноември 1888 г.
До д-р Константин Иречек с благодарност за положителните отзиви за научните му публикации и със сведения за български занаяти, София 18/30 януари 1889 г.
До д-р Константин Иречек за публикувани статистически сведения за Княжество България и за откупуването на жп линията Русе-Варна, София, 13 март 1889 г.
До д-р Стоян Данев за Строителното дружество Иван Грозев & Сие и за предстоящото строителство на жп линията Ямбол-Бургас, Букурещ, 24 март 1889 г.
До Марийка Гешова за пътуването му в Англия във връзка с изработването на планове и машини за фабриката в Карлово, Брадфорд, 13/25 септември 1889 г.
До д-р Константин Иречек със статистически сведения за Княжество България, за държавен заем от Лендербанк и за изданията на библиотека „Св. Климент“, София, 24/26 декември 1889 г.
До д-р Стоян Данев, адвокат, за решенията, които трябва да вземе общото събрание от акционерите на Българското строително дружество, Букурещ, 8 януари 1890 г.
До д-р Константин Иречек за труда му „Княжество България“, София, 28 март/9 април 1891 г.
До Михаил Сарафов за съгласие на Евлогий Георгиев да закупи недвижим имот в Солун в полза на местната българска община, Суботица, 5/17 април 1894 г.
До Екзарх Йосиф за съгласие на Евлогий Георгиев да закупи недвижим имот в Солун в полза на местната българска община, София, 12 април 1894 г.
До Васил Кънчов за покупката на къща в Солук в полза на българската община, за политическото положение в Княжество България, София, 3 май 1894 г.
До Евлогий Георгиев за падането на правителството на Стефан Стамболов, за образуване правителство с министър-председател д-р Константин Стоилов и по делови въпроси, София, 20 май 1984 г.
До Михаил Сарафов за закупуване на недвижим имот в Солун с дарени от Евлогий Георгиев средства, София, 26 септември 1894 г.
До Григор Начович, министър на външните работаи, за агитациите на английския вицеконсул в Пловдив против данъка за акцизите, София, 19 януари 1895 г.
До Евлогий Георгиев за посещението на д-р Константин Стоилов във Виена, за отношението на Австро-Унгария към политиката на българското правителство, за подписаната търговска спогодба между Княжество България и Румъния, София, 26 февруари 1895 г.
До А. П. Зарзов за проучване условията за осъществяване на преобразования във финансовата и данъчната система в Княжество България, София, 3 април 1895 г.
До Григор Начович, министър на външните работи, за мнението му по предстоящата среща на княз Фердинанд с представители на Върховния македонски комитет, София, 9 април 1895 г.
До Евлогий Георгиев за необходимостта от дарение за благотворително дружество „Йосиф I” в Цариград, за предстоящото посещение на българска депутация в Русия, по делови и семейни въпроси, София, 8 юни 1895 г.
До Евлогий Георгиев за убийството на Стефан Стамболов, за посещението на българската депутация в Русия и по делови въпроси, София, 7 юли 1895 г.
До Евлогий Георгиев за колебанията на княз Фердинанд по покръстването на престолнаследника Борис и за позицията на правителството, за осъществяване на намерението да се направи благодеяние на българския народ, София, 22 януари 1896 г.
До д-р Константин Стоилов , министър-председател, за преговорите на Княжество България и Австро-Унгария за сключване на търговска спогодба, София, 3 септември 1896 г.
До д-р Константин Стоилов, министър-председател, с молба да ходатайства пред княза за приемането на оставката му, София, 11 октомври 1896 г.
До д-р Константин Стоилов, министър-председател, за разногласия в Министерския съвет по намаляването на бюджетните разходи за 1897 г., София, 12 декември 1896 г.
До д-р Константин Стоилов за приемането на оставката му от княза, София, 30 декември 1896 г.
До д-р Константин Стоилов за разговора с румънския министър-председател Д. Стурдза и за аудиенцията с крал Карол I, Букурещ, 9 април 1897 г.
До д-р Константин Стоилов, министър-председател, за аудиенцията му с румънския престолнаследниц княз Фердинанд, Букурещ, 15 април 1897 г.
До Марийка Гешова за болестта на Соня Пулиева и за официалните му срещи с румънски държавници и престолнаследника княз Фердинанд, Букурещ, 15 април 1897 г.
До Христо Василев за строежа на българска болница в Цариград, София, 1 юни 1897 г.
До Марийка Гешова за смъртта на Евлогий Георгиев и за отварянето на завещанието, с което от определен за универсален наследник, Букурещ, 8 юли 1897 г.
До Марийка Гешова за официалното отваряне на завещанието на Евлогий Георгиев и за по-важните разпорждания в него, Букурещ, 9 юли 1897 г.
До Марийка Гешова за намеренията му по изпълнението на завещанието на Евлогий Георгиев и за срещата с княз Фердинанд в Гюргево, Букурещ, 26 юли 1897 г.
До Марийка Гешова за впечатленията му от Цариград и о. Халки и за строителството на българската болница, Цариград, 1 септември 1897 г.
До Марийка Гешова съвети за поведението ѝ пред роднините ѝ за предстоящите му пътувания, Букурещ, 11 юли 1898 г.
До синовете му Евстрати, Никола и Евлогий за обучението и възпитанието им и по семейни въпроси, Букурещ, 24 юли 1898 г.
До Марийка Гешова за лечението на сина им Евстрати и по семейнивъпроси, Бад-Хал, 13/26 август 1900 г.
До Стоян Заимов за дарение за построяване на мавзолей на всички загинали около Плевен герои по време на Освободителната война, София, 11 януари 1903 г.
До Марийка Гешова за хода на процеса по наследството в Букурещ, за смъртта на Петко Каравелов и за своето лечение, Виена, 25 януари 1903 г.
До Марийка Гешова за лечението си и по лични проблеми, Виена, 2 февруари 1903 г.
До Марийка Гешова за заплахи и искания на пари, за финансови операции на кантората, за политическото положение и правителствената криза в България, Букурещ, 3 май 1903 г.
До Марийка Гешова за неодобрение на публикация във в. „Мир“ и по лични и семейни въпроси, Будапеща, 28 май 1903 г.
До Анка и Никола Радеви за лечението на Евстрати Гешов, за политиката на правителството по въоръжаването на българската войска, Виена, 11/24 юни 1903 г.
До Никола Радев за решението си да даде пари за пострадали българи от Македония и за разговорите си с д-р Милен Шишманов и Страшимир Добрович по македонския въпрос, Виена, 20 август 1903 г.
До Анка и Никола Радеви за новините, които трябва да съобщят на Михаил Маджаров, редактор на в. „Мир“, относно позициите на Турция, Австро-Унгария и Русия по македонския въпрос, Виена 21 август 1903 г.
До Теодор Теодоров за участието на Народната партия в предстоящите парламентарни избори и за съвместни действия с Прогресивно-либералната партия, Виена, 26 август 1903 г.
До Евстрати и Никола Гешови за обучението и възпитанието им, за заплахи с искане на пари от лица, представящи се от името на Македонския комитет, София, 9/22 ноември 1903 г.
До Анка и Никола Радеви с мнение и съвети за пътуването на Харитина Ябланска, за поведението на семейството към княза и за езика на в. „Мир“, Виена, 19 август 1904 г.
До Евстрати Гешов с възгледите си относно данъчната система и заемната политика на България, София, 25 декември 1905 г.
До Евстрати Гешов с отговори на поставени въпроси по икономическото развитие на България, за обвиненията по завещанието на Евлогий Георгиев, Будапеща, 28 февруари/10 март 1906 г.
До Георги В. Шопов за готовността му да се предостави всички документи по завещанието на Евлогий Георгиев и за безоснователността на претенциите на българското правителство, София, 12 април 1906 г.
До Димитър Яблански за срещи и разговори с Александър Изволски върху положението в България и на Балканите, Париж, 13/26 октомври 1906 г.
До Анка и Никола Радеви за претенциите на българското правителство по завещанието на Евлогий Георгиев, за срещи и разговори с Александър Изволски и Александър Нелидов за положението в България, Париж, 15/28 октомври 1906 г.
До Анка и Никола Радеви за претенциите на българското правителство по завещанието на Евлогий Георгиев и за срещите и разговорите му с френски и английски политици и публицисти върху положението в Македония, Париж, 17/30 ноември 1906 г.
До д-р Константин Иречек за публикациите му в защита на българската култура, за Университетската криза и за процеса на правителството по завещанието на Евлогий Георгиев, София, 8/21 февруари 1907 г.
До Евстрати Гешов за предстояща международна конференция на Червения кръст и за обществено-политически и партийни въпроси в България, Париж, 9/22 май 1907 г.
До Евстрати Гешов за международната конференция на Червения кръст и за обществено-политически и партийни въпроси в България, Лондон, 3/16 юни 1907 г.
До Анка и Никола Радеви за разговор с Емануил Богориди по положението в Македония и за позицията на част от френския печат по македонския въпрос, Париж, 2/15 септември 1907 г.
До Анка и Никола Радеви за съдебните процеси по завещанието на Евлогий Георгиев и за дейността му пред политици, дипломати и публицисти в защита на българското население в Македония, Париж, 26 септември/9 октомври 1907 г.
До Анка и Никола Радеви за финансова подкрепа на уволнените професори и за политическото положение в България, Виена, 28 октомври/10 ноември 1907 г.
До Анка и Никола Радеви за завземането на Източните железници в Южна България и за позицията на големите европейски вестници по този въпрос, Париж, 17/30 септември 1908 г.
До Анка и Никола Радеви за провъзгласяването на българската независимост и за опасността от международни усложнения и въоръжен конфликт между България и Турция, Париж, 22 септември 1908 г.
До Атанас Шопов за парична помощ за читалище „Отец Паисий“ в Солун, за постройка на болнични заведения в Солунски и Одрински вилаети, София, 23 март 1912 г.
До Михаил Маджаров за отношението на руската дипломация към политиката на българското правителство, за сключване на споразумение между България и Сърбия, за уреждане на висящите въпроси между България и Англия, София, 8 април 1912 г.
До Марийка Гешова за официалното му посещение във Виена и за аудиенцията при австро-унгарския император Франц Йосиф, Виена, 19 май 1912 г.
До Михаил Маджаров за положението в Турция, за политиката на младотурците и за отношението на Англия и Германия към политическия живот в Цариград, София, 10 юли 1912 г.
До Михаил Маджаров за политическия живот в Турция и за политиката на Англия на Балканите, София, 25 юли 1912 г.
До Михаил Маджаров за пропадане на опитите за въвеждане на реформи в Европейска Турция, за необходимостта от формиране на обществено мнение в Европа в подкрепа на балканските държави, София, 16 август 1912 г.
До Михаил Маджаров за политическото положение в Турция, за неспособността на младотурците да направят преобразувания и за решимостта на балканските държави да поискат от великите сили да им предоставят да наложат радикални реформи, София, 4 септември 1912 г.
До Михаил Маджаров за спечелването на Англия за балканските съюзници, за необходимостта от реформи в арменските вилаети, за начало на разногласия между балканските съюзници, София, 12 декември 1912 г.
До Стефан С. Бобчев за руско-българските отношения и за румънските претенции към Южна Добруджа, София, 12 декември 1912 г.
До Андрей Тошев за нежеланието на Сърбия да освободи окупираното крайбрежие на Адриатическо море и за антибългарските действия на сръбските власти в окупираните територии в Македония, София, 23 януари 1913 г.
До Михаил Маджаров за стремежа на българското правителство да поддържа добри отношения със съюзниците си, за разногласия сред политическите кръгове в България за съдбата на Солун, София, 29 януари 1913 г.
До Михаил Маджаров за мисията на д-р Стоян Данев в Петербург, за румънските териториални претенции към България, София, 12 март 1913 г.
До Стефан С. Бобчев за сръбските искания за ревизия на съюзния договор, за румънските претенции към Южна Добруджа и за руско-българските отношения, София, 18 март 1913 г.
До Стефан С. Бобчев за румънските претенции към Южна Добруджа, за сръбските искания за ревизия на съюзния договор и за позицията на Русия, София, 29 март 1913 г.
До Михаил Маджаров за невъзможността България да демобилизира войските си дори и след оттегланедо им от Чаталджа поради трупване на сръбски и гръцки войски в Македония, София, 7 април 1913 г.
До Стефан С. Бобчев за румънските претенции към Южна Добруджа и за позицията на Русия към сръбските искания за ревизия на съюзния договор, София, 18 април 1913 г.
До Марийка Гешова за промяна на правителството в София, за осуетяване на пътуването му до Лондон при обсъждане на въпросите около сключването на мир и по семейни въпроси, Париж, 8/21 юли 1913 г.
До Стефан С. Бобчев за необходимостта да се работи пред Русия и другите сили от Тройното съглашение в подкрепа на България, Виена 1/14 август 1913 г.
До Евстрати Гешов за благотворителната дейност в полза на България, за неточни публикации относно поведението му в периода на Балканската война и по семейни въпроси, Виена, 29 август 1913 г.
До Евстрати Гешов за позицията му и за позицията на министрите и на цар Фердинанд по споровете със съюзниците в навечерите на Втората балканска война, Париж, 20 октомври 1913 г.
До Евстрати Гешов за отношенията между България и Румъния, за участието му в Управителния съвет на дружество „Дачия“ и по финансови въпроси, Монте Карло, 17/30 март 1914 г.
До Стефан С. Бобчев за образуването на Балканския съюз и за позицията на Русия към българо-сръбския договор от 1912 г., Париж 24 април/7 май 1914 г.
До Николай С. Державин за публикуване на труда му „Балканският съюз“ на руски език в Санкт-Петербург, София, 3 април 1915 г.
До М. Минков за превеждане на труда му „Балканският съюз“ на английски език и за отпечатването му в Англия, София, 23 май 1915 г.
До Евстрати Гешов за срещи и разговори в Лондон в подкрепа на България на конференцията за мир в Париж, Лондон, 7 август 1919 г.
До Евстрати Гешов за разговори с английски политици и държавници за подкрепа на България на конференцията за мир в Париж, Лондон 22 август 1919 г.
До Евстрати Гешов за активната му дейност пред английски общественици, политици и държавници в защита на България на световната конференция за мир в Париж, Лондон 4 септември 1919 г.
До Евстрати Гешов за българското участие в конференцията на дружествата на Червения кръст в Женева, по финансови въпроси и за българските имоти в Англия и Египет, Лозана, 19 април 1921 г.
До Евлогий Ив. Гешов за българо-румънските отношения и по лични въпроси, Ница, 21 април 1923 г.
Рейтинг: 9.25 / 4 гласа 
