"Дори детето ви да не може в началото да разбере защо му е необходимо да има читателски дневник, в който да описва най-важното от книгата, която е прочело, то със сигурност ще го разбере, когато започне учебната година. След дългата ваканция, когато разгърне страницата, на която е писало - ще си припомни неща, които си е мислело, че вече е забравило. Читателският дневник учи детето от начална училищна възраст на засилено внимание към думите и спомага да се увеличи речниковия му запас. Детето създава толкова интересни сентенции, когато от него се изисква да опише нещо. Освен, че му помага за интелектуалното развитие, ... |
|
Най-големият проблем на Беатрис Куимби бе сестра ѝ Рамона. Беатрис, или Бийзъс - както всички ѝ викаха, понеже Рамона я нарече така, когато проговори, имаше достатъчно приятелки с по-малки сестри, ала никоя от тях не бе такова чудовище като Рамона. За деветгодишната Бийзъс четиригодишната ѝ сестричка бе истинска напаст. Така я дразнеше, че направо я изкарваше от нерви. Например когато Рамона пиеше лимонада, задължително първо духваше силно в сламката, уж за да види какво ще стане. Ако пък рисуваше на двора, накрая някак винаги сграбчваше съседската котка за гушата. Ето такива дразнещи неща правеше ... |
|
Защо Рамона трябваше да играе с Уила Джийн, след като сестра й не бе длъжна? Защото беше по-малка. Ето защо. Рамона беше поразена от цялата тази несправедливост. Само защото бе по-малка, от нея винаги се искаше да прави разни неща, които не желае: да си ляга по-рано, да носи старите дрехи на Бийзъс, грижливо запазени от майка им, да тича и да разнася какво ли не, понеже краката й били млади... А Бийзъс винаги си пишеше домашното! И ето че сега отново трябваше да се оправя сама с Уила Джийн – сякаш цялото й семейство зависеше от нея… Рамона погледна още веднъж към книгата си с приказки, която я чакаше върху стола до ... |
|
Мисис Куимби погледна към малката си дъщеря за обяснение, а Рамона сякаш изгаряше от нетърпение да сподели. Обикновено Бийзъс бе тази, който разказваше какви ги е вършила през деня Рамона: как сладоледът й е паднал от фунийката на тротоара и тя се е разплакала, след като й е забранила да го вдигне обратно; как, независимо че не е позволено, се е пуснала по пързалката надолу с главата и се е приземила в пясъчника… Но ето че сега беше ред на Рамона! Тя пое дълбоко дъх и се приготви да разкаже своята история. ... |
|
Читателският дневник е предназначен за ученици от началния курс. Попълва се по указание на учителя или родителя. Ползването му е максимално опростено - в началото се изписват заглавията от препоръчителния списък, след това има страници за всяко прочетено заглавие с помощни въпроси. Предоставено е място и за илюстрация. Може да се използва както като помагало за извънкласна работа по български език и литература, така и за напълно самостоятелни упражнения по желание на детето или родителя. В читателския дневник има място за попълване на 14 книги. ... |
|
Читателският дневник е предназначен за ученици от началния курс. Попълва се по указание на учителя или родителя. Ползването му е максимално опростено - в началото се изписват заглавията от препоръчителния списък, след това има страници за всяко прочетено заглавие с помощни въпроси. Предоставено е място и за илюстрация. Може да се използва както като помагало за извънкласна работа по български език и литература, така и за напълно самостоятелни упражнения по желание на детето или родителя. В читателския дневник има място за попълване на 13 книги. ... |
|
"Рамона се запъти към задната врата, за да не изцапа килима в дневната с кръв. Наложи се да почука, защото беше заключено. Бийзъс ѝ отвори, но напълно пренебрегна течащата кръв. Вместо това се завърна в дневната безмълвно. Рамона докуцука до банята. Може би щеше да накара Бийзъс да ѝ проговори, ако признае, че е била права, че се е наранила, след като не я е послушала. Каза с най-мъченическия си глас: - Бийзъс, паднах лошо. Ела да ми помогнеш. - Не ме интересува, малко отвратително чудовище – отвърна сестра ѝ. – Оправяй се сама. Аз не ти говоря вече. Не е моя вината, че лицето ми е червено и ... |
|
"– Ама наистина ли ще ти купят колело? – запитаха Робърт и Бийзъс в един глас, щом Скутър се отдалечи. – Естествено, че ще ми купят! – Хенри се опита да звучи, сякаш си вярва. Е, вече задължително трябваше да получи колело. Още сега започваше да събира пари във фонда "Колело". Разбира се, първо трябваше да предвиди плащането на месото за печене, но пък с цялата тази мръвка в хладилника нямаше да се налага да купува консерви за Рибси поне няколко седмици. Със спестените пари би могъл да основе фонда. Той щеше да се сдобие с велосипед!". Из книгата ... |
|
Доналд Бисет по професия е актьор. Играл е в трупата на Кралския Шекспиров театър. От 1953 г. води телевизионно предаване, подобно на "Лека нощ, деца". В продължение на години всяка вечер разказва от екрана една приказка, съпроводена със забавна рисунка. Най-хубавите от тези разказани, нарисувани и изиграни приказки са публикувани в настоящото издание."Небивалици" са смешни, остроумни и поетични приказки, в които се случват най-невероятни неща. ... |
|
"...Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: " Моето цвете е там някъде.." Но ако овцата изяде цветето, за теб сякаш угасват всички звезди! И това не е важно!" ... |
|
България е най-старата държава в Европа, която не е променяла името си от своето създаване до наши дни. В тази книга увлекателно е разказана многовековната история на древните българи - от появата им в европейската история до приемането на християнството. Разгледана е с факти от най-нови проучвания темата за създаването на Старата Велика България и нейното "преместване" към земите около Дунава при хан Аспарух. Описани са най-важните военни и политически победи, както и блестящите културни достижения на древна България. ... |
|
Една от най-известните български поетеси е написала увлекателна книжка за деца. В нея дакелът Джери разказва в писма до живеещия в столицата Мишо своите преживявания на село. Джери е малък дакел, който във времето между писмата трябва да свиква с много неща от селския живот, а също и да преодолява обичайните проблеми, които порастването поставя пред всяко живо същество. По такъв начин малкият читател може да научи за сблъскването на Джери с болестта и ревността, с любовта и смъртта. Но независимо от разнородните впечатления, които животът изсипва пред малкото куче, то си остава весело и емоционално същество, изпълнено с ... |