"Цялата ми душа е един вик; и цялото ми Дело е тълкувание на този Вик." Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен Ираклион, о.Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на ... |
|
|
"Слънце след буря" съдържа есета на Георги Томалевски, пряк ученик и последовател на Учителя Петър Дънов. ... |
|
|
В този луксозно издаден том са включени избрани поетически произведения от големия български писател Иван Радоев. Редактор е винаги прецизната в своята работа на литературен историк Мария Гарева. Сбирката предоставя възможност на читателя да проследи развитието на поетическия талант на автора през годините – от възторжената патетика на стихосбирката "Шумят знамената" (1951) през интимните и приглушени тоналности на "Пролетно разсъмване" (1953) и "Стихотворения" (1958), през елегичните състояния на "Един бял лист" (1975) до стаената енигматичност на "Песъчинки-животинки" ( ... |
|
|
"Един народ не може да бъде изследван без пиетет, той не е куче. Но няма по-голяма грешка от това пиететът да бъде основа. От тоя момент ние влизаме в една сантиментална поредица, която не е народопсихология, а идеализация. Аз имам предупреждението на Джовани Джентиле: че изобщо разглеждането на субекта обективно е една илюзия. Затова е много важно в какъв исторически момент се извършва изследването на поведението на един народ, защото в определен исторически момент се изявяват определени склонности. Ние никога не можем да видим отново българския народ през очите на Вазов. Хубава си татковино, Език свещен на моите ... |
|
|
Не ще достигнеш вече оня бряг, брегът е друг и заливът е друг, и друго е морето - ти също си безкрайно, страшно друг. Ето защо не казвай на морето мое, на дюните на казвай мои, на вятъра не казвай мой. О, разбери, ти вече нищо нямаш. О, разбери, че ти си вик, превърнат във мълчание. ... |
|
|
"Бай Ганьо и Чардафон Великий са два образа на едно и също лице – на грифона и химерата, на раздвоеността в народностно-националното самосъзнание, на колебанието кой е носителят на новите ценности – народът или възникващата интелигенция. За Алеко той е нахален простак, който безцеремонно си пробива път в живота, за Захарий Стоянов той е носителят на всички обществени добродетели, носител на народния дух и патриотизъм. И тези два образа застават един срещу друг... зейнали във взаимоунищожителна борба. Този Чардафон, който е Бай Ганьо, съвсем не служи на родината и не смята да мре за нея. Той е жизнен, наистина, ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Малцина са съвременните български поети, у които така остро и болезнено отекват противоречията на времето, както у Иван Пейчев. Поезията му сякаш е арена на непрестанни стълкновения - там си дават среща добро и зло, любов и омраза, живот и смърт. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Страх Очите ме болят от много слънце, от погледи, тютюнев дим и вино, от ветрове и облаци разкъсани, от гари, ... |
|
|
Напускайки концлагера "Богданов дол" преди около четиридесет години, обещах на приятелите си, че ще напиша книга за нашите преживявания. Четири десетилетия отлагах. Сега, на зряла възраст, се връщам към ония преживелици на младостта... "Има такъв един кладенец на мълчанието, един бунар. В другите кладенци каквото извикаш, думите ти се връщат. А в този кладенец, в този бунар на мълчанието, каквото да извикаш, думите ти остават. И се трупат думите в този бунар. Но ще дойде ден по воля на Господа по вашему, на Аллаха по нашему, когато кладенецът ще върне изречените над него думи. И тогава ще проговорят ... |
|
|
Владимир Свинтила (1926 - 1998) произхожда от комунистическо семейство (неговият баща е ръководител на службата за сигурност на нелегалната комунистическа партия). Въпреки това, едва на 15-годишна възраст, той отхвърля идеологията на комунизма. През януари 1949 г. е задържан от органите на КДС и след съответни инквизиции (вкл. двайсет денонощия без сън) е въдворен в концлагера Богданов дол (вж. Кладенецът на мълчанието, Изток - Запад, 2009). Но това не е последната му среща с Държавна сигурност. През 1957 г. е въдворен в психиатрията, за което се разказва в настоящата книга. Един от неколцината представители на ... |
|
|
"Завладяването на Америка", публикувана във Франция през 1982 г. и преведена на петнадесет езика, бележи поврат в научната ориентация на Тодоров. Занапред той ще изследва отношенията между различните културни общности с критерии, формулирани в традицията на хуманизма и обвързващи общочовешкото с локалното, универсализма с плурализма. Хармонията между тях е предпоставка за диалога и съжителството на културите. В откриването и завладяването на Америка Цветан Тодоров вижда началото на продължителен процес на признаването на другия. Неговите фази – опознаване, общуване, асимилация, експлоатиране, еманципиране, ... |
|
|
Текстът разобличава погрешността на популисткия революционно-утопичен мит за "гласа народен" като "глас Божи". Показва се как народната стихия обикновено се владее от страсти и се поддава на манипулация, и как гласът Божи винаги се проявява чрез личността и чрез съборността на народа Божи, т.е. Църквата. ... |
|
|
Текстът е провокиран от периодично възникващия почин за "канонизация" на Васил Левски и доказва несъстоятелността на подобни инициативи. Не само заради престъпленията извършени от съзаклятническата организация, а най-вече заради самата същност на революционният утопизъм от XIX век и на всеки идеализъм, готов да жертва човека в името на човечеството. ... |
