"Изминаха две десетилетия от хендека, в който българският народ сам се вкара и го нарече "преход". То не бе преход, то не бе чудо!". С тези думи вашият стар познайник - учен и политик - Петър Берон започва тази книга, за да отсече с един замах: "На българският фронт (почти) нищо ново!". Заглавията на първата част на книгата "Интервюта" подсказват както тематиката, така и позициите му: "Политиците да работят за България, а не за себе си!", "Ставаме гости в държавата си", "Не може хем душата в рая, хем "пу не играя"!", "Народът ни губи ... |
|
След пътя на чудесата Ади, любимката на хиляди читатели героиня от книгите на Ивинела Самуилова „ Животът може да е чудо “ и „ Ако животът не е чудо “, сега поема по път, който вълнува всеки от нас: пътя на любовта. За да открие любовта, Ади ще трябва да прозре отвъд мита за „идеалния“ партньор – онзи нереален, но непременно „някой по-добър“, който ни чака зад ъгъла. Да мине отвъд издигнатата в култ роля на секса като основен фактор за щастието в отношенията. Да надскочи лозунгите на съвременното потребителско общество от типа на „защото го заслужавате“, с които автентичното чувство се подменя с удобството. Да потърси ... |
|
Посланието, което се опитва да предаде авторът с тази книга е, че задачата за установяване на механизмите и институциите на ефективно управление беше може би най-тежкото предизвикателство, пред което се изправиха нововъзникналите демокрации в Източна Европа - демокрации, в които свободата тепърва ще дава най-доброто от себе си. Успехът на това усилие ще бъде определен не само от политическите донкихотовци, завладени от велики визии, но също така и от многобройните бюрократични санчопансовци, за които справянето с напреженията и парадоксите на посткомунистическата политическа обстановка е всекидневна практика - и от ... |
|
Стъкленото око на Гео Милев и днес ни гледа от зейналите и незатворени в духовната и физическата снага на България страшни гробове. То предупреждава, че човешкият дух е неподвластен на изстъпленията на грубата сила. То напомня Вазовото "Не се гаси туй, що не гасне". То заявява, че поезията е неунищожима, когато е вопъл и екстаз, буря и славеева песен на народната душа. Това страшно Геово око е символ на българската трагическа национална съдба и чрез нея то е и своеобразен бездънен прозорец към безсмъртната българска поетическа традиция. ... |
|
Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество. Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си „исо“, което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване на здрача този писък угасваше – угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне, радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго – с няколко трамвая, ... |
|
За романа си "Фарисейката" Франсоа Мориак споделя: "Това е една от най-добрите ми книги, една от тези, в които религиозният опит наистина подпомага романиста. Нищо не показва така добре какви са отношенията ни с Бога, както естеството на влечението ни към хората и към даден човек в частност. Ако той е изворът на всичките ни радости, на всичките ни страдания, ако душевният ни мир зависи от него едничък, всичко е ясно: ние сме възможно най-далеч от Бога, без да сме извършили никакво престъпление". ... |
|
Антиутопичен роман ... Книгата "Платото" е една от най-съкровените творби на Владимир Свинтила. Писана през 60-те години на ХХ век, тя има удивителна съдба. Макар в онова десетилетие да настъпва кратко "размразяване" в Източна Европа (1958-1968), всичко се оказва поредната лъжа. Под егидата на хрушчовизма реформаторите-комунисти предприемат една - уж непримирима - критика и самокритика на сталинизма (това се отнася и за т. нар. "априлско поколение" у нас!). Ала в действителност те само подновяват старата марксическа утопия и възкресяват илюзорните блянове на ленинизма за тотална - освен ... |
|
Изданието включва най-популярната книга на писателя „"Мацакурци" (издавана по-късно под заглавие "Вуцидей"), пътеписа "В дебрите на Рила" и два непубликувани текста - "Скици из Рила" и "Последните мацакурци. Летописни бележки за едно бивше царско село". Томът съдържа още "Живот в дати", пълна библиография на публикациите на Христофоров и други материали. ... |
|
Един ден дяволът отива на посещение в Москва, за да проучи как се развива човечеството и как му се отразява съветският строй. С помощта на своята свита - двама демони, млада вещица и огромен черен котарак - той си прави с гражданството фантасмагорични шеги и го подлага на смеховити изпитания. Когато напуска земята, психиатричните заведения са пълни, а силите на реда са в смут... Близо две хиляди години по-рано, в Юдея, римският прокуратор е принуден да потвърди смъртната присъда на един беден скитник философ, който изповядва странното убеждение, че всички хора са добри... Един московски историк пише роман за Пилат ... |
|
В сянката на Просвещението. ... От срещата между Цветан Тодоров, мислител с ярък облик, и първия гениален художник на модерността животът и творчеството на Гоя се разкриват в нови измерения. В тях съжителстват материалното и духовното начало, амбициите за светски успех и безкомпромисното търсене на истината, публичните изяви и самовглъбяването, разумът и ирационалното. Своя проникновен прочит на близо седемдесет картини Тодоров обвързва с биографичния, историческия и естетическия контекст на тяхното създаване. Но след дълбокото потапяне в епохата на Гоя той извежда творчеството му на повърхността на нашата. Така ... |
|
"Антологията е първи опит да се представи по-широко пред българския читател все още малко познатата поезия на Черна Африка. Като всеки първи опит, в нея неизбежно ще има и пропуски - някои поети не са застъпени достатъчно пълно, а други въобще отсъстват. Твърде оскъдни са биографичните данни за редица автори. Иска ни се да вярваме все пак, че антологията ще предизвика интерес сред многобройните любители на поезията у нас и ще потвърди думите на южноафриканския поет Ричард Райв."Николай Попов "Няма мелодии черни, мелодии бели, има само музика. И когато запеем, музика ще екне там, където свършва дъгата." ... |
|
"Един от белезите на мащабната дарба е това, че когато попаднеш при картините ѝ, при музиката ѝ, при диханието на страниците ѝ, оставаш стреснат, трогнат, покорен, оставаш завинаги в щастлив плен на тази дарба. Била тя от близо или от далече. Духът ти рее и странства в нейните пространства и ти си честит, че без да си там, си там. При светли идеи, при незабравими образи, при зашеметяващи вълнения. Колко светлина у Пушкин, колко трагика у Есенин и Канети, колко невероятни вероятности у Шагал, какво искрящо просторечие, каква печал и каква радост у Твардовски, каква мила тъга у Светлов... И у всички ... |