Томас Бернхард (1931-1989) е един от най-интересните съвременни австрийски писатели, автор на множество романи и театрални пиеси, носител на много литературни награди и отличия. Учил музика, работил като журналист, а след това и като писател на свободна практика, той е добре познат на читателите и зрителите в целия свят. Актьорите с удоволствие играят в пиесите му, макар режисьорите често да са много респектирани от своеобразния му стил, от провокативния му характер към света, от съчетаването на мрачни, разрушителни страсти с остроумна закачка и дори, макар и рядко, с радостта от живота. В този том са включени пиесите ... |
|
|
"Лаконични, изчистени, точни, разказите на Бойко Ламбовски неусетно го пренасят през прага на жанровете. Прозата му, съхранила най-силните черти на поетичния му свят, ще бъде неочакван подарък за феновете му! Независимо, че сменя обвивката на словото, литературната сърцевина остава непокътната. Така получаваме шанса да преоткрием един обичан автор, дръзнал да прескочи най-строгата бариера между жанровете. Именно тук, на коравата нива на простия ежедневен език, проличават и достойнствата, които иначе рискуват да останат скрити в поетичната папрат на Парнас. Познанието за човека, отвъд клишетата на социалния фалш, ... |
|
|
Трета книга за Блестящия камък. ... Сега съдбата и бъдещето на Черния отряд са в ръцете на две жени, никога официално назначавани за капитан и летописец. След дълги години търпеливи кроежи и живот в нелегалност, те повеждат оцелелите братя заедно с Нюен Бао и престарелите магьосници на последна офанзива към равнината на блестящия камък. Пътуване, при което ще се разкрие историята на Отряда, ще се разбулят древни тайни, нови светове, ще бъдат спечелени и изгубени... И всичко това на ужасна цена. "Водата спи" е деветия епос от прочутите Хроники на Глен Кук - дарк фентъзи серията за последното велико братство ... |
|
|
Мистериозен военен камион спира през нощта пред главния портал на Производствено обединение Маяк, Челябинска област. Четирима мъже, облечени в униформи на руската армия, изскачат и избиват служителите от охраната. Камионът, натоварен с чеченски командоси, прониква на територията на най-големия руски ядрен комплекс. Тридесет минути по-късно чеченският отряд отпътува с две кутии високообогатен уран от ядреното хранилище на комплекса. Шифровано съобщение на Ал Кайда, засечено от ЦРУ, хвърля в тревога Вашингтон. Изкушен от красива агентка на ЦРУ, португалският историк и криптоаналитик Томаш Нороня се заема със задачата да ... |
|
|
Краят на света е само началото! ... След авария в свръхсекретна военна лаборатория в света се разразява епидемия от смъртоносен грип. Властите се опитват да я прикрият с всички средства, но скоро става ясно, че краят е близо. Само за няколко седмици човечеството е почти унищожено. Малцината оцелели са осъдени да бродят из осеяния с трупове свят в търсене на най-оскъдното - близостта на друго човешко същество. Измъчвани от мисли за безвъзвратно изгубеното и от страховити сънища, те са решени да завъртят отново колелото на живота. Две сили се борят за душите на оцелелите. Следвайки техния повик, хората ще се изправят пред ... |
|
|
Тази история започва в тихата английска провинция в навечерието на Първата световна война. През 1914 г. младият кон Джоуи е откъснат от влюбеното в него момче, продаден на армията и изпратен на Западния фронт по време на най-ожесточените сражения. Със своя офицер той се устремява неустрашимо към бойните линии на врага, за да се изправи пред страховитото лице на войната. Оттам насетне следва една одисея, изпълнена с неочаквани обрати, героизъм, самоотверженост, величие и много вълнуващи моменти. Ветровете на войната запращат Джоуи на различни места, но навсякъде той спечелва сърцата на войниците, които намират опора и ... |
|
|
"Защо това заглавие? Защото е картина на вековната ни участ. Отдавна в главата ми се въртят идеи, които искам да събера в нова книга, и тази сутрин изведнъж ми просветна. А днес е 9 август 2011. „Нашата Via Dolorosa“. Нашият път на болката. Христос е влачил тежкия кръст по стръмнината към Голгота, но вижте как са нарекли пътя, по който четиринайсет пъти е спирал, понякога и падал от изтощение. Не път на страданието, не път на разпятието, даже не и път на възкресението. А път на болката. Защото без болка никой живот не може да мине. Защото болката може да е физическа, но може и да е душевна. Тя може да се търпи с ... |
