"Иван Стойчев е написал книга, интересна и емоционална, четиво всеобхватно и многообразно като самия живот.Когато го четем, с любопитство и удивление ще се запознаем с основните моменти от езотеричното учение. С помощта на тази вековна мъдрост, през призмата на нейните канони, можем да погледнем с разбиране и интерес към оригинални, фрапиращи случаи от живота на автора, когато той се е срещал с неизвестни, непознати сили. Не по-малко любопитни са главите, в които научаваме как едно дете, едно патриархално семейство от началото, та до средата на миналия век, се е борело за насъщния. Разказът е значим и завладява, ... |
|
"Едно от нещата, които най-много впечатляват в книгите на Александър Бъчваров, е неговият език. Един писател се познава по езика, както лъвът се познава по ноктите. А когато се потопиш в хубавия му сладостен език, без да ни навира своето умение, без сам да се прехласва и прескимбичва, веднага откриваш родения писател." Константин Терзиев ... |
|
Един толкова старомоден разказвач, че изглежда супер модерен. „Тръбачът на равнината“ е сборник с разкази на Иван Крумов, стоварен в пространството на Дунавската равнина и във времето на първите стъпки на социализма в българското село. Истории и образи, замръзнали в обичайната си необичайност и излезли сякаш от сайта „Изгубената България“. Извадени от всякакви пропагандни клишета, свързани с комунизма, историите на Крумов са трогателни, наивистични понякога, но докосващи вън от съмнение. Истинско предизвикателство – особено за по-младите читатели – е да се изправят очи в очи с един неподозиран свят, който прелъстява, без ... |
|
Това е книга за малките, които някой ден ще станат възрастни, за възрастните, които не са забравили, че са били деца. В нея се разказва не само за едно куче, тръгнало да издирва своя стопанин по широкия свят, но и за хората, на които то се натъква: добри, лоши или най-страшното – равнодушни, за надеждата, разочарованието и отчаянието, за умението въпреки болката, предателствата и бездушното зло, да запазиш вярата си докрай. Трогателна, силна, умна книга за приятелството и предаността... за онази преданост, която възхваляваме като подвиг, забравили, че това може да е единственото правилно и естествено поведение. Книга за ... |
|
Тази книжка е идеалният подарък за специалния човек, който осмисля живота ви. "Обичам те", изписвали са безброй хора през вековете по хиляди начини. Книжката "Специален подарък: За любимия човек" е колекция от уверения в чиста любов на известни личности като Волтер, Кийтс и Сара Бернар, но и на анонимни влюбени, посветени на своята единствена любов. Настоящата книга се предлага в удобен, джобен формат. ... |
|
Има моменти – като сватбата, когато само една картичка не е достатъчна. Затова в книжката "Специален подарък: За твоята сватба" са събрани най-ценните мисли, споделяни някога за брака. В този вълнуващ миг от живота на всяка двойка пожеланията за щастлив семеен живот не стихват – а ето ги събрани и в прекрасно луксозно издание. Тази книжка е като пожелание "На добър час!" за младите семейства в щастливото им съвместно бъдеще. Настоящата книга се предлага в удобен, джобен формат. ... |
|
"... Михаил-Билю (или Милю) отдавна е с фамилията си в Банско. Билю, роден тук, е вече известен търговец от БААНОВОТО семейство. Има трима сина родени през 10 години - Лазар (1702), Вълчо (1722) и Петър (1722) Баанови. Лазар се замонашва в Светогорския манастир "Хилендар" с името Лаврентий. Вълчо остава светско лице, като поема цялата стопанска дейност на баща си и я развива блестящо до степен, непозната в рамките на Османската империя. Посещавайки Божи гроб на млади години, а по-късно и със сина си Георги (хаджия), става известен с името Хаджи Вълчо, което име оставя на поколенията след него,познати и днес ... |
|
"За да напише човек такава книга, трябва да обича страстно и безкористно изкуството, да обича, разбира се, и художника. Авторът притежава в пълна мяра тези качества. Но заедно с любовта, ентусиазма и възхищението, които пронизват цялата книга, всичко това не се е изляло в някакво славословие, венцехваление или канонизиране на образа на Златю Бояджиев. Точно обратното, авторът е успял да съхрани нужната дистанция, която му е дала възможност да съчетае близкото и далечно виждане за твореца. Не вае паметник, не прави икона, а представя един динамичен образ в цялата му сложност и противоречивост, от което великите ... |