Илюстратор - Марсел Марлие. ... Марти и нейните приятели! Марти и нещата, които ѝ се случват! Това са все преживявания, с които малкото дете пораства. Реалните житейски случки се превръщат в приключения, в проблеми, които решава, научава нещо или си вади поука. ... |
|
|
Илюстратор: Марсел Марлие. ... Марти и нейните приятели! Марти и нещата, които ѝ се случват! Това са все преживявания, с които малкото дете пораства. Реалните житейски случки се превръщат в приключения, в проблеми, които решава, научава нещо или си вади поука. "– Честит Рожден ден, зайче! - целуна я баба. – Честит Рожден ден, Марти! - пресрещна я, за да гушне тати. Чак сега Марти разбра. Съвсем беше забравила. За първи път се случваше да забрави рождения си ден. А и как да мислиш за рожден ден, когато сърцето ти е пълно със сълзи? Всички носеха подаръци за нея, а мама се усмихваше широко: – Много ще се ... |
|
|
Илюстратор: Марсел Марлие. ... Марти и нейните приятели! Марти и нещата, които ѝ се случват! Това са все преживявания, с които малкото дете пораства. Реалните житейски случки се превръщат в приключения, в проблеми, които решава, научава нещо или си вади поука. "Перце си играе с всичко, което шава. С маргаритки, с хартиени топчета, с перце... Опитах всичко, за да го опитомя. Но той е винаги нащрек. - Ще се направим на заспали. - предложи Жан. - Може би ще успеем да го примамим...? Речено-сторено. Перце любопитно се приближи да ме подуши. Вече беше съвсем близо. Ей сега ще го хвана. Рязко се пресегнах да го ... |
|
|
Марти и нейните приятели! Марти и нещата, които ѝ се случват! Това са все преживявания, с които малкото дете пораства. Реалните житейски случки се превръщат в приключения, в проблеми, които решава, научава нещо или си вади поука."Времето мина неусетно. Слънцето скоро щеше да се скрие зад хоризонта. Сенките в основата на дърветата се издължиха. Няколко ученици се отправиха към изхода, за да се качат първи в автобуса, който вече ги чакаше. Но Мартина беше притеснена. Не беше виждала Людо откакто бяха на езерото с пеликаните. Къде ли беше изчезнал? Дали не беше се изгубил? Репи да се върне и да го потърси." ... |
|
|
Финдъс измисля за Петсън нова игра. Петсън и неговият котарак Финдъс преживяват в малкия си двор много приключения. Един ден неуморимият Финдъс измисля нова весела игра. Той е скрил разни неща, които Петсън трябва да намери: една паница, няколко яйца, един гюм за мляко, накрая дори един тиган. Какво ли трябва да направи Петсън за котето от тези неща? Финдъс търси Петсън под дърво и камък. Финдъс е нарисувал картина за Петсън и няма търпение да му я подари. Но къде е Петсън? Сякаш е изчезнал вдън земя! Финдъс напразно разпитва всички, но никой не може да му помогне. Най-сетне той намира Петсън в градината. Петсън също има ... |
|
|
"... Върнал се дядото и що да види - вече на мястото на дървената им къщата имало тухлена с кулички, с резбовани прозорци, цялата изрисувана. На стълбите отпред стояла неговата баба, но вече не в стария си окъсан сукман. Тя била в кадифена рокля, пременена върху нея с кожухче с пухчета по краищата. По ръцете си имала златни пръстени, перлен гердан на шията и обута в скъпи червени ботушки. Пред нея се кланяли слуги, а тя ги биела и обиждала. – Здравей, господарке! Доволна ли си вече? - попитал дядото. Бабата го нахокала и го пратила да работи в конюшнята. Минала седмица, втора... Изпратила бабата слуги да ѝ ... |
|
|
Никой не може да пазарува като Пипи Дългото чорапче! Джобчето на престилката ѝ е пълно догоре със златни парички, когато в един хубав пролетен ден тя се отправя към града, за да купи оттам едно-друго, придружена от Томи и Аника. Сладкарският магазин е претъпкан с всевъзможни лакомства, подредени на дълги полици. Пипи купува осемнайсет килограма бонбони, та да стигнат за всички деца в града. Магазинът за играчки също предлага разни приятни неща, а когато хлапетата излизат на улицата, надули до немай къде свирките си от глина, настава такава олелия, че един полицай идва да види какво става. Този разказ се издава за ... |
|
|
Бащината и кралска воля на татко Ефраим е Пипи да го посети на остров Корекоредут. Пипи, разбира се, прави каквото трябва, та Томи и Аника да я придружат на това вълнуващо пътешествие до острова със зелени палми, разположен сред най-синята вода. Най-хубавите епизоди от класическата книга на Астрид Линдгрен "Пипи Дългото чорапче в Южното море" са превъзходно илюстрирани с "новите стари" картинки на Ингрид Ванг Нюман, личната гениална художничка на Пипи. Подборът на извадките от текста е направен от Карин Нюман, а оцветяването на рисунките - от Юнас Йелм. ... |
|
|
Упражнителната тетрадка "Сричките" от издателство "Папагалчето" помага на децата да научат по-лесно буквите. ... |
|
|
По оригиналните рецепти на Кристин Самуелсон. ... За никого не е е тайна, че Петсън понякога е доста разсеян. Затова и брашното може да се окаже под дивана, черният пипер - в кошницата на велосипеда, а листчета с неговите прекрасни рецепти са разхвърляни из цялата къща. Един ден на котенцето Финдъс му хрумва, че може да ги събере в книга. И ето резултата! Петсън и Финдъс ще ви научат да правите ябълков сладкиш и тиганички, да варите супа, кисел и каши и дори да направите мармалад от моркови. Рецептите на Петсън са лесни и вкусни. С повечето от тях по-големите деца могат да се справят сами. За по-малките има по- ... |
|
|
"Моят първи учебник: Четене на срички" е книга за деца над 4 години, които започват да се учат да четат. Текстовете са забавни, увлекателни и помагат на децата да се съсредоточат. Герои на приказките са животните. В това помагало всяка дума е разделена на срички. Текстовете са кратки, приказките - интересни. "Четене на срички" е без преноси. Книгата е част от поредицата "Моят първи учебник" на издателство "Ина". ... |
|
|
Котето Финдъс се перчи, защото може да прави всичко - да скача, да тича, да се катери по дърветата, да плаши кокошките... Горкият Петсън изобщо не може да се мери с него! Нима Петсън нищо не може да прави? Може, разбира се. Може да обича своя Финдъс както никой друг и да прави за него най-интересните неща, които никой друг не може нито да измисли, нито да направи. ... |
