"Петя Хайнрих - един от най-смелите и най-малко самоизтъкващите се поетически гласове, които познавам." Катерина Стойкова "За Петя Хайнрих мисля с радост и доверие. С чисто доверие. Доверие в автентичността, но и в ерудицията на нейната толкова енергична, толкова ярка поезия. Завидно последователна, а същевременно свежа и сангвинична, богата на геокултурни отпратки и на сетивни внушения." Екатерина Григорова "Винаги съм търсил изход от Поезията! Към друга Поезия, разбира се. Мечтал съм да се добера до наръчник на електрически автомобил и да го препиша, като думата Автомобил разменя с Любов. ... |
|
|
„ Георги беше живописец, график, правеше стенописи, пишеше поезия. Най-големият, най-добрият от нас. Раним и много деликатен човек, изключителен поет и един от най0добрите рисувачи на XX век, уникален рисувач. Той е даден от Бога.“ Вежди Рашидов, скулптор „Георги не се вписваше в общия поток хора на културата и на изкуството. Той беше колкото бохем, толкова и самотник.“ Светлин Русев „Георги се стремеше към Бога през целия си живот с творчеството си и накрая Господ си го прибра. Но ние тепърва ще откриваме неговата стойност.“ Камелия Минчева, галерист ... |
|
|
В свързаната с “ Картички ”, но самостойна книга “Писма”, Силвия Чолева продължава да настоява на това, че детайлите са важни частици на цялото, че любовта е изгнание и убежище. Изречения от имейли, каквито са днешните писма, са епиграфи на стихотворенията. Пощенските картички са отворени, писмата – затворени, но и в двете проблясва онзи копринен конец, който реже - по думите на Марин Бадаков - “меко, внезапно и дълбоко”. И двете стихосбирки са оформени от Даниела Олег Ляхова. ... |
|
|
В предлаганата книга са включени сто и една любовни танка, като малко повече от половината са от първата антология с японски песни Манйошю "Сборник от милиарди листа", а останалите – от императорските антологии, съставени между Х и ХІІІ в. "Дори да ме забравиш, замълчи за това. Остави ми за спомен недосънуван сън от мимолетния ни свят."Ума но Найши ТРАДИЦИОННАТА ЯПОНСКА ПОЕЗИЯ В предлаганата книга са включени сто и една любовни танка, като малко повече от половината са от първата антология с японски песни Manyōshū Сборник от милиарди листа, а останалите – от императорските антологии ( ... |
|
|
Томът включва избрани стихотворения на известния поет и художник, както и киносценария "Пролом за безумци". ... |
|
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
|
"Обичам Слънцето на живота... И луната на изкуството обичам... Като че ли - най-красив е здрача... Не, нощ... Не, изгрев... Не..." ... |
|
|
"Пиша, защото ме привличат игрите на въображението и изпитанията на оригиналния синтез - като частна форма на утопията. Пиша въпреки абсурдността и смъртта. Пиша, за да добия сили и намеря упование сред това разнебитено и обезверено човечество. Пиша също, за да се обявя срещу безразличието, което всекидневно наблюдавам. Ужасно е да бъдеш ням срещу онези, които превеждат всичко на езика на омразата. Най-сетне пиша, защото езикът е всичко, което притежавам - пространството средоточие на целия ми житейски опит. Когато пиша, усещам радостта, че живея. А това е повече, отколкото да съществувам." Иван Теофилов ... |
|
|
"Нека вятърът говори" е първият роман на Хуан Карлос Онети, писан в изгнание в Испания. Това е автобиографична история за "първите пъти". Първия път, когато бъдеш отритнат от обществото, първия път с някого, първата цигара, първото двойно уиски, първата... Какъв ли не е бил Медина през различните си периоди? Художник, полицейски шеф, че дори и доктор, може би малко съмнителен, но и доктор е бил. Медина живее в Лаванда, от другата страна на реката, срещу Санта Мария, град, който е забранен за него. Той няма право да влиза в него и по тази причина иска безвъзвратно да го унищожи. И ето, вятърът говори и ... |
|
|
Сборник съчинения ... Творчеството на поета и мислителя Джакомо Леопарди (1798-1837) редом с това на Данте и Петрарка е един от върховете на италианската литература. Смъртта го застига в Неапол, докато работи над френското издание на своите съчинения. Сборникът трябвало да завърши с "Мисли за характера на хората и тяхното поведение в обществото", от които Леопарди успява да напише 111. Със своята горчива проницателност Мислите и днес са едно изненадващо въведение в микрофизиката на човешките взаимоотношения и генеалогията на морала. "Смъртта не е зло, защото освобождава човека от всички злини и заедно с ... |
|
|
"Сбогувания" е мистериозна история, разказана от името на съдържателя на провинциално кафене, който има претенцията да бъде тънък познавач на човешката психика. Неговият поглед е привлечен постоянно от един самотен мъж. Новопоявилият се болен от туберкулоза и се лекува в близкия санаториум в полите на планината. Той не може да се примири с живота в болницата и порядките в селото и съвсем скоро предизвиква раздухването на всякакви слухове. Особено след появата на две мистериозни жени. Едната е съпругата, а другата любовницата, или...? Коя е тази възрастна жена, която взе, че умря в странния град Санта Мария? Защо ... |
|
|
Последният роман на Хуан Карлос Онети се нарича "Когато вече няма да има значение", сполучливо заглавие, подсказано му от литературната агентка и близка негова приятелка Кармен Балселс, на която той посвещава и книгата. Недоизказаността на заглавието съдържа въпроса: Какво вече няма значение - животът, смъртта, любовта, съдбините на света... или светоусещането на победения, който не иска да се връща в миналото, защото спомените го разяждат, нито да поглежда в бъдещето, защото разочарованието го убива. Светът пред очите му е безрадостен и суров, неразбираем и несправедлив, пълен с неотменимо нещастие и малко ... |
