Ел Портман е самотна майка на двегодишния Чарли, която пише и илюстрира детски книжки. Тя решава да заведе сина си на местния панаир, за да се позабавлява на въртележките и другите атракции. Но точно когато се отправят към изхода, някой открива безразборен огън по хората и Ел изгубва контрол над количката с Чарли. Колдър Хъдсън е успешен и арогантен консултант, който току-що е получил огромен бонус за последната си поръчка. Той няма търпение да го отпразнува със сексапилната си приятелка, телевизионната водеща Шона, но тя е заета да отразява концерта на кънтри звезда на панаира. Макар да няма особено желание, Колдър ... |
|
Лана Фарар е сред най-бляскавите актриси в света. Тя е сложила край на кариерата си и е изградила напълно нов живот. Лошото лондонско време я подтиква да покани най-близките си приятели на своя идиличен гръцки остров, където да прекарат един уикенд под жарките слънчеви лъчи."Може би си мислите, че знаете тази история... Сигурно сте чели за нея навремето, когато таблоидите пишеха само за това. Беше идеалната сензация за пресата: оттеглила се звезда, частен остров, откъснат от света заради бурните ветрове... и едно убийство. Озовахме се в капан. Оказа се, че старите приятелства крият много омраза и жажда за отмъщение. ... |
|
Трогателна история за силата на думите, любовта към книгите и истинското приятелство. Джун е вицепрезидент на голяма банка в Ню Йорк и макар да е безкомпромисна в работата, напрежението ѝ се отразява. Получава паник атаки, но така и не се вслушва в лекарските съвети да забави темпото. Но когато научава, че леля ѝ Руби е починала и ѝ е оставила своята книжарница за детски книги и малкия апартамент над нея в Сиатъл, Джун заминава за родния си град. Възнамерява да продаде всичко възможно най-бързо, но спомените за леля ѝ, очарованието на квартала и възродената любов към книгите я карат да остане. В ... |
|
Адаптирано ученическо издание с уводна статия от доц. д-р Елка Димитрова. ... "Първият пътепис на Алеко Константинов - До Чикаго и назад, излиза за първи път на страниците на списание Български преглед (1893 - 1894). Описанието на едно изключително за българина от края на XIX век пътешествие остава в нашата литература като "документ" с културологична стойност. Световното изложение в Чикаго е повод за обобщения, надхвърлящи рамките на пътеписа като жанр. Изключителният усет на Алеко към културните различия, талантът му да наблюдава и скицира, да разпознава общото зад детайла превръщат текста в мащабен ... |
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... Мили читатели, чували ли сте за кравата Анабел, която прескочила Луната? Не? Тогава бързо разгърнете страниците на тази книжка. В нея ще се запознаете още с бръмбара-космонавт, с тигъра-паяк, с пеещия крокодил, с охкащата анаконда, с таралежа, който се търкулнал нагоре по хълма, и с още куп забавни герои. ... |
|
"Всяка книга има своя съдба така, както всеки човек изминава своя път. Съдбата на Майките е щастлива. Беше публикувана през 2007 г., спечели престижни български и международни награди, преведе се на девет езика, претърпя единайсет издания у нас. Режисьорът Стилиян Петров създаде театрален спектакъл, който се игра в продължение на пет години. Бях канена на многобройни срещи с ученици и възрастни, на които се обсъждаха проблемите родители - деца. Участвах в различни форуми и дискусии за законодателна превенция на детската престъпност и агресия. Убедих се, че литературата не може да влияе върху приемането на закони, ... |
|
Всъщност Точица се казва Луиза. През първите си години тя никак не растяла, затова я нарекли Точица. Продължили да и казват така, дори когато тръгнала на училище. Нейните родители са постоянно заети и не и обръщат много внимание. Добре, че Точица има с кого да си играе - Антон живее наблизо, а с него винаги е интересно. Антон умее много неща. С такъв приятел можеш да се впуснеш в най-вълнуващо приключение. ... |
|
Три различни столетия. Една нишка, която свързва всичко и всички. Утрото на Видовден изправя Мария пред отдавна приспаната истина - всичко скъсано в живота ѝ е следствие не от слабостта, а от силата, която носи. За да го съшие, тя трябва да се върне там, където е залюляна - в Балкана. Докато се приближава към светлите къщи в градчето Елена, към нея се движат историите на други шест жени, придърпвани от нишката на котленски килим с неземна шарка. Магическата тъкан на килима свързва Мария с вечно дейната ѝ майка Ружа, успяла да открие щастие в реда; с баба ѝ Дана, предала ѝ дарбата да твори с ... |
|
Магаре боб яде ли? Да, в Тенджера града, където царувал цар Патаран. То там и рибите говорят, зайците ги използват за пощенски куриери. В морето пък си ловят по цели стада овце. Който се съмнява, да пита Хитър Петър. Торбата му с лъжите е отворена. А както този неизчерпаем шегобиец е доказал, лапнишарани не липсват по белия свят. ... |
|
В третата книга от поредицата "Български народни приказки" оживяват змейове, лами и хали, крадат моми, запират реки, ала затова са юнаците - за да ги преборят и да спасят момите, да пуснат реките. И най-важното, за да ни докажат, че със своя ум и сила и със своята любов човекът може да победи дори най-страшното зло. В българската народна приказка са търсили вдъхновение най-големите ни писатели. Към нея са посягали, за да я предадат на поколенията, автори като Елин Пелин, Ран Босилек, Ангел Каралийчев, Николай Райнов. В духа на тази традиция известната наша фолклористка Лозинка Йорданова е събрала и ... |
|
Поредица "Вечните детски романи". ... В знаменитата си автобиография Бранислав Нушич разказва най-веселите случаи от своята младост - от училището, казармата и затвора. Неповторимото чувство за хумор на писателя превръща преживяванията му в четиво с много смях и... малко сълзи. Бранислав Нушич (1864 - 1938) е роден в Белград. Завършва право, но свързва живота си с театъра. Още много млад става известен с комедиите и хумористичните си разкази. За сатирично стихотворение срещу краля Бранислав Нушич е осъден на две години затвор. През 1924 г. писателят публикува своята весела "Автобиография", която се ... |
|
Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават. Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят. ... |