Приказна повест. ... Благодарение на тази книга през 1974 година името на Ено Рауд е записано в международния списък на Ханс Кристиан Андерсен. "Веднъж съвсем случайно се срещнаха три чудни човечета - Мъхеста брада, Полуобувка и Маншон. Те бяха толкова дребни на ръст, че когато се събраха при продавачката на сладолед, тя ги взе за някакви джуджета от приказките. Пък и наистина правеха странно впечатление. Мъхеста брада имаше мека брада от мъх, по която растяха чудесни червени, макар и миналогодишни, боровинки. Полуобувка носеше обувки с отрязани носове, та да може да върти накъдето поиска пръстите на краката си. А ... |
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... Децата ще се впуснат в необикновени приключения. Ще се запознаят с малкия скиор Ванчо, който търси своето коте в планината. Със Светльо, който излъгва баба си, но се опитва да поправи грешката си. Както и с любознателния Оги и талантливото, но самотно момиченце Роси. Заедно с Лили ще търсят вълшебно бисерче по морското дъно, което да ги направи по-добри. Ще научат колко са важни истинското приятелство, добротата и честността. И че чудесата и вълшебствата са навсякъде около нас. ... |
|
Създаването на История славянобългарска по времето и при условията, в които Паисий Хилендарски живее е изключителен граждански и книжовен подвиг. Подтикван от патриотизъм и от тревога за съдбата на българския род и език, чрез своята книжица, като възкресява славното минало на българите, Паисий се стреми да събуди народностното им съзнание, да им внуши, че имат основание за високо национално самочувствие и гордост. Един от най-важните му аргументи за това е дейността на Константин-Кирил Философ и на Методий. С оценките си за славянските първоапостоли той продължава средновековната традиция на преклонение пред тяхното ... |
|
В българските народни приказки са търсили вдъхновение най-големите ни писатели. Към тях са посягали, за да ги предадат на поколенията, автори като Елин Пелин, Ран Босилек, Ангел Каралийчев, Николай Райнов. В духа на тази традиция известната наша фолклористка Лозинка Йорданова е събрала и пресъздала в серия книги не само най-популярните, а най-вече неизвестни и не по-малко прекрасни народни творения, съхранени в старите сборници на вековете. ... |
|
В пътеписа "До Чикаго и назад" Алеко Константинов описва пътуването си до Световното изложение в Чикаго през Париж, Лондон и Ню Йорк. Щастливеца споделя впечатленията си от далечния и непознат за българина Нов свят. Той е едновременно изумен от природната красота и напредъка на западната цивилизация и огорчен от повърхностните човешки взаимоотношения и духовната нищета. Алеко сравнява напредналия свят с България и изразява тревогата си за бъдещето ѝ. Томчето включва и цикъла от четири фейлетона "Разни хора, разни идеали". ... |
|
Красива история за любовта, загубата, новото начало и силата да продължиш напред. Аврора де ла Торе е решила да загърби миналото си. Да избяга от света на шоубизнеса и музиката, на които е била отдадена години наред, и да започне живота си наново. Тя е избрала да се завърне в Пагоса Спрингс, малък град в планините, който някога е бил неин дом. Там тя се надява да излекува разбитото си сърце, да поднови стари приятелства и да намери спокойствие. Това, което не е очаквала, е да срещне човек като Роудс, нейния хазяин. Той е мълчалив, рязък и... невероятно привлекателен. И определено не крие, че не е очарован от нейното ... |
|
Книжката е предназначена за ученици и кандидат-студенти. ... "Литературата е възможност за достъп до многообразието на човешкия опит. Тя ни позволява да се ориентираме в миналото, да разбираме настоящето и да създаваме проекти за бъдещето. Когато се научим да я четем и разбираме, тогава имаме достъп до духовните богатства на света и до дълбочините на човека." Валери Стефанов Поредицата "Българска класика" среща читателя с емблематични произведения на български майстори на словото, оформили лика на родната литература. Тези специално подбрани творби са застъпени в учебната програма на българските ... |
|
Шедьоврите на световната литература са кариатидите, които крепят огромното и невидимо мироздание на човешкия дух. Във всяко време, когато са поставени на изпитание нравствените устои на отделната личност или цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба от бездната на отчаянието, хаоса и неверието. Това издание е част от серията Книги за ученика на издателство Пан. Поредицата представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4. - 11. клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, ... |
|
|
|
Млада жена с прекрасен глас се бори за правото да има мечти! Айрис Купър пее откакто се помни, достигайки с лекота високите ноти като никой друг. Когато е на дванайсет години, баща ѝ убеждава собственик на бар в Лейк Сити, Тексас, да ѝ позволи да пее в заведението му и тя зашеметява публиката. През следващите години баща и дъщеря се местят от едно прашно градче в друго, но страстта на Айрис към музиката остава все така силна, когато вземе микрофона в следващия бар. Животът на момичето обаче не е лесен, още повече че баща ѝ прибира всички спечелени от нея пари за хазарт, жени и алкохол. Когато на ... |
|
Защото всяка душа носи в себе си и душите на предците си. Неизпятата приказка на Велика Нямата продължава във втората книга от поредицата Нямата рече: Кръвта вода не става. Този път в село Устрем хора ще залюлеят лазарки, агнета ще се пекат за Гергьовден и млади момичета ще наричат на Еньовден. Магичните думи на песните отново ще огласят селото, а още една голяма любов ще се опита да поправи счупеното в миналото. Младият писател Крум се озовава в Устрем в търсене на вдъхновение. Там открива красотата на едно запазило традициите си село, което следва старите обичаи и посреща празниците в пъстрите одежди на своите деди. ... |
|
Макар да беше нощ, малката уличка край градския парк, на която живееха Светльови, беше цялата жълта и червена, защото цветовете на есента се виждаха и в тъмното - нещо невероятно и на което още не може да бъде дадено обяснение. Толкоз беше хубаво, че можеше да се напише за него така:"Ах, колко е хубаво! Листата са всички сякаш от блокче за водни боички: виж, ясенът, който цял в пламък червен е, се моли на бука: - Дай жълто на мене! - а жълтият бук му отвръща: - Съгласен, но дай ми ти първо червенко от ясен! И толкоз са пъстри и шарени всички, че няма в боичките толкоз понички, какви ти понички! - езикът ни даже не ... |